О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 55
София, 04.02. 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми януари, две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д. № 3317 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано по касационна жалба на Т. Н. П. чрез адвокат П. Т. от АК-София срещу решение № 23/06.03.2019 г. по в.гр.д. № 5/2019 г. на Окръжен съд Търговище, с което след връщане на делото с решение № 186 от 21.12.2018 г. по гр.д. № 1101/2018 г. на Върховния касационен съд, ІІІ г.о., е отменено решение № 152/21.08.2017 г. по гр.д. № 57/2016 г. на Районен съд Попово и е възложено на майката – Д. Н. К. да упражнява родителските права на малолетната Е. Т. Н., род. на 09.07.2008 г.; определено е местоживеене на детето при майката на адрес: [населено място], [община], обл.Търговище и е определен режим на лични отношения с бащата – Т. Н. П., както следва: „от петък до неделя – през седмица, като бащата ще има право да взема детето след края на учебните занятия в петък от 16.00 часа до 18.00 часа в неделя, с преспиване в петъчната и съботната нощ. Бащата ще има право да взема детето и през половината дни от ваканциите извън лятната ваканция (Коледна и пролетна) – по Коледните, Новогодишните и В. празници. Така също бащата ще може да взема детето при себе си всяка нечетна година – за Бъдни вечер и Коледа, всяка четна година – на Нова година и на В., както и един месец и половина през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката“. Бащата ще може да взема детето и „за неговите лични празници /рожден ден, през година – в нечетната година да е при него, в четната – при майката, както и на собствения си рождения ден – всяка година“. С решението е присъдена и месечна издръжка на детето в размер на 130 лева, считано от влизането на решението в сила. Срещу определение № 212/21.05.2019 г. по делото, с което съдът е отхвърлил молбата на ответника за изменение на решението в частта му за разноските, е подадена частна жалба от Д. Н. К. чрез адвокат К. П. от АК-Търговище, с искане да бъде отменено, като й се присъдят направените разноски по делото.
В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост, а в изложение към жалбата се поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, за допускане на касационно обжалване по обуславящите изхода на делото въпроси: 1. Следва ли предоставянето на упражняването на родителските права да се извърши след съвкупен анализ на всички обстоятелства и доказателства, които са от значение за интереса на детето? 2. Длъжен ли е съдът да се произнесе въз основа на всички събрани по делото доказателства? 3. Какво е правното положение на промяната на условията, при които детето е било отглеждано и възпитавано продължително време? 4. Само обстоятелството, че детето е момиче и е в пубертетна възраст може ли да обоснове извода, че майката е по-подходящ родител и че детето следва да живее при нея? 5. Следва ли да се направи пълна съпоставка на родителите за обстоятелствата, имащи значение при преценка интереса на детето – грижа и отношение на родителя, привързаност на родителя, помощ от трети лица, социално обкръжение, жилищно-битови и материални условия, както изисква ППВС № 1/1974 г.? Кога е налице промяна в обстоятелствата, при които следва да се променят мерките относно упражняване на родителските права спрямо малолетните деца? Според касатора, поставените въпроси са разрешени в противоречие с ППВС № 1/1974 г. и съдебната практика на ВКС.
Ответникът Д. Н. К. чрез адвокат К. П. от АК-Търговище е подал писмен отговор, в който излага становище, че липсват основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК и претендира направените разноски по делото.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че страните по делото са родители на малолетното дете Е. Т. Н., род. на 09.07.2008 г.; Първоначално родителите живеели в собственото на ищеца жилище в [населено място], но след раздялата им /около 4 години преди завеждане на исковата молба от 31.01.2017 г./, малолетната Е. е останала да живее при баща си, а ответницата се е преместила в [населено място], където се установила с новия си приятел. Съдът е установил, че майката ремонтира къщата си в [населено място], която е на 4 км. от [населено място], докато грижите за детето са били поети преимуществено от бащата, без да се прекъсват отношенията с майката. Въз основа на приобщените доказателства по делото, социалния доклад за социално-битовите условия при двамата родители и изявленията на детето при изслушването му, въззивният съд приема, че с оглед физическите потребности, възрастта и пола на детето, упражняването на родителските права следва да бъдат предостави на майката, а при липсата на данни, от които да се приеме, че общуването с бащата ще влияе негативно върху психиката на детето, контактите с него също не следва да бъдат ограничавани. Според мотивите на решението, доводите на бащата за запазване на обичайната среда на детето са неоснователни, тъй като съдът решава този въпрос като се ръководи единствено от интереса на детето.
При тези мотиви на въззивният съд, поставеният въпрос: Кога е налице промяна в обстоятелствата, при която следва да се променят мерките относно упражняване на родителските права спрямо малолетните деца, обуславя изхода на делото, но е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, обобщена в раздел ІV от Постановление № 1/12.11.1974 г. на Пленума на Върховния съд и решение № 437/28.12.2012 г. по гр.д. № 1145/2011 г. на ВКС, IV г.о., което е основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 23/06.03.2019 г. по в.гр.д. № 5/2019 г. на Окръжен съд Търговище.
УКАЗВА на Т. Н. П. чрез адвокат П. Т. в едноседмичен срок да внесе дължимата държавна такса в размер на 25 (двадесет и пет) лева по сметка на Върховния касационен съд.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса, делото да се докладва на председателя на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд за насрочване в открито заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.