3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 921/16.12.2019
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение в закритото заседание на трети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Веска Райчева
Членове: Геника Михайлова
Ерик Василев
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 3568 по описа за 2019 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 121/ 04.04.2019 г. по гр.д. № 119/ 2019 г., с което Русенски окръжен съд, потвърждавайки решение № 2025/ 14.12.2018 г. по гр.д. № 4745/ 2018 г. на Русенски районен съд е отхвърлил иска на К. А. В. срещу П. В. Д. на основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД да обяви за окончателен предварителен договор за покупко-продажба от 18.06.2017 г. до размера на притежаваните от ответника 3/ 8 ид. части от два имота в [населено място], област Русе, срещу съответно редуциране на цената от 4 000 лв.
Решението се обжалва от К. А. В. с искане да бъде допуснато до касационен контрол при основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Касаторът счита, че е очевидно неправилно въззивното решение, с което искът по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е отхвърлен поради липсата на доказателства, че отчуждителят: 1) е (съ)собственик на имота не само към сключване на предварителния договор за покупко-продажба, но и към вписване на исковата молба и 2) не е платил данъците на имота. По същество се оплаква, че такова въззивно решение следва да се касира. Претендира разноски.
Ответникът П. В. Д. не е изразил становище по делото.
Настоящият състав на Върховния касационен съд приема, че касационната жалба е с допустим предмет, подадена от процесуално легитимирана страна, спазен срок по чл. 283 ГПК и всички останали предпоставки за нейната редовност и допустимост, а е налице основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане на касационния контрол. Съображенията са следните:
Въззивният съд е намерил, че: 1) договорът от 18.06.2017 г. съдържа уговорки относно съществените условия на обещания договор за покупко-продажба – индивидуализирани са страните (купувач е ищецът, а продавачи – ответникът и представлявано от него трето за процеса лице), описани са двата съседни имота в [населено място], обл. Русе, а цената е за сумата 4 000 лв. е определена (чл. 19, ал. 2, вр. чл. 283 ЗЗД); 2) спазена е писмената форма за действителност (чл. 19, ал. 1, вр. чл. 18 ЗЗД), 3) при сключването на договора ищецът е платил цената, 4) срокът е изтекъл, но ответникът не е изпълнил обещанието си да прехвърли собствеността. Въззивният съд е приел, че ответникът сключва договора без представителна власт за другия продавач (третото за процеса лице), но това не е пречка да бъде обявен за окончателен в обема на притежавания от ответника дял (придобитите 3/ 8 ид. части по наследствено правоприемство). Въпреки това въззивният съд е приел искът по чл. 19, ал. 3 ЗЗД неоснователен, а подлежащо на потвържване първоинстанционното решение, с което е отхвърлен. Мотивирал се е с липсата на доказателства, че ответникът е съсобственик не само към сключването на предварителния договор, но и към вписването на исковата молба по чл. 19, ал. 3 ЗЗД и е платил данъците. Тези мотиви въззивният съд е развил, въпреки че е отразил липсата на изразено становище от ответника.
Съгласно чл. 363 ГПК, когато задължението е за прехвърляне на право на собственост върху имот, съдът проверява и дали са налице предпоставките за прехвърляне на собствеността по нотариален ред, включително дали отчуждителят е собственик на имота. Когато по иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД са събрани доказателства, че към сключване на предварителния договор за покупко-продажба ответникът е притежавал право на (съ)собственост върху имота, съдът извършва проверката към вписване на исковата молба само при възражение (от ответника или от негов помагач) и доказателства за промяна. Само тогава релевантният момент за проверката по чл. 363 ГПК е към вписването – аргумент от защитното действие на вписването на исковата молба по чл. 19, ал. 3 ЗЗД (арг. чл. 114, б. „б“ ЗС). Нарушава диспозитивното начало – основен принцип в гражданския процес (чл. 6, ал. 2 ГПК) – въззивното решение, с което искът по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е отхвърлен, без такова възражение и събрани по него доказателства по твърденията, с които е обосновано.
Само от прочита на решението се установява противоречието му с чл. 364 ГПК, а и с чл. 114, б. „б“ ЗС. Разпоредбите забраняват на съда да издаде препис от решението за уважаване на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, докато ищецът не докаже, че са заплатени разноските по прехвърлянето, данъците и таксите за имота. Следователно неплатените данъци на имота не създават пречка за отхвърляне на иска. В обратния смисъл са втората група съображения, с които въззивният съд е приел иска по чл. 19, ал. 3 ГПК за неоснователен.
Изложеното осъществява основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане на касационния контрол. Очевидно неправилно е решението, когато само от прочита му се установява, че въззивният съд е нарушил основен принцип в гражданския процес, а развитите мотиви противоречат на чл. 364 ГПК, чл. 114, б. „б“ ЗС, а и на чл. 363 ГПК. Тези нарушения на процесуалния и материалния закон са заявени като касационни оплаквания (чл. 281, т. 3, пр. 1 и 2 ГПК).
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 121/ 04.04.2019 г. по гр.д. № 119/ 2019 г. по описа на Русенски окръжен съд.
УКАЗВА на касатора в 1-седмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса от 80.00 лв.
Делото да се докладва за насрочване или прекратяване според представянето на документа в дадения срок.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.