2
Р Е Ш Е Н И Е № 17
гр. София, 04.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение в откритото заседание на двадесет и осми януари две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Веска Райчева
Членове: Геника Михайлова
Ерик Василев
При секретаря Ванюша Стоилова разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 4039 по описа за 2019 г.
Производството е по глава ХХІV-та ГПК.
Образувано е по молба на С. Г. П. за отмяна на влязло в сила решение № 5814/ 09.06.2017 г. по гр.д. № 6838/ 2012 г. на Софийски градски съд на основание чл. 303, ал. 1, т. 5, пр. 1 ГПК. Основанието е обосновано с твърденията, че вследствие нарушаване на съответните процесуални правила молителят е бил лишен от възможността да участва като ответник по приключилото дело. Той твърди, че по приключилото дело не са му връчвани редовно призовки и съобщения, а постъпилите две молби не са подписани от него.
Ответникът по молбата Р. Г. Я. възразява, че е неоснователна.
От другите ответници, Е. Г. Д., С. Г. Ф., Д. С. П., Е. С. П., Л. С. Н., Б. К. П., Е. К. П., И. К. П. и С. И. П., не е постъпил писмен отговор.
С определение № 378/ 25.10.2019 г. по настоящото дело молбата за отмяна на влязлото в сила решение е била допусната до разглеждане. Тя е неоснователна по следните съображения:
По приключило с влязло в сила решение дело молителят е ответник по иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договор по н.а. № 51/ 28.11.2007 г., с който Р. И. С. му продава едно жилище в [населено място] срещу цена 47 000 лв.
С молба вх. № 12 464/ 04.02.2014 г. е поискано съдът да съобрази становище по друга молба от 03.02.2014 г. В молбата от 03.02.2014 г. искът е оспорен с възражение, че договорът по н.а. № 51/ 28.11.2007 г. е привиден, прикриващ действителната воля на страните за прехвърляне собствеността върху жилището срещу задължения за гледане и издръжка, а ответникът-приобретател ги е изпълнявал. Доказателствени искания няма.
За автор и на двете молби е посочен молителят–ответник по приключилото дело. И двете са подписани. Във втората е посочена и датата на насроченото открито съдебно заседание – 05.02.2014 г.
Единственото доказателствено искане в установяване на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5, пр. 1 ГПК е Върховният касационен съд да приеме постановление на прокурор при Софийска районна прокуратура. С постановлението от 13.06.2019 г. прокурорът е отказал да образува наказателно производство за престъпления по чл. 309, ал. 1, пр. 1 НК, извършени с молбите от 03.02.2014 и от 04.02.2014 г. Прокурорско постановление е негодно да докаже твърденията за тяхната неавтентичност, а настоящият състав е длъжен да приеме, че изявленията в тях са на молителя (арг. от чл. 180 ГПК).
Изложеното означава и друго. До постъпването на двете молби всички съобщения и призовки до ответника са връщани в цялост, а не са редовно връчени. Съгласно чл. 54 ГПК обаче, ако при връчването има нередовности, същото се смята извършено в момента, в който изявлението действително е достигнало до адресата. В двете автентични молби от 03.02.2014 г. и от 04.02.2014 г. молителят е засвидетелствал знанието си за предмета на образуваното дело, представил е писмен отговор на исковата молба (чрез правоизключващото възражение по молбата от 03.02.2014 г.) и е удостоверил знанието си за насроченото открито съдебно заседание за 05.02.2014 г.
Протоколът от това заседание удостоверява, че в него молителят не се е явил, ход на делото не е даден, а разглеждането му е било отложено. За заседанието от 05.02.2014 г. обаче той е бил редовно призован (аргумент от чл. 54 ГПК), но делото не е следвало да се разглежда от съда поради неизтеклия срок по чл. 131 ГПК, в който молителят е имал възможност да въведе други възражения срещу иска и да ангажира доказателства. След откритото съдебно заседание от 05.02.2014 г. обаче, молителят е имал задължението сам да следи за насрочените следващи. Задължението му произтича от чл. 56, ал. 2 ГПК, а не го променя обстоятелството, че по приключилото дело съдът погрешно е наредил призоваването му за всяко следващо заседания. Делото е разгледано в едно заседание – на 12.04.2017 г., повече от три години след 03.03.2014 г. – крайната дата на изтеклия срок по чл. 131 ГПК.
С влязлото в сила решение искът по чл. 87, ал. 3 ЗЗД е уважен при неблагоприятни последици на доказателствената тежест за ответника (чл. 154 ГПК). Съдът е съобразил, че той не е доказал възражението за привидност на договора за покупко-продажба по н.а. № 51/ 28.11.2007 г., а не е твърдял да е платил цената от 47 000 лв., срещу която продавачът му е прехвърлил собствеността върху жилището в [населено място].
От изложеното следва, че правото на участие на молителя в процеса, приключил на една инстанция с влязло в сила решение, не е било нарушено, а молба по чл. 303, ал. 1, т. 5, пр. 1 ГПК е неоснователна.
При тези мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата от С. Г. П. ЕГН [ЕГН] за отмяна на влязлото в сила решение № 5814/ 09.08.2017 г. по гр. д. № 6838/ 2012 г. на Софийски градски съд на основание от чл. 303, ал. 1, т. 5, пр. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.