1
5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 152
гр.София, 05.03.2020г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и двадеседесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N4366 описа за 2019год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Делото е образувано по повод подадените касационни жалби срещу Решение от 25.07.2019 г. по в.гр. д. № 417/2017 г. на Окръжен съд – Монтана, с което са уважени искове по чл. 200 КТ.
Жалбоподателят – Община Монтана – трето лице помагач в производството, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС. Моли да се допусне касационно обжалване.
Жалбоподателят „Астра Агро“ ЕООД чрез процесуалния си представител поддържа, че с въззивното решение са дадени отговори на правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС, твърди се и очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение. Моли да се допусне касационно обжалване.
Ответниците Р. Б. Я., А. А. Я. и К. А. Я., чрез процесуалния си представител в писмени становище поддържат, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., като направи преценка за наличие на предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:
С решението си въззивния съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, на основание чл. 200 КТ, за претърпените неимуществени вреди от настъпилата на 26.03.2014 г. трудова злополука, в следствие смъртта на А. Я., е осъдил „Астра Агро“ ЕООД да заплати на на Р. Я. сумата в размер на 50 000 лв., на А. Я. сумата в размер на 40 000 лв. и на К. Я. сумата в размер на 40 000 лв.
По делото е установено, че между починалия и ответното дружество „Астра Агро“ ЕООД е имало валидно трудово правоотношение, по което работникът е заемал длъжността „фрезист“. Установено е, че на 26.03.2014г., след края на работното време, прибирайки се към дома по обичайния си маршрут, при преминаване през мост работникъте паднал и получава черепно – мозъчна травма, от който е настъпила смърт. Прието е въз основа на влязло в сила разпореждане № 7/27.05.2014 г. на НОИ – ТП Монтана, че злополуката е трудова. Констатирано е, че разпореждането, с което злополуката е призната за трудова, е обжалвано от страна на работодателя като нищожно, но жалбата е отхвърлена с решение № 185 от 29.03.2018 г., постановено по адм. д. № 125/2018 г. по описа на АС – Монтана, оставено в сила с решение № 5223 от 09.04.2019 г. по адм. д. № 6094/2018 г. на ВАС-VI о.
При тези данни въззивният съд е приел, че отговорността на дружеството следва да се ангажира на основание чл. 200 КТ.
Съдът е счел, че не е установено по делото злополуката де е настъпила в резултат на умишлени действия от страна на починалия Я.-да е целял настъпването на вредоносния резултат, поради което не са налице предпоставките на чл.201,ал.1 от КТ за освобождаване от отговорност работодателя за заплащане на обезщетение.
Прието е също така, че не са налице и основания за намаляване на отговорността на работодателя поради съпричиняване от страна на пострадалия, тъй като при трудовата злополука обезщетението може да се намали само ако пострадалият е допринесъл за увреждането си, като е допуснал груба небрежност, каквато не е установена по делото.
Съобразявайки критерия за справедливост съдът е определил като справедлив еквивалент на претърпените от ищците болки, страдания и неудобства, от внезапната и неочаквана смърт на техния съпруг и баща-за съпругата от 50 000.00 лв. и по 40 000.00 лева за всяко едно от децата на починалия, ведно със законната лихва, считано от момента на настъпилата му смърт – 03.04.2014 г.
В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК жалбоподателят – Община Монтана, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: следва ли второинстанционния съд с оглед задължението си по чл., 12, чл. 271, чл. 272 и чл. 236, ал.2 ГПК, да обсъди в мотивите си всички възражения и доводи на страните и да прецени всички доказателства по делото и да постанови решението си въз основа на всички доказателства по делото и да постанови решението си въз основа на приетите от него за установени факти и закона, който е от значение за изхода на делото и кога следва да се приеме, че е налице хипотезата на чл.200, ал.1 КТ Поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Позовава се на т.2 на ТР №1/2013 г. на ОСГТК, т. 19 от ТР №1/2001 г. и решение по гр.д. № 2314/2015 г. по III – г.о.
В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК жалбоподателя „Астра Агро“ ЕООД, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: следва ли да се даде ход на делото при нередовно призоваване, респективно при невъзможност на адвоката и страната да се явят на заседание, за което адвоката е уведомен, но не може да се яви, а призовката на страната не е връчена редовно по ГПК, следва ли въззивния съд да обсъди всички доказателства при постановяването на своето решение, следва ли да се допусне нова съдебна експертиза, в случаите, когато делото не е изяснено от фактическа страна и следва ли да се приеме, че злополуката е трудова, когато това противоречи на практиките на Европейските съдилища, според които „злополука настъпила на пътя за отиване или връщане от работа не е трудова злополука“. Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1,т.1 и ал.2-очевидна направилност ГПК за допускане на касационно обжалване.Представя решения на състави на ВКС относно задължението на въззивният съд да обсъди всички доводи и възражения на страните.
Настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване по поставените от жалбоподателите идентични въпроси, касаещи правомощията на въззивната инстнация при постановяването на своето решение, които са по съществото на спора, касаещи правомощията на съдa с оглед задълженията му по чл. 12 ГПК, чл. 236, ал. 2 ГПК и чл. 235 ГПК относно начина на формиране волята на съда при постановяването на решение си и задължението му да постанови своето решение съобразно приложените и приобщени по делото доказателства. В практиката на ВКС, обективирана в т. 19 на TP № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС и в постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК задължителни за съдилищата в страната решения: от 22.04.2010 г., по гр. д. № 1413/2009 г., IV-то г. о. на ВКС и от 24.03.2010 г., по гр. д. № 47/2009 г., 1-во г. о. на ВКС и много други, се приема безпротиворечиво, че въззивният съд като инстанция по съществото на спора следва да изготви собствени мотиви, да извърши самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първоинстанционния съд доказателствен материал и по свое вътрешно убеждение, съобразно разпоредбите на процесуалния закон да изгради свои самостоятелни фактически и правни изводи, които да намерят отражение в мотивите на въззивния съдебен акт и с тях да даде изричен отговор на направените от страната доводи по делото и заявените пред него оплаквания. В тази връзка в случая съставът на въззивната инстанция е обсъдил е изложените във въззивната жалба оплаквания касаещи прилагането на материалния закон респективно правилността на обжалваното решение, изготвил собствени мотиви, като при постановявянето на решението е направил анализ на събраните пред първата инстанция писмени доказателства и събраните свидетелски показания, поради което по формулираните от касатора въпроси не са налице основания да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване по поставения от жалбоподателя „Астро Агро“ ЕООД въпрос за задължението на съда да призоваване за открито съдебно заседание на страните и следва ли да се разгледа делото при неявяването на страната по него, тъй като в нормата на чл.142 ГПК /към която препраща чл. 273 ГПК/, ясно и недвусмислено е посочено, че делото се разглежда при неявяване на някоя от страните, при условие, че същата е редовно призована за съдебното заседание. Въззивния съд е приел, че страната е редовно призована, както чрез процесуалният си представител, така и лично по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК, а посочените норми са ясни и същите не следва да бъдат тълкувани за да бъде изяснен техния смисъл.
По въпроса относно допускането на нова съдебна експертиза също не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Съобразно задължителните разяснения в т. 3 ТР №1/2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК, въззивния съд следва да допусне нова съдебно техническа експертиза, когато е въведено с въззивната жалба оплакване за допуснато процесуално нарушение от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснени от фактическа страна. В случая въззивният съд при съобразяване с практиката на ВКС е приел, че нова експертиза не следва да се допуска за да се изсяснява механизма на настъпването на трудовата злополука, тъй като същият е установен по предвидения в закона ред с влязъл в сила административен акт.
По въпроса следва ли да се приеме, че злополуката е трудова, когато това противоречи на практиката на „Европейските съдилища“ не е налице общо основание за допускане на касационно обжалване. Според задължителните разяснения в т.2 на ТР №1/2009г. следва да е налице именно произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното делото. Приема се, че касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и отсочените от него факти и обстоятелства в касационната жалб, тъй като противното би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна по касационната жалба, а и възможно би било жалбоподателят да влага в правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело друго, различно съдържание от това, което ще изведе съдът. В случая съдът е приел , че злополуката е трудова при точно спазване на законовите разпоредби и изводът за основателност на прадявените искове не е направен при отричане на практика на Европейските съдилища, на която конкретно да се е позовал жалбоподателя, каквато не посочва и към касационната си жалба.
Ето защо настоящият състав намира, че не са налице сочените и в двете жалби основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Съобразно разпоредбата на чл.38, ал.2 от ЗА, която изисква в хипотезата на оказана безплатна правна помощ адвокатът да получи адвокатско възнаграждение, което се определя от съда в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36, ал.2 ЗА. В конкретния случай този размер съобразно материалния интерес по иска и чл.7, ал.2,т.5 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения адвокатското възнаграждение е в размер на 4152 лева /която сума се претендира от представения към отговора на касационната жалба списък по чл.80 ГПК лист 55/ и жалбоподателят „Астро Агро“ ЕООД като главна страна по касационното производство на основание чл.78, ал.3 следва да бъде осъден да ги заплати.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 25.07.2019 г. по в.гр. д. № 417/2017 г. на Окръжен съд – Монтана.
ОСЪЖДА „Астра Агро“ ЕООД да заплати на адв. А. К. от АК – Монтана сумата 4152 лева адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата по гр. д. № 4366/2019 г. на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: