5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 64
гр.София, 07.02.2020г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми януари, две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N3593 по описа на ВКС за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 18.04.2019г. по гр.д.№83/2019г. на АС Пловдив, с което е уважен иск с правно основание чл.135 ЗЗД.
Жалбоподателите А. Д. Б., Д. Д. Б. и И. Б. Б., чрез процесуалния си представител поддържат, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на вкс и които са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото. Молят да се допусне касационно обжалване, като поддържат, че решението е и очевидно неправилно.
Ответникът Е. Б. С., в писмено становище чрез процесуалния си представител поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
С определение от 16.10.2019г. по ч.тр.д.№3592/2019г. ВКС е присъединил за съвместно разглеждане към настоящето производство и ч.гр.д.№3592/2019г. по описа на ВКС на основание чл.213 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е обявил за относително недействителен спрямо Е. Б. сключения между И. Б. и Д. Б. договор за дарение, обективиран в НА /№/ на нотариус под/№/ в НК на СГРАДА с идентификатор /№/, находяща се в [населено място], със застроена площ: 344 кв.м., и СГРАДА с идентификатор /№/, находяща се в [населено място], със застроена площ: 344 кв.м. до размера на собствената на ответника – длъжник ? ид.ч. от имотите, като сделка, увреждаща интересите на кредитора.
Съдът е приел, че качеството на кредитор на жалбоподателя-ищец се установява от четири броя изпълнителни листове – от 30.11.2016г. по ч.гр.д.№16107/2016г. на РС Пловдив за сумата 20 000 лева по запис на заповед от 24.01.2010г., изпълнителен лист от 27.12.2016г. по ч.гр.д.№17383/2016г. на РС Пловдив за сумата 43000 лева по запис на заповед от 15.12.2016г., изпълнителен лист от 29.03.2017г. по ч.гр.д.№4268/2017г. по описа на РС Пловдив за сумата 15340 евро по запис на заповед от 01.03.2010г. с падеж 30.03.2014г. и изпълнителен лист от 30.03.2017г. по ч.гр.д.№4468/2017г. на РС Пловдив за сумата 83000 лева по запис на заповед от 14.11.2010г. с падеж 30.03.2014г. Прието е, че е без правно значение за установяване качеството кредитор е и факта, че ищецът не е инициирал изпълнително производство/ поне липсват доказателства в тази насока/, при което длъжникът да може да възрази по издаване на заповедта за изпълнение.
Установено е, че атакуваната сделка-дарение е сключена на 26.07.2012г., а видно от представените копия на изпълнителни листове, задълженията са възникнали през 2010г. / когато са издадени записите на заповед, въз основа на които са издадени изпълнителните листове/. Прието е, че задълженията на И. Б. са възникнали преди изповядване на процесната сделка, както и че при безвъзмездните сделки знание за увреждането от страна на длъжника не е необходимо да се изследва, достатъчно е към момента на изповядване на сделката да е знаел за задължението. Посочено е същот така, че в настоящия случай не е необходимо и да се изследва знание у приобретателя по сделката / макар и в случая това да е низходящ на длъжника, по отношение на който действа и презумпцията по чл.135, ал.2 от ЗЗД/, тъй като при безвъзмездните сделки увреждане е винаги налице, т.к. фактически се намалява имуществото на длъжника без той да получава никаква насрещна престация, при което се затруднява или препятства удовлетворяване на вземането на кредитора. /в този смисъл се е позовал на Р № 18/04.02.2015г. ,гр. д. № 3396/2014 г., IV г. о., ВКС/. Съдът е счел, че в случай, че се установи увреждащо действие от длъжника, е без правно значение дали последния разполага с друго имущество, с което да удовлетвори кредитора.
Прието е, че вземанията по заповедите на заповед не са отречени със сила на пресъдено нещо, нито има висящи дела за оспорване на вземанията по тях.
Счетени са за неоснователни възраженията във въззивната жалба, че е налице преобезпечаване на кредитора, т.к. длъжникът имал и друго имущество, по отношение на което са заведени П. искове, както и че стойността на имуществото надхвърля многократно претендираните вземания. Изложени са съображения за това, че кредиторът има право да се удовлетвори от цялото имущество на длъжника и всяко негово намаление уврежда интересите му, а длъжникът винаги може да преодолее обявяването на относителна недействителност като изпълни задължението или оспори вземането и се снабди с позитивно за себе си решение в тази насока.
По изложените съображения, съдът е приел, че се установяват елементите от хипотезиса на нормата на чл.135 ЗЗД и предявеният иск за обявяване на относителна недействителност по отношение на ищеца Е. Б. на сключеният между И. Б. и Д. Д. договор за дарение е основателен и доказан, поради което и следва да бъде уважен.
Съдът е обявил сделката за недействителна по отношение на припадащата се част на съпруга длъжник като е съобразил ТД№5/2013г. ОСГТК на ВКС.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателите, чрез процесуалния си представител поддържат, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: налице ли е връзка на преюдициалност по смисъла на чл.229, ал.1, т.4 ГПК между производствата по предявен от кредитора иск за вземането и иска по чл.135 ЗЗД с оглед даденото разрешение в ТД №1/2017г. ОСГТК на ВКС, за задължението на съда да обсъди всички доводи и относими доказателства и твърдения по делото в тяхната съвкупност, за това налице ли е преюдициален спор по смисъла на чл.229, ал.1, т.4 ГПК при образувано производство по чл.417 ГПК, приключило с издаване на заповед за изпълнение, която не е връчена на длъжника по отношение на иска по чл.135 ЗЗД, кога е налице действие на увреждане от длъжника спрямо кредитора, счита ли се за увреждащо действие разпореждане с имущество на длъжника когато вземането на кредитора е обезпечено чрез друг иск по чл.135 ЗЗД за отмяна на сделка с недвижим имот, чиято стойност надхвърля размера на вземането, размера на вземането от значение ли е за преценката за съда за наличието или липсата на увреждане на кредитора, в хипотеза на чл.135, ал.3 ЗЗД прилага ли се оборимата прецумпция на чл.135, ал.2 ЗЗД и ако падежа на вземането не е настъпил към датата на извършване на разпоредителната сделка коя норма се прилага – чл.135, ал.1 ЗЗД или чл.135, ал.3 ЗЗД. Поддържат, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и 3 и ал.2 ГПК-очевидна неправилност, за допускане на касационно обжалване. Позовава се на множество решения на състави на ВКС по приложението на чл.135 ЗЗД.
Настоящият състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване по въпроса налице ли е преюдициален спор по смисъла на чл.229, ал.1, т.4 ГПК при образувано производство, приключило с издаване на заповед за изпълнение, която не е връчена на длъжника, по отношение на иска по чл.135 ЗЗД , на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като не е налице практика на ВКС постановена по същия, както и с оглед преценка за вероятната недопустимост на въззивното решение.
По отношение на останалите въпроси не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване и следва да бъдат обсъждани при разглеждане на спора по същество.
С оглед необходимостта да се провери допустимостта на въззивното решение ще следва да се укаже на жалбоподателите да представят доказателства за оспорване на процесните заповеди за изпълнение по ч.гр.д.№16107/2016г. на РС Пловдив, по ч.гр.д.№17383/2016г. на РС Пловдив, по ч.гр.д.№4268/2017г. по описа на РС Пловдив и по ч.гр.д.№4468/2017г. на РС Пловдив.
Следва да се изиска и служебна справка от Райнонен съд [населено място] постъпили ли са възражения по ч.гр.д. №16107/2016г. на РС Пловдив , по ч.гр.д. №17383/2016г. на РС Пловдив, по ч.гр.д. №4268/2017г. по описа на РС Пловдив и по ч.гр.д.№4468/2017г. на РС Пловдив.
Предвид изложените съображения ВКС, състав на четвърто г.о.
о п р е д е л и :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 18.04.2019г. по гр.д.№83/2019г. на АС Пловдив.
Делото да се докладва на Председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване след внасяне на държавна такса в размер 1392 лева от А. Д. Б., Д. Д. Б. и И. Б. Б., в седмичен срок от съобщаването им за това, с представяне копие от вносния документ в канцеларията на съда.
Указва на А. Д. Б., Д. Д. Б. и И. Б. Б. в седмичен срок от съобщаването им за това да представят доказателства за оспорване на заповеди за изпълнение, издадени по ч.гр.д.№16107/2016г. на РС Пловдив, по ч.гр.д.№17383/2016г. на РС Пловдив, по ч.гр.д.№4268/2017г. по описа на РС Пловдив и по ч.гр.д.№4468/2017г. на РС Пловдив.
С писмо да се изиска служебна справка от Районен съд Пловдив постъпили ли са възражения по ч.гр.д.№16107/2016г. на РС Пловдив , по ч.гр.д.№17383/2016г. на РС Пловдив, по ч.гр.д.№4268/2017г. по описа на РС Пловдив и по ч.гр.д.№4468/2017г. на РС Пловдив.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: