О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 33/30.01.2020 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение в закритото съдебно заседание на двадесет и осми януари две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Веска Райчева
Членове: Геника Михайлова
Ерик Василев
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 3969 по описа за 2019 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 279/ 20.06.2019 г. по гр.д. № 925/ 2018 г., с което Великотърновският окръжен съд, потвърждавайки решение № 186/ 14.11.2018 г. по гр.д. № 233/ 2018 г. на Павликенски районен съд, е отхвърлил исковете на Г. В. Н. срещу А. Л. Н. и Т. Л. Н. с правна квалификация съответно чл. 128 КТ за сумата 8 538 лв. – нетно трудово възнаграждение за периода 25.03.2015 г. 2017 г. и чл. 224 КТ за сумата 932 лв.
Решението се обжалва от Г. В. Н. с искане да бъде допуснато до касационен контрол при основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по повдигнати въпроси, като се оплаква, че е неправилно. Претендира разноските по делото.
Ответниците А. Л. Н. и Т. Л. Н. възразяват, че основанията за допускане на касационната жалба до разглеждане няма, а решението е правилно. Претендират разноски.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира жалбите с недопустим предмет. Съображенията са следните:
Обжалваното решение е въззивно, по искове за трудово възнаграждение и за обезщетение по чл. 224 КТ. В исковата молба касаторът е обосновал качеството на кредитор с твърденията, че трудовото възнаграждение за сумата 8 538 лв. и обезщетението по чл. 224 КТ за сумата 932 лв. не са му били платени от неговия работодател Л. Г. Н., извършвал търговска дейност като едноличен търговец под фирма ЕТ „Н. – 2013 – Л. Н.“. Работодателят е починал на 11.01.2017 г., а тези задължения са преминали върху ответниците, неговите две малолетни деца.
Съгласно чл. 5, ал. 1 ЗН, децата наследяват по равни части. Следователно заявените в общ размер суми ищецът претендира по равно. Обжалваното решение е въззивно по пасивно кумулативно съединени искове за трудово възнаграждение и обезщетение по трудовото правоотношение, всеки един от които е под 5 000 лв.
Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по трудови спорове, с изключение на решенията по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ и по искове за трудово възнаграждение и обезщетения по трудово правоотношение с цена на иска над 5 000 лв. След като обжалваното решение не попада в изключенията по чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК, законът не допуска да се обжалва пред Върховния касационен съд. Недопустимата касационна жалба не следва да се разглежда по същество.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 4 ГПК в тежест на касатора следва да се поставят разноските, които ответниците са направили пред настоящата инстанция. Те се изразяват в заплатеното адвокатско възнаграждение по писмения отговор на недопустимата жалба.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Г. В. Н. срещу решение № 279/ 20.06.2019 г. по гр.д. №925/ 2018 г. на Великотърновски окръжен съд.
ОСЪЖДА Г. В. Н. ЕГН [ЕГН] да заплати на А. Л. Н. ЕГН [ЕГН] и на Т. Л. Н. ЕГН [ЕГН] чрез тяхната майка и законен представител Д. Й. Д. ЕГН [ЕГН] на основание чл. 78, ал. 4 ГПК сумата 600.00 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.