3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 110
гр.София,
24.02. 2020г.
Върховен касационен съд на РБ, трето гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д. № 3777 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК
Делото е образувано по повод подадената касационна жалба срещу Решение № 1383 от 10.06.2019 г. по в.гр. д. № 843/2019 г. на Апелативен съд – София, с което е уважен предявения от Е. Г. чрез настойника си Н. Г. иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД.
Жалбоподателят М. Н. Н., чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е постановено при нарушаване на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, даден e отговор на правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото.Поддържа също така, че решението е очевидно неправилно. Моли да се допусне касационно обжалване.
Ответникът Е. А. Г., чрез настойника си Н. Г. и чрез процесуалния си представител е депозирал отговор, в който са изложени съображения за неоснователността на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, намира следното:
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е развалил на основание чл.87, ал.3 ЗЗД до размер на 1/2идеална част договор, по силата на който Е. Г. и Т. Г. са прехвърлили на М. Н. собственосттавърху апартамент в [населено място], срещу поето от последната задължение да се грижи за тях и да ги издържа.
Като е анализирал събраните по делото доказателства съдът е приел, че жалбоподателката-ответник по иска не е изпълнявала поетото от нея договорно задължение да гледа и издържа ищеца, а грижи за него полага единствено дъщеря му/която е и негов настойник/. Прието е, че в тежест на ответника е да установи релевантното за делото обстоятелство, че е изпълнявал договорното си задължение/да полага грижи и осигурява издръжка на ищеца/, което съобразно приетите по делото доказателства не е сторено. По отношение на възражението във въззивната жалба, според което ответницата не е изпълнявала поетото от нея задължение поради недопускането ? до апартамента, въззивния съд приема, че от събраните по делото доказателства не е установен отказ от страна кредитора да приеме предложеното му изпълнение, а напротив, установено от свидетелските показания, е че ответницата е посещавала апартамента с цел да заплашва кредитора, а не за да престира издръжка респективно грижа. При така установените факти е прието, че няма доказателства длъжника по договора за гледане и издръжка да е изпълнил поетото си задължение.
В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК жалбоподателката, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: длъжен ли е съдът съобразно изискванията на чл. 188, ал.1 ГПК/отм./, да обсъди в цялост и анализира свидетелските показания относно установената по делото липса на указване на съдействие за изпълнението на задълженията по договора от страна на прехвърлителя спрямо длъжника и длъжен ли е съда съобразно чл.12 ГПК да определи правилно предмета на спора. Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и 3 и ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.Представя решения на състави на ВКС по приложението на чл.12 ичл.235 ГПК.
Настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване по поставените от жалбоподателя въпроси, които по касаят правомощията на съдa с оглед задълженията му по чл. 12 ГПК, чл. 236, ал. 2 ГПК и чл. 235 ГПК относно начина на формиране волята на съда при постановяването на решение си и задължението му да постанови своето решение съобразно приложените и приобщени по делото доказателства. В практиката на ВКС, обективирана в т. 19 на TP № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС и в постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК задължителни за съдилищата в страната решения: от 22.04.2010 г., по гр. д. № 1413/2009 г., IV-то г. о. на ВКС и от 24.03.2010 г., по гр. д. № 47/2009 г., 1-во г. о. на ВКС и много други, се приема безпротиворечиво, че въззивният съд като инстанция по съществото на спора следва да изготви собствени мотиви, да извърши самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първоинстанционния съд доказателствен материал и по свое вътрешно убеждение, съобразно разпоредбите на процесуалния закон да изгради свои самостоятелни фактически и правни изводи, които да намерят отражение в мотивите на въззивния съдебен акт и с тях да даде изричен отговор на направените от страната доводи по делото и заявените пред него оплаквания. В тази връзка в случая съставът на въззивната инстанция е обсъдил е изложените във въззивната жалба оплаквания касаещи прилагането на материалния закон респективно правилността на обжалваното решение, изготвил собствени мотиви, като при постановявянето на решението е направил анализ на събраните пред първата инстанция писмени доказателства и събраните свидетелски показания. Самите правила на чл.235, ал.2 и чл.236, ал.2 ГПК са ясни, тяхното несъблюдаване винаги налага извод за процесуални нарушения, но не предполагат тълкуването в смисъл, различен от ясната формула на законодателя. Именно в насока на процесуални правила, чието съблюдаване е гаранция за постановяване на законосъобразен съдебен акт са дадените задължителните разяснения за тяхното приложение, приети с ТР№1/2013г. ОСГТК на ВКС по въпросите на въззивното производство.
Не е налице и очевидна неправилност на решението, тъй като същото е постановено при спазване на процесуалните правила и точно приложение на материалния закон.
С оглед разпоредбите на чл.78, ал.3 и чл.80 ГПК на ответника по жалба не следва да се присъждат разноски за настоящата инстанция, тъй като не са представени доказателства за реално направени такива.
Предвид изложените съображения, съдът:
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 10.06.2019 г. по в.гр. д. № 843/2019 г. на Апелативен съд – София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: