1
5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 849
гр.София, 20.11.2019г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 3005 описа за 2019год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 01.02.2019г. по гр.д.№1036/2018г. на ГС София, с което е отхвърлен иск предявен на основание чл.422 ГПК.
Жалбоподателят- Р. И. Д., чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението съдът се е произнесъл по правни въпроси от значение за спора и са налице основания по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК за допускане на касационното обжалване и моли да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Ответникът –„Българо-Американска кредитна банка”АД, чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационното обжалване на въззивното решение. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил първоинстанциононото решение, е отхвърлил предявения от Р. И. срещу „Българо-Американска кредитна банка”АД установителен иск по чл.422 ГПК, вр. чл.99 ЗЗД за признаване за установено, че банката дължи на Р. И. сумата 7 000 лева, представляваща направени от „Елитни семена“ ЕООД разноски за адвокатско възнаграждение по прекратено изпълнително дело № 2094/ 2008 г. на ДСИ при PC- Пазарджик, което вземане е предмет на сключен на 17.09.2012 г. между Р. И. и „Елитни семена” ЕООД договор за цесия, ведно със законната лихва.
Установено е въз основа на събраните по делото писмени доказателства, че ищцата Р. И.-жалбоподател в настоящето производство, е цесионер по сключен на 17.09. 2012 г. договор за цесия с цедент „Елитни семена.“ ЕООД- длъжник по изп. дело № 2094/ 2008 г. на ДСИ при PC- Пазарджик, образувано по молба на взискателя „Българо-Американска кредитна банка”АД /ответник по настоящото дело/, въз основа на издаден на 19.02.2008 г. по гр. дело № 1461/ 2008 г. на Софийски районен съд изпълнителен лист. Последният е издаден въз основа на постановено на 19.02.2008 г. по гр.д.№ 1461/ 2008 г. на РС София определение по чл.237, б.“в“ ГПК /отм./ за присъждане на сумите 88 862,01 евро общо и 5 775,97 лв., което е отменено с определение по ч.гр. дело № 470/ 2012 г. на Софийски градски съд, като е постановено и обезсилване на изпълнителния лист.
Констатирано е, че при тези данни въз основа на подадена от солидарните длъжници „Елитни семена“ ЕООД и В. К. на 30.10.2012 г. писмена молба е постановено прекратяване на изпълнителното производство по изп. дело № 2094/ 2008 г. на ДСИ при PC- Пазарджик на основание чл.433, ал.1, т.3 ГПК /поради обезсилване на изпълнителния лист от съда/ с постановление на ДСИ от 31.10.2012 г.
Установено е, че по изпълнителното дело длъжникът „Елитни семена“ ООД е бил представляван от адв. А. М., който с писмено заявление от 14.09.2011 г. е приложил бланково адвокатско пълномощно с дата 17.08.2011 г. и бланков договор за правна защита и съдействие от 17.08.2011 г., според който за представителството на длъжника по изпълнението /с посочен в договора материален интерес от 190 871,75 лв./ е договорено заплащането на адвокатско възнаграждение от 7 000 лв., относно което е отразено „плащане по сметка“. Констатирано е, че упълномощеният адвокат на длъжника не е участвал при извършване на изпълнителни действия, а е подал 4 бр. заявления, адресирани до ДСИ, между които и заявлението, съдържащо искане за прекратяване на изпълнителното производство при условията на чл.433, ал.1, т.3 ГПК, и е получил адресирана до В. К. / управител на длъжника „Елитни семена“ ООД / покана за доброволно изпълнение с дата 03.10.2011 г.
Констатирано е, че цесионерът Р. Д. е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК на 14.01.2013г. за сумата 7000 лева-обезщетение за вреди от изпълнително дело, заповед е била издадена на 21.01.2013г. и срещу същата е постъпило възражение на 11.02.2013г. от „Българо-амариканска кредитна банка” АД. С определение от 12.02.2015г. ГС София по ч.гр.д.№14323/2013г. е оставил без разглеждане като недопустима частна жалба на „Българо-амариканска кредитна банка” АД срещу разпореждане от 19.06.2013г. на РС София за отказ да бъде обезсилена на заповедта за изпълнение на парично задължение от 14.01.2013г.
При тези данни съдът е счел, че е сезиран с иск предявен на основание чл.422 ГПК. Изложил е съображения за това, че във връзка с горепосоченото договорно съдържание и включената в договора уговорка за плащане на адвокатското възнаграждение „по банков път“- с изрично посочена банкова сметка, не е представено доказателство от ищцата, чиято е доказателствената тежест, за плащане на сумата 7 000 лв. от длъжника по изпълнителното дело „Елитни семена“ ООД по банкова сметка на адв. М., което да е извършено през периода от сключване на договора /17.08.2011 г./ до завеждане на настоящото дело /14.01.2013г./. Констатирано е, че такова доказателство е представено от ищцата в хода на първоинстанционното производство и установява плащане на сумата едва в хода на делото- на 05.10.2016 г. според приложеното платежно нареждане с нечетлива дата, обозначена като „5 октомври 201…“ и потвърждаващото го удостоверение от 18.05.2017 г. че по сметка на адв. М.. е постъпила сумата 7 000лв. на 05.10.2016 г. с посочени основание „дог. 0134981/ 17.08.2011“ и вносител на каса В. К..- Управител на „Елитни семена“ ЕООД.
При така събраните в процеса писмени доказателства съдът е приел, че плащането на уговорено по изпълнителното дело адвокатско възнаграждение едва след подаване на нова исковата молба, с която същото се претендира като вреда от прекратеното вече изпълнително дело, не обуславя основателност на иска, който съдът е квалифицирал като такъв предявен на основание чл.422 ГПК. Прието е, че правнорелевантните факти, които пораждат спорното материално право, респ. възникването и съществуването на вземането на длъжника по изпълнението за сторени разноски по прекратеното на основание чл.433, ал.1, т.3 ГПК изпълнително дело, цедирано на ищцата, следва да са се осъществили преди подаване на исковата молба с предмет: направини от длъжника разноски за незаконосъобразно инициирано от взискателя принудително изпълнение. Съдът е приел, че правото на длъжника да получи разноски по изпълнението, произтичащо от чл.79, ал.1 ГПК, може да бъде реализирано в случай, че такива са били направени реално от него, като към датата на предявяване на иска за съдебното им признаване /присъждане/ и вземането му следва да е ликвидно и изискуемо, каквато фактическа обстановка в случая не се установява. Прието е, че извършеното едва на 05.10.2016 г., т.е. в хода на делото, плащане по договора за правна помощ, обосновава извод за неоснователност и недоказаност на претенцията.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: защо плащането на подлежащо на обезщетяване адвокатско възнаграждение следва да бъде извършено до подаването на искова молба и дали разноските по принудителното изпълнение, сторени от длъжника се дължат в самото изпълнително производство или след прекратяването му, приложима ли е нормата на чл.235, ал.2 ГПК, когато плащането на розноски от длъжника по изпълнително производство иск е извършено в хода на исковото производство по обезщетяването им и приложими ли е разпоредбата на чл.78, ал.3 ГПК или следва да важи разпоредбата на чл.235, ал.3 ГПК. Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Настоящият състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение не с оглед поставените от жалбоподателката въпроси, а поради вероятната недопустимост на същото. Съдът се е произнесел по нереводна искова молба, в която по същество ищца не е заявила в съотвествие с разпоредбата на чл.127, ал.1, т.5 ГПК в какво се състои искането й , а съдът се е произнесъл с решение без да е констатирал нередовността на същата и без да е дал указания за отстраняването им. Тази нереводност не е била отсранена и от въззивният съд, който не е констатирал, че първионстанционният съд в доклада си по делото е приел, че е сезиран с иск по чл.124 ГПК, вр.чл.45 ЗЗД, а след това е постановено решение по иск предявен на основание чл.422 ГПК, вр.чл.99 ЗЗД, въпреки направените от ответника по иска възражения за това в отговора на исковата молба и в подадената от него въззивна жалба.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 01.02.2019г. по гр.д.№1036/2018г. на ГС София.
Делото да се докладва на Председателя на четвърто г.о. за насрочване след внасяне на държавна такса в размер на 140 лева от жалбоподателя Р. И. Д. , в седмичен срок от съобщаването й за това, с представяне на копие от вносния документ в канцеларията на съда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: