3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №768/28.10.2019 г.
Върховен касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закритото заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Веска Райчева
Членове: Геника Михайлова
Ерик Василев
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 2809 по описа за 2019 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 3434/ 13.05.2019 г. по гр.д. № 3189/ 2018 г. в частта, с която Софийски градски съд, потвърждавайки решение № I-40-79/ 10.10.2016 г. по гр.д. № 15 919/ 2013 г. на Софийски районен съд, на основание чл. 45 ЗЗД е осъдил Р. К. Й. и Р. К. Й. да заплатят на Ц. П. К. суми от по 3 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от травматичните увреждания от побой от 25.05.2008 г., нанесен от двамата ответници.
Решението се обжалва от Р. К. Й. и от Р. К. Й. с искане да бъде допуснато до касационен контрол поради вероятна недопустимост. Основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК, а и оплакването в касационната жалба, касаторите обосновават с довод, че не съответства на изискванията по чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК исковата молба, с която се претендира обезщетение за неимуществени вреди от травми от побой от неколцина, без увреденото лице да конкретизира всеки от ответниците-извършители каква травма му е причинил и да заяви отделна претенция за вредите от нея. Касаторите се позовават и на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Считат, че е очевидно неправилно осъдителното решение по чл. 45 ЗЗД при липсата на доказателство, което пряко да свързва тяхното поведение с побоя от 25.05.2008 г. Оплакват се, че е неправилно, при допуснати съществени нарушения на чл. 12 и чл. 236, ал. 2 ГПК, причина за неправилното прилагане на чл. 45 ЗЗД. Претендират разноските по делото.
Ответникът по касация Ц. П. К. възразява, че жалбите са неоснователни.
Настоящият състав на Върховния касационен съд приема, че те са с допустим предмет. Решението е въззивно, по гражданско дело с цена от 10 000 лв. на всеки субективно съединен иск. Подадена е от легитимирана страна. Касатори са осъдените ответници. Спазен е срокът по чл. 283 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за редовност и допустимост на жалбите, но сочените основания за допускане на касационния контрол липсват. Съображенията са следните:
По основанието „вероятна недопустимост“ на решението (чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК).
Исковата молба, с която лицето, увредено от побой от неколцина, претендира обезщетение за неимуществени вреди, без да конкретизира всеки ответник каква травма му е причинил и да заяви отделна претенция за вредите от нея, съответства на изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК. Когато непозволеното увреждане е причинено от неколцина, законът урежда законен източник на пасивна солидарност (чл. 53 ЗЗД). При определяне на обезщетението за непозволено увреждане по справедливост, съдът е длъжен да съобрази цялостното засягане на неимуществената сфера на увреденото лице (чл. 52 ЗЗД). Зачитането на връзката на тези приложими материално-правни норми по исковете по спора по чл. 45 ЗЗД със съдържателните изисквания по чл. 127, ал. 1 ГПК за редовност на исковата молба, изключват извода, че ищецът е имал задължението детайлно да конкретизира извършеното от всеки ответник, за да изясни твърденията, че на 25.05.2008 г. ответниците са му нанесли побой и да заяви отделна претенция за всяка от причинените травми, а от сбора им да сформира размера на обезщетението за неимуществени вреди. Изложеното не поражда съмнение, че осъдителното въззивно решение е постановено при редовна искова молба. Липсва основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК за допускане на касационния контрол.
По основанието „очевидна неправилност“ на решението (чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК).
По исковете по чл. 45 ЗЗД въззивният съд е достигнал до извода, че двамата ответници, а сега касатори, са нанесли побой на ищеца на 25.05.2008 г., обсъждайки събрани по делото косвени доказателства. В решението е изяснил връзката и логичната последователност на косвените доказателства, а крайният извод на въззивния съд е еднозначен и логичен. На него е базиран и изводът, че виновното противоправно поведение на двамата ответници, а сега – касатори, е основание да се ангажира тяхната деликтна отговорност.
Решението, с което при обсъждането само на косвени доказателства въззивният съд логично и еднозначно приема, че релеватният факт се е осъществил, не е очевидно неправилно. Гражданско-процесуалният кодекс изисква съдът да прецени всички доказателства по делото (чл. 12) и да обоснове своето решение на тях (чл. 236, ал. 2 ГПК). Гражданско-процесуалният кодекс не изисква тази преценка да се базира на преки доказателства – тези, които пряко установяват релевантния факт. Константна е практиката на Върховния касационен съд в приложението на обсъжданите разпоредби, в която се приема, че въззивният съд може да основе решението си и на косвени доказателства, стига обсъждането им да налага еднозначният извод, че релевантният факт се е осъществил. Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане на касационния контрол.
При този изход на делото и по аргумент от обратното на чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на касаторите остават сторените разноски и пред Върховния касационен съд.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 1265/ 21.02.2019 г. по гр.д. № 3189/ 2018 г. на Софийски градски съд в осъдителните му части.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.