3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 3/06.01.2020 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение в закритото заседание на тридесети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Веска Райчева
Членове: Геника Михайлова
Ерик Василев
разгледа докладваното от съдия Михайлова ч.гр.д. № 4346 по описа за 2019 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2, пр. 1 ГПК.
Обжалвано е определение № 2538/ 26.07.2019 г. по ч.гр.д. № 3579/ 2019 г., с което Софийският апелативен съд е потвърдил определение № 2591/ 10.06.2019 г. по ч.гр.д. № 459/ 2012 г. на Окръжен съд – Благоевград.
Определението се обжалва от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ) с искане да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 274, ал. 3, вр. чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Касаторът обосновава „очевидната неправилност“ като основание за допускане на касационния контрол с довода, че въззивният съд е приложил чл. 28, ал. 5 ЗОПДИППД (отм.) и чл. 390, ал. 3 ГПК в техния обратен, противоположен смисъл. По същество се оплаква, че определението е неправилно.
Ответникът по частната жалба, С. Н. К. възразява, че основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК липсва, а определението е правилно.
Въззивният съд е намерил, че придобиването на имущество от престъпна дейност е материално-правна предпоставка на иска по чл. 28 ЗОПДИППД (отм.) за отнемането му в полза на държавата. Приел е, че когато след допуснато предварително обезпечение наказателното производство е прекратено поради смъртта на ответника, КПКОНПИ е длъжна да предяви иска срещу наследниците на починалия деец в 1-месечния срок по чл. 390, ал. 3, изр. 1 ГПК. Определил е за начало на срока датата на влизане в сила на определението на наказателния съд по чл. 289, ал. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 4 НПК. Приел е, че след като КПКОНПИ не е представила доказателства за спазването на срока, а това не се установява и от служебна справка за заведените граждански дела, е правилно определението, с което първата инстанция на основание чл. 390, ал. 3, изр. 2 ГПК е вдигнала частично допуснатото обезпечение.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че при тези мотиви, с които въззивният съд, той е приел за приложим редът на ЗОПДИППД (отм.). Действително този ред се прилага и при сега действащия ЗПКОНПИ – за онези производства, които са били заварени към влизане в сила на ЗОПДНПИ (отм.) и към влизане в сила на ЗПКОНПИ – аргумент от § 5 от ПЗР на ЗОПДНПИ и § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗПКОНПИ). Следователно очевидната неправилност на определението по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК е необосновима с решаването на поставения пред въззивния съд въпрос въз основа на отменен закон – на процедурните правила по налагането и вдигането на обезпечителните мерки по ЗОДПИППД (отм.).
Производството по налагането и вдигането на обезпечителни мерки по ЗОДПИППД (отм.) е по обезпечение на бъдещ иск (по предварително обезпечение на иска по чл. 28 ЗОПИППД (отм.)). Специалният закон не урежда срок за предявяването на бъдещия иск. Съгласно препращащата норма на чл. 22, ал. 2 ЗОПДИППД (отм.), КПКОНПИ, процесуалният субституент на държавата, следва да предяви иска, чието предварително обезпечение съдът е допуснал, в 1-месечния срок по чл. 390, ал. 3, изр. 1 ГПК. Основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК касаторът обосновава с довод, че срокът по чл. 390, ал. 3, изр. 1 ГПК се прилага, когато случаят е по чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.), но не и когато случаят е по чл. 3, ал. 2 ЗОПДИППД (отм.).
Съгласно чл. 3, ал. 2, т. 1, пр. 2 ЗОПДИППД (отм.), производството по този закон се провежда и когато са налице достатъчно данни за имущество със значителна стойност, за което може да се направи основателно предположение, че е придобито от престъпна дейност, но наказателното производство … е прекратено поради това, че деецът е починал.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че 1-месечният срок по чл. 390, ал. 3, изр. 1 ГПК се прилага не само за случаите по чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.). Тогава неговото начало е дата на влизане в сила на осъдителната присъда за престъпленията, визирани в чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.) – така ТР № 1/ 14.09.2009 г. по тълк.д. № 1/ 2008 г. ОСГТК на ВКС. 1-месечният срок по чл. 390, ал. 3, изр. 1 ГПК се прилага и за случаите по чл. 3, ал. 2 ЗОПДИППД (отм.). В тези случаи пречките за успешното провеждане на наказателното производство за престъпленията, визирани в чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.), не са процесуална или материално-правна пречка за иска на държавата по чл. 28 ЗОПДИППД (отм.). Тогава специалният закон поставя в правомощие на гражданския съд установяването, че имуществото е придобито от престъпната дейност, визирана в чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.) – така изрично чл. 28, ал. 5 ЗОПДИППД (отм.). И при тези случаи специалният закон не урежда срок за предявяване на бъдещия иск на държавата за отнемане на имуществото, придобито от престъпна дейност. Препращащата норма на чл. 22, ал. 2 ЗОПДИППД (отм.) въвежда чл. 390, ал. 3 ГПК като общо правило за всяко производство по налагане и вдигане на обезпечителните мерки по ЗОПДИППД (отм.). Следователно основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК е неосъществимо поради това, че обжалваното определение въззивният съд е постановил на основание чл. 390, ал. 3, изр. 2 ГПК.
При случаите по чл. 3, ал. 2 ЗОПДИППД (отм.) влязлата в сила осъдителна присъда е невъзможно (юридически неосъществимо) начало за 1-месечния срок по чл. 390, ал. 3, изр. 1 ГПК, в който КПКОНПИ е длъжна да предяви иска по чл. 28, ал. 5 ЗОПДИППД (отм.). Както бе обяснено, при всички тях възможността за успешното провеждане на наказателното производство НПК изключва. Следователно когато съдът е допуснал предварително обезпечение на иска по чл. 28 ЗОПДИППД (отм.), а след това наказателното производство е прекратено поради смърт на дееца, влязлото в сила постановление на прокурора по чл. 24, ал. 1, т. 4 НПК, респ. влязлото в сила определение на наказателния съд по чл. 289, ал. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 4 НПК е началото на срока, в който КПКОНПИ следва да предяви иска по чл. 28, ал. 5 ЗОПДИППД (отм.) срещу наследниците на ответника по обезпечения иск. Като е достигнал до същия извод, въззивният съд не е приложил обсъдените разпоредби в техния обратен, противоположен смисъл. Не е налице основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане на касационния контрол.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на определение № 2538/ 26.07.2019 г. по ч.гр.д № 3579/ 2019 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.