4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 936/23.12.2019 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение в закритото заседание на дванадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Веска Райчева
Членове: Геника Михайлова
Ерик Василев
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 3132 по описа за 2019 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 1123/ 13.05.2019 г. по гр.д. № 1350/ 2018 г., с което Софийски апелативен съд, изменяйки решение № 379/ 17.01.2018 г. по гр.д. № 2414/ 2016 г. на Софийски градски съд, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ осъжда Прокуратурата на Република България да заплати на Н. И. Д. – Д. сумата 20 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от незаконното обвинение в извършването на престъпление по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, ведно със законните лихви от 29.02.2016 г., като искът е отхвърлен до пълния размер от 100 000 лв.
Решението в осъдителната част се обжалва от Прокуратурата на Република България, а повдигнатите въпроси, уточнени и конкретизирани в съответствие с т. 1 от ТР № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/ 2009 г. ОСГТК на ВКС се свеждат до следния материално-правен: По иска с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за обезщетение на неимуществените вреди от незаконно обвинение има ли значение обстоятелството, че на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ на същото лице вече са пресъдени обезщетения за неимуществени вреди от незаконно обвинение, макар и за други престъпления? Касаторът счита въпросът включен в предмета на обжалване, а твърди, че въззивният съд го е решил в противоречие на т. 3 и т. 11 от ТР № 3/ 22.04.2005 г. по тълк.д. № 3/ 2004 г. на ОСГК на ВКС, т. 19 от ТР № 1/ 04.01.2001 г. ОСГК и на ВКС т. 11 от ППлВС № 4/ 23.12.1968 г., както и на решение № 358/ 06.01.2015 г. по гр.д. № 2026/ 2014 г., решение № 41/ 12.03.2018 г. по гр.д. № 2208/ 2017 г., двете на ВКС, IV-то ГО и решение № 61/ 28.04.2016 г. по гр.д. № 4546/ 2015 г. на ВКС, III-то ГО. Оплакванията по същество са, че решението е неправилно поради нарушение на чл. 52 ЗЗД и необоснованост (касационните основания по чл. 281, т. 3, пр. 1 и 3 ГПК).
От ответника по касация Н. И. Д. – Д. не е постъпил писмен отговор на касационната жалба.
За да уважи частично иска за обезщетение на неимуществени вреди, въззивният съд е приел, че ищцата е била незаконно обвинена в престъпление по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК – за това, че за периода от неустановена дата през втората половина на м.февруари 2003 г. до 16.04.2003 г. в [населено място] в условията на продължавано престъпление с цел да набави за себе си имотна облага е възбудила и поддържала заблуждение у М. В. Г., че е експерт в ДФ „Земеделие“ и ще му съдейства за отпускане на средства по програма „Сапард“ срещу предоставена парична сума от 6 000 лв. и с това му е причинила имотна вреда на стойност 6 000 лв. Въззивният съд е зачел задължителната сила на влязлата в сила присъда, с която ищцата е била оправдана в извършването на тези престъпления на основание чл. 304 НПК (чл. 300 ГПК). След това е пристъпил към изясняване на онези обстоятелства, които са установени по делото, намират се в причинна връзка с незаконното обвинение и са от значение за определяне на справедливия размер обезщетението за неимуществени вреди.
Съобразил е, че: 1) към повдигнатото обвинение ищцата е на 36 години; 2) тежестта на обвинението – все за тежки по смисъла на чл. 93, т. 7 НК престъпления, извършени при условията на чл. 26, ал. 1 НК; 3) предвиденото наказание (до шест години лишаване от свобода); 4) продължителността на наказателното производство (около три години), 5) взетата мярка за неотклонение (подписка), 6) особеностите на извършените процесуални действия (ищцата е привличана като обвиняем двукратно – с постановление от 04.12.2009 г. и с второ постановление от 29.10.2010 г. след връщане на наказателното производство в досъдебната фаза за отстраняване на допуснати нарушения, а по повдигнатите обвинения е оправдана с присъда от 09.02.2012 г., протестирана, потвърдена и влязла в сила с решение от 29.03.2013 г.), 6) негативните преживявания, свързани с притесненията на ищцата, че е възможно да бъде осъдена за престъпления, които не е извършила, довели до потиснатост и изпадане в депресивни състояния, рязка промяна в нейния характер и социален живот (преди обвинението – весела и общителна, а по време на наказателния процес – изолирана от социален живот и затворена в себе си), засегнатите от обвинението добро име, чест и достойнство.
При определяне на цялостното отражение на незаконното обвинение в неимуществената сфера на ищцата въззивният съд е съобразил особеностите на конкретния случай, а е преценил, че те налагат по-висок размер на обезщетението за неимуществени вреди.
Приел е, че по време на незаконното наказателно преследване ищцата е бременна с второ дете, като през време на бременността е развила прееклампсия. В следствие на заболяването на 02.11.2010 г., едва в 31-та гестационна седмица, е родила преждевременно дъщеря си, а тя е развила от преждевременното раждане белодробни заболявания, затруднения със зрението, ръст и тегло под нормата, останала в кувьоз с апаратна вентилация близо два месеца, хранена със стомашна сонда. Намерил е за установено, че ищцата е била разкъсвана между грижите за по-голямото си дете (син, по времето на незаконното наказателно преследване също в невръстна възраст – ненавършил 2 години), принудена е била да посещава ежедневно новородената си дъщеря в болницата. За разлика от първата инстанция, въззивният съд е приел, че незаконното наказателно преследване в престъплението по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, което ищцата не е извършила, е една от причините за развитата прееклампсия, а за неблагоприятните последици от заболяването, причинило преждевременното раждане с риск за майката и за плода, също следва да се ангажира обективната отговорност на държавата. Съобразил е и доказателствата, че вследствие рисковото раждане и престоя в кувьоз, дъщерята на ищцата е със забавено развитие, специални нужди, а това нейно състояние изисква постоянна професионална помощ и специфични занимания, в какъвто смисъл са и бъдещите прогнозни очаквания.
Като обстоятелство, налагащо по-висок размер на обезщетението, въззивният съд е третирал и това, че незаконното обвинение се е отразило в негативен план на кариерата на ищцата като адвокат, доколкото по делото е доказано, че е причината за отлив на клиенти. Съобразил е и по-високия интензитет на притесненията от несправедливо осъждане, които ищцата е търпяла, знаейки, че евентуална присъда с наказанието лишаване от свобода, което законът предвижда за умишленото престъпление по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, би осъществила и пречката по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗА за осъществяваната от нея адвокатска дейност.
Въззивният съд е посочил, че с две влезли в сила решения на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ на ищцата вече са били пресъдени две обезщетения за неимуществени вреди – съответно за сумите 2 500 лв. и за 30 000 лв. от две други водени срещу нея наказателни производства – за престъпление по чл. 316, ал. 1 НК, за което е била оправдана на 19.11.2008 г. и за престъпление по чл. 321, ал. 2 НК, за което е била оправдана на 01.04.2013 г. Приел е, че пресъдените обезщетения са без значение за предявения иск. Мотивирал се е с новото, различно негово основание – незаконното обвинение в престъплението по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, което ищцата не е извършила и за което е била оправдана на 29.03.2013 г.
Съобразявайки и икономическата обстановка в страната, въззивният съд е определил обезщетението от 20 000 лв. за адекватно на претърпяните неимуществени вреди от незаконното преследване на ищцата за това престъпление. Съответно е изменил първоинстанционното решение, с което е обезщетението е било определено в размера от 10 000 лв.
При тези мотиви на въззивният съд повдигнатият материално-правен въпрос обуславя решението. По него на настоящия състав практика на ВКС не е известна. Въпросът е от значение за точното прилагане на закона (чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и чл. 52 ЗЗД) и за развитието на правото. Решението следва да се допусне до касационен контрол, макар и при допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 1123/ 13.05.2019 г. по гр.д. № 1350/ 2018 г. на Софийски апелативен съд в обжалваната осъдителна част.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание, тъй като касаторът по закон е освободен от държавна такса (така и ТР № 7/ 16.11.2015 г. по тълк.д. № 7/ 2014 г. ОСГК на ВКС).
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.