О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 835
София, 18.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети ноември, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д. № 3036 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано по касационна жалба на „ВИГО“ ООД, [населено място], представлявано от Й. Г. Т., чрез адвокат Е. М. от АК – П. срещу решение № 205/17.05.2019 г. по гр.д. № 148/2019 г. на Окръжен съд Плевен, с което се отменя решение от 21.01.2019 г. по гр.д. № 6076/2018 г. на РС Плевен и е отхвърлен предявения иск от „ВИГО“ ООД против ЕТ „П. П. – Пепо“, представляван от П. И. П., на основание чл.233, ал.1 ЗЗД.
В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, тъй като неправилно са преценявани доказателствата по делото, а в изложение към жалбата се поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по обуславящия изхода на делото въпрос: При промяна на договор, извършена с анекс и променена терминология – качеството на страните и вида договор, следва ли при извършване на тълкуване на действителната воля на страните от съда водещ да е първоначалната воля на страните, във връзка със задълженията, които са уговорени между страните? Според касатора, въпросът има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а отделно твърди, че решението е очевидно неправилно и противоречи на практиката на ВКС.
От ЕТ „П. П. – Пепо“, представляван от П. И. П., чрез адвокат С. М. от АК – П. е подаден писмен отговор, в който оспорва доводите в касационната жалба и твърди, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че страните са сключили предварителен договор за учредяване на вещно право на ползване на имот, който независимо от използваната терминология не е договор за наем, тъй като в него не се посочва наемна цена, която е съществен елемент на договора за наем. Съдът е приел също, че с подписаните два анекса към договора, страните не само са удължили срока за сключване на окончателен договор, но са коригирали терминологията на първоначалния договор, като са уточнили, че до въвеждането на обекта в експлоатация, имотът ще се ползва безвъзмездно, а договорът може да бъде прекратен предсрочно при условията на чл.59 ЗС, т.е. не е налице наемно правоотношение, а предявеният иск на основание чл.233, ал.1 ЗЗД е неоснователен.
При липсата на доводи или съображения за нарушения на императивни правила или основни принципи в гражданския процес, възприети и утвърдени в практиката на Върховния съд и Върховния касационен съд, във връзка с тълкуване на договорите, при твърдения, че между страните съществува друго правоотношение, формалното позоваване на чл.280, ал.2 ГПК не обуславя допускане на касационно обжалване поради очевидна неправилност на решението. Не е налице явна необоснованост на мотивите или нарушаване на императивни правни норми, а обжалваното решение съдържа конкретната преценка на въззивния съд за установените по делото факти и приложението на закона към тях и в този смисъл липсват предпоставките за допускане на касационно обжалване поради „очевидна неправилност“, засягаща търсената от страните защита.
Съгласно дадените разяснения в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, основателността на искането за допускане на касационен контрол се преценява с оглед на конкретните правни разрешения на въззивния съд, доколкото касаторът е формулирал относим за изхода на делото правен въпрос, като общо основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. В случая, касаторът не е формулирал въпрос, във връзка с който да се прецени налице ли е противоречие с цитиранитев изложението решения на ВКС, не е обосновал значението им за спора и връзката им с изложените във въззивното решение мотиви на съда. Отделно, в съдебната практика на Върховния касационен съд – напр. решение № 137/25.06.2010 г. по т.д. № 888/2009 г. на ІІ т.о., решение № 224/11.07.2011 г. по гр.д. № 371/2010 г. на ІV г.о., решение № 495/25.06.10 г. по гр.д. № 1669/2009 г. на ІІІ г.о. и решение № 482/13.12.2011 г. по гр.д. № 486/2010 г. на ІV г.о. се приема, че сключеният в границите на чл.9 ЗЗД договор обвързва страните със силата закон, съгласно чл.20а, ал.1 от ЗЗД, която обвързаност се разпростира и върху измененията на договора, когато това е станало по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона (чл.20а, ал.2 ЗЗД). Следователно, когато е постигнато съглашение за настъпването на определени правни последици, но страните по взаимно съгласие са изменили първоначално сключения договор или отделни негови клаузи в съответствие с принципа за автономия на волята, тези изменения също обвързват договарящите, независимо от това кога са поети задълженията – с първоначалното сключване на договора или с последващото му изменение с допълнително споразумение /анекс/. Както първоначално сключения договор, така и неговите изменения или допълнения, изискват всяка от страните да изпълнява поетите задължения точно и добросъвестно, съгласно чл.63, ал.1 ЗЗД, без да пречи на другата страна и тя да изпълнява задълженията си по същия начин, а виновното неизпълнение на задълженията е основание за носене на договорна отговорност. Преценката на съда е винаги конкретна, въз основа на въведените с исковата молба твърдения и направените в хода на производството доводи и възражения от страните в гражданския процес, след анализ на установените факти и обстоятелства и събраните във връзка с тях, относими към предмета на делото, доказателства. В случая, тези обстоятелства са преценявани от съда по вътрешно убеждение, което в производството по селектиране на касационните жалби не може да бъде проверявано за необоснованост. При липсата на поставен в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК материалноправен и процесуалноправен въпрос, който да определи рамките на произнасяне на касационната инстанция, не може да се допусне до касационно обжалване, независимо дали е налице допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Поставеният въпрос в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, също не обусловя допускане на касационно обжалване на решението, тъй като съществуващата съдебна практика е уеднаквена в смисъл, че при неяснота в клаузите на съглашението или съмнение за точния смисъл на договореното по отношение на конкретните права и задължения, които се запазват, изменят или прекратяват, действителната обща воля на страните се установява чрез тълкуване. Поставеният в тази връзка материалноправен въпрос за тълкуване на волеизявленията на страните в първоначалния договор и анексите към него, обуславя изхода на делото и правните изводи на съда, но при липсата на аргументи да бъде изменена или да бъде създадена нова съдебна практика по тълкуването и прилагането на конкретни разпоредби на закона във връзка с тълкуване на договорите не може да се приеме, че въпросът има значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
От ЕТ „П. П. – Пепо“, представляван от П. И. П., чрез адвокат С. М. от АК – П. са поискани направените разноски за адвокатско възнаграждение в касационната инстанция, които с оглед изхода на спора следва да бъдат присъдени съгласно договора за правна защита и съдействие от 01.07.2019 г.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 205 от 17.05.2019 г. по гр.д. № 148/2019 г. на Окръжен съд Плевен.
ОСЪЖДА „ВИГО“ ООД, [населено място], представлявано от Й. Г. Т., ЕИК[ЕИК], да заплати на ЕТ „П. П. – Пепо“, представляван от П. И. П., ЕИК[ЕИК], чрез адвокат С. М. от АК–П. разноски пред касационната инстанция в размер на 600 (шестстотин) лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.