О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 780
София, 30.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори октомври, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдия Ерик Василев гр.д. № 2441 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК. Образувано по касационна жалба на ,,Пътстройинженеринг” АД, [населено място], представлявано от Т. П. и В. Р. срещу решение № 64/11.03.2019 г. по в.гр.д. № 59/2019 г. на Окръжен съд Враца, с което се потвърждава решение от 21.12.2018 г. по гр.д. № 4526/2018 г. на Районен съд Враца, за признаване на незаконна и отмяна на Заповед № 678 от 15.08.2018 г. за уволнение на И. Ц. Т., на основание чл.328, ал.1, т.12 КТ и за възстановяване на заеманата от него преди уволнението длъжност ,,шофьор, самосвал”.
В касационната жалба се твърди, че обжалваното въззивно решение е неправилно, а в изложение към нея се поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса: ,,Как се определя добросъвестността на работодателя при трудови спорове?”, като са изложени съображения, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че ищецът е работил по трудово правоотношение в ответното дружество на длъжността ,,шофьор, самосвал”, което е прекратено със Заповед № 678/15.08.2018 г. на изпълнителния директор на основание чл.328, ал.1, т.12 КТ поради обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор. Като мотиви в заповедта за уволнение са посочени решение на ТЕЛК, че лицето е с намалени адаптивни възможности за усвояване на нови професии при други условия на труд и Заповед № 18-967-00481/25.07.2018 г. за налагане на принудителна административна мярка от МВР „Пътна полиция” – В. – ,,временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство”, по сигнал с писмо вх.№ 967000-8324/03.07.2018 г. на ,,Пътстройинженеринг”АД. Въззивната инстанция е възприела изводите на първоинстанционния съд, че действията на работодателя са били насочени единствено към прекратяване на трудовия договор с ищеца, поради което презумпцията за добросъвестно упражняване на правата е оборена и се установява злоупотреба с право в нарушение на чл.8, ал.1 КТ, с оглед на което уволнението е незаконосъобразно.
Съгласно разясненията в тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, основателността на искането за допускане на касационен контрол се преценява с оглед на конкретните правни разрешения на въззивния съд, доколкото касаторът е формулирал относим за изхода на делото и обусловил правните изводи на съда въпрос, като общо основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. В случая, формулираният в изложението към касационната жалба въпрос не покрива изискванията за правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, доколкото отговорът му е поставен в зависимост от доказаните по конкретното дело релевантни за спора обстоятелства, във връзка с упражняване правомощията на работодателя в отношенията му с работника, чийто трудов договор се прекратява. В този смисъл, въпросът за добросъвестността на работодателя при трудови спорове е поставен теоретично, без да се обосновава значението му за спора и изложените мотиви на въззивния съд. В съдебната практика на ВКС се приема трайно, че преценката на съда, дали е налице нарушение на чл.8, ал.1 КТ, се извършва конкретно, въз основа на въведените с исковата молба твърдения и направените в хода на производството доводи и възражения от участниците в гражданския процес, след анализ на установените факти и обстоятелства и събраните във връзка с тях, относими към предмета на делото, доказателства. Всички тези обстоятелства се преценяват от съда по негово вътрешно убеждение, което в настоящото производство по реда на чл.288 ГПК не може да бъде проверявано за необоснованост.
Отделно от изложеното, не е налице и допълнителното основание за допускане на касационен контрол по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Съгласно т.4 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, ще е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед измененията в законодателството или обществените условия, а за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. При липсата на доводи за необходимостта да се измени съществуващата или да бъде създадена нова съдебна практика по тълкуването и прилагането на конкретни правни норми, не може да се приеме, че повдигнатият въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 64 от 11.03.2019 г. по в.гр.д. № 59/2019 г. на Окръжен съд Враца.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.