3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 466/28.10.2019 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение в закритото заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Веска Райчева
Членове: Геника Михайлова
Ерик Василев
разгледа докладваното от съдия Михайлова ч.гр.д. № 2808 по описа за 2019 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Обжалвано е решение № 3434/ 13.05.2019 г. по гр.д. № 3189/ 2018 г. в частта с характеристика на определение, с което Софийски градски съд е отказал да допълни въззивното решение по молба от Я. Н. С..
Определението се обжалва от Я. Н. С. с довода, че противоречи на чл. 78, ал. 4 ГПК. Претендира разноските и пред ВКС.
Ответникът по частната жалба Ц. П. К. възразява, че е неоснователна, а заплатеното адвокатско възнаграждение е е прекомерно.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира частната жалба с допустим предмет. Съгласно чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби, а съгласно чл. 248, ал. 3 ГПК в смисъла, разяснен в т. 24 от ТР № 6/ 06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/ 2012 г. ОСГТК на ВКС, определението за допълване или изменение на въззивното решение в частта за разноските подлежи на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Частната жалба е от процесуално легитимирана страна. Обжалваният акт отрича правото на жалбоподателя на разноски във въззивното производство. Спазен е срокът по чл. 275, ал. 1 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за нейната редовност и допустимост, а частната жалба е основателна. Съображенията са следните:
С първоинстанционното решение са били уважени частично исковете на Ц. П. К. по чл. 45 ЗЗД срещу Р. К. Й. и Р. К. Й., а са отхвърлени исковете по чл. 45 ЗЗД срещу Я. Н. С., Б. С. К. и Х. С. Х..
Първоинстанционното решение е обжалвано от ответниците Р. К. Й. и Р. К. Й. и от ищеца Ц. П. К., но след срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и с искане за отмяна на решението по изцяло отхвърлените искове.
Разпореждането на първостепенният съд за връчване на преписи от жалбата от ищеца, именувана „насрещна“, не е било изпълнено.
С определението по чл. 267 ГПК въззивният съд е приел, че е надлежно сезиран с въззивните жалби от ответниците, но и с въззивната жалба от ищеца. Насрочил е открито съдебно заседание с призоваване на всички страни с препис от определението.
За откритото съдебно заседание жалбоподателят Я. С. е призован като въззиваем с препис от определението.
В това заседание процесуалният му представител адв. Г. заявява, че жалбата от ищеца е недопустима, първоинстанционното решение е влязло в сила по изцяло отхвърлените искове и претендира разноски – платеният адвокатски хонорар от 600.00 лв. за представителството пред втората инстанция.
С въззивното решение е върната като недопустима жалбата от ищеца. Въззивният съд не се произнася по искането за разноски на Я. С..
В срока по чл. 248, ал. 1 ГПК Я. С. подава молбата за допълване на решението, а се позовава на пропуска на въззивния съд.
Ответникът по молбата Ц. К. възразява, че молбата е неоснователна, а адвокатският хонорар – прекомерен.
С обжалвания акт въззивният съд оставя без уважение молбата по чл. 248 ГПК. Мотивира се с това, че препис от недопустимата жалба от ищеца не е бил връчен на ответника Я. С., а процесуално правоотношение с него по повод на тази жалба не е възниквало. Я. С. е бил призован в откритото съдебно заседание, само за да се гарантира правото му на присъединяване към допустимите жалби от осъдените ответници (чл. 265 ГПК).
Настоящият състав приема, че процесуалното правоотношение между въззивния съд и Я. С. по повод на жалбата от ищеца Ц. К. е възникнало с редовно връчените призовка за открито съдебно заседание и с преписа от определението по чл. 267 ГПК. Я. С. е призован като въззиваема страна, а в определението по чл. 267 ГПК жалбата от ищеца Ц. К. е третирана като допустима. Следователно жалбата от ищеца е причината за платения адвокатски хонорар за процесуалното представителство на Я. С. пред въззивния съд, а въззивното решение за връщането й като недопустима осъществява изискванията (материално-правните предпоставки) по чл. 78, ал. 4 ГПК. Съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК, ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото, а жалбоподателят Я. С. е заплатил хонорара на адв. Г. за представителството пред втора инстанция. Неправилно с обжалвания акт въззивният съд е отрекъл неговото вземане по чл. 78, ал. 4 ГПК, а и правото му по чл. 248 ГПК пред вид пропуска да се произнесе по таза искане с въззивното решение.
Касационната инстанция е длъжна да отмени неправилния акт и да реши въпроса по същество. Както бе обяснено, налице са предпоставките на чл. 78, ал. 4 ГПК, а и на чл. 248 ГПК. Следва да се добави, че въззивното решение в частта, с която недопустимата жалба от ищеца Ц. К. е върната, не е обжалвано и е влязло в сила на 05.04.2019 г.
Неоснователно е възражението по чл. 78, ал. 6 ГПК, макар Ц. К. да го е направил своевременно в писмения отговор на молбата за допълване на въззивното решение. Хонорарът на адв. Г. от 600 лв. за представителството на Я. С. пред втората инстанция не е прекомерен, а близък до сумата 580 лв. – минималният размер по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет.
По искането за разноски по частната жалба.
При този изход на делото в тежест на ответника по частната жалба следва да се възложат и сторените разноски в производството пред касационната инстанция. Те се изразяват в държавната такса (15.00 лв.) и адвокатски хонорар на адв. Г. (600 лв.).
Основателно е възражението по чл. 78, ал. 6 ГПК в писмения отговор на частната жалба. Делото не разкрива правна или фактическа сложност, а адвокатският хонорар следва да се намали до минималния размер от 200 лв. (чл. 7, ал. 1, т. 7, вр. чл. 11 от Наредбата). Това, че адвокатът е третирал частната жалба като такава по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК и е изготвил изложение с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК (общо и допълнително) няма за причина поведението на ответника по частната жалба.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ решение № 3434/ 13.05.2019 г. по гр.д. № 3189/ 2018 г. на Софийски градски съд в частта с характеристика на определение за отхвърляне на молбата на Я. Н. С. за допълване на решение № 1265/ 21.02.2019 г. по гр.д. № 3189/ 2018 г. на Софийски градски съд по разноските.
ОСЪЖДА Ц. П. К. ЕГН [ЕГН] да заплати на Я. Н. С. ЕГН [ЕГН] на основание чл. 78, ал. 4 ГПК сумата 600 лв. – разноски във въззивното производство и сумата 200 лв. – разноските пред Върховния касационен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.