2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 378/25.10.2019
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение в закритото заседание двадесет и пети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Веска Райчева
Членове: Геника Михайлова
Ерик Василев
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 4039 по описа за 2019 г.
Производството е по чл. 307 и чл. 309ГПК.
Образувано е по молба за отмяна на решение № 5814/ 09.06.2017 г. по гр.д. № 6838/ 2012 г., с което на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД е развален договор по н.а. /№/ от/дата/, с който Р. И. С. е продала на С. Г. П. един апартамент в [населено място].
Молбата е от С. Г. П.. Заявено е основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5, пр. 1 ГПК. Обосновано е с твърденията, че по делото не му е връчвана призовка или съобщение и не е автор на писмения отговор на исковата молба. Молителят иска Върховният касационен съд да възбрани апартамента, обект на разваления договор и да спре изпълнението на решението.
Ответникът по молбата Р. Г. Я., един от наследниците на първоначалната ищца Р. И. С., конституирани по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 2 ГПК, възразява, че молбата е просрочена. Твърди, че през м. ноември 2017 г. на основание влязлото в сила решение е поискала молителят да й предаде владението върху имота. Той е отказал, но тогава е узнал за решението. Възразява, че молбата е неоснователна.
От останалите ответници по молбата не е постъпил писмен отговор.
Настоящият състав на Върховния касационен съд приема, че следва да я допусне до разглеждане. Съображенията са следните:
Първо, молбата е с допустим предмет. Приложеното съобщение, оформено според изискванията на ГПК, засвидетелства, че на 15.04.2019 г. на молителя е било връчено съобщение за решението. Според удостовереното, то е влязло в сила.
Второ, налице е надлежна процесуална легитимация. Молител е ответникът по уважения иск.
Трето, спазен е преклузивният срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК. Молителят твърди, че не е подписвал съдебни книжа, а за решението е узнал случайно на 14.12.2018 г. Р. Г. Я. не доказва твърденията си, с които обосновава отвода за просрочие. Поради това и доколкото са част от заявеното основание за отмяна твърденията, че и съобщението за решението не е връчено, а призовкарят е съставил неверен официален удостоверителен документ, молбата за отмяна от 21.12.2019 г. е в границите на законния тримесечен срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК.
Четвърто, тя съдържа твърдения, обективно годни да осъществят основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5, пр. 1 ГПК. Дали са верни, е въпрос по същество, а не по допустимост на молбата.
П., налице са всички останали предпоставки за нейната редовност и допустимост.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира за неоснователно искането за възбрана. Съгласно чл. 389, ал. 1 ГПК, във всяко положение на делото до приключване на съдебното дирене във въззивното производство ищецът може да иска от съда, пред който делото е висящо, да допусне обезпечение на иска, а възбраната е обезпечителна мярка (чл. 397, ал. 1, т. 1 ГПК). По аргумент от обратното от чл. 389, ал. 1 ГПК ответникът не може да иска обезпечителна възбрана, нито законът допуска искането да бъде заявено в производството по извънредния способ по глава X.-та ГПК.
Неоснователно е и искането за спиране на изпълнението. Влязлото в сила решение по чл. 87, ал. 3 ЗЗД е конститутивно, а не се ползва с право на принудително изпълнение. Заявеното основание за отмяна на влязлото в сила решение настоящият състав на Върховния касационен съд следва да прецени спрямо уважения иск. Не спрямо отговорността за разноските и държавната такса, с които съдът по приключилото дело е ангажирал молителя-ответник по иска. Следователно обстоятелството, че влязлото в сила решение съдържа и осъдителни диспозитиви (за сумата 500 лв. – разноски и за сумата 470 лв. – държавна такса, пресъдени съответно на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 78, ал. 6 ГПК), не обосновава основателност на искането за спиране на изпълнението. Въпросите съдът е разрешил като производни от основателността на иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, а не пораждат упражненото право по чл. 309 ГПК.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до разглеждане молбата от С. Г. П. за отмяна на влязлото в сила решение № 5814/ 09.08.2017 г. по гр. д. № 6838/ 2012 г. на Софийски градски съд на основание от чл. 303, ал. 1, т. 5, пр. 1 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията за възбрана на апартамента в [населено място], предмет на договора по н.а. /№/ от /дата/ и за спиране на изпълнението на решението.
Определението не подлежи на обжалване.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.