4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 551
София, 27.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети декември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: ЕРИК ВАСИЛЕВ
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Ерик Василев частно гр.д. № 3728 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.278, вр. с чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано по частна касационна жалба на Ц. А. И. и като законен представител на К. А. Й. и К.-М. А. Й., всичките чрез адвокат З. М. от АК-С., срещу определение № 7401/29.03.2018 г. по ч.гр.д. № 2899/2018 г. на Софийски градски съд, с което се отменя определение от 20.02.2018 г. по гр.д. № 9434/2018 г. на Софийски районен съд и се допуска обезпечение на предявените искове по гр.д .№ 9434/2018г. от А. Х. Й. против Ц. А. И., К. А. Й. и К.-М. А. Й. на основание чл.150 СК за прекратяване издръжката на Ц. А. И. и за изменение на присъдения размер по отношение на К. А. Й. и К.-М. А. Й. чрез налагане на обезпечителна мярка спиране на изпълнението на решение от 05.04.2017 г. по дело № 2С16D00022 на Централния съд по семейни дела в Л. в частта му относно автоматичното увеличаване на дължимата издръжка от 788,20 лева на 4447,56 лева, при условие, че бъде внесена гаранция в размер на 500 лева.
В жалбата се твърди, че определението е недопустимо, а евентуално – неправилно, тъй като българският съд не е компетентен да се произнесе по искане за спиране изпълнението на решение на британски съд, тъй като разпоредбите на Регламент (EO) № 4/2009 г. на Съвета от 18 декември 2008 г. относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на съдебни решения и сътрудничеството по въпроси, свързани със задължения за издръжка, и разпоредбата на чл.627б ГПК изключват общите правила на обезпечителното производство. Изложени са доводите, че към момента на постановяване на определението липсва предмет на изпълнение, доколкото решението на британския съд все още не е изпълняемо в България. Отделно се твърди, че обезпечението е допуснато в противоречие с чл.393, ал.2 ГПК, във вр. с чл.446, ал.4 ГПК, тъй като са спрени вземания за издръжка, а нормата на чл.392 ГПК е приложима за защита на правата на търсещия издръжката, а не и на дължащия издръжка. Считат, че съдът е допуснал нарушение на чл.390, ал.4 ГПК, във вр. с чл.391, ал.3 ГПК при определяне на гаранцията, чийто размер не би могъл да покрие вредите от евентуалната неоснователност на претенцията и е несъпоставим с интереса на ищеца за обезпечението. Като основание за допускане до касационен контрол са повдигнати обуславящи изхода на делото въпроси, които уточнени при условията на т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, се свеждат до компетентността на българския съд в рамките на обезпечителното производство да допусне обезпечение на искове за прекратяване или изменение на издръжката, която е определена от друг съд на държава-членка на Европейския съюз, чрез налагане на обезпечителна мярка „спиране на изпълнението“ на съдебното решение.
А. Х. Й. чрез адвокат С. С. от АК–С. взема становище за недопустимост, а евентуално – за неоснователност на частната жалба и иска да бъде потвърдено обжалваното определение.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира че частната жалба е подадена в срок от легитимирана да обжалва съдебния акт страна, поради което е редовна и процесуално допустима съгласно чл.396, ал.2, изр.3 ГПК и подлежи на разглеждане при условията на чл.274, ал.3 ГПК.
От фактическа страна се установява, че делото е било образувано по искове на основание чл.150 СК, предявени от А. Х. Й. срещу Ц. А. И., лично и като законен представител на К. А. Й. и К.-М. А. Й., за прекратяване и изменение на определената с решение на Централния съд по семейни дела в Л. от 05.04.2017 г. по дело № 2С16D00022 обща месечна издръжка на бившата съпруга и родените от брака деца в размер на 788,20 лева до 31.03.2018 г., която считано от 01.04.2018 г. се увеличава автоматично на 4447,56 лева. В исковата молба са изложени твърдения за настъпила промяна в обстоятелствата, налагаща пререшаване на въпросите за издръжката на бившата съпруга и децата, като е направено искане за обезпечение на предявените искове чрез „спиране на изпълнението“ на постановеното от британския съд решение в частта относно автоматично увеличаване на общата месечна издръжка от 788,20 лева на 4447,56 лева, считано от 01.04.2018 г. Съдът приема, че е компетентен да се произнесе по предявените искове с правно основание чл.145 и чл.150 СК, за което е приложимо българското право, който извод е потвърден от въззивния съд, а въззивното определение не е допуснато до касационно обжалване с определение № 358/26.07.2019 г. по ч.гр.д. № 2775/2019 г на ВКС, ІІІ г.о. Молбата за обезпечение е била отхвърлена от първоинстанционния съд, но въззивният съд е отменил определението като неправилно и е допуснал исканото обезпечение. Според мотивите на въззивният съд са налице всички кумулативно предвидени предпоставки в чл.389 ГПК, без да се накърнява интереса на децата, тъй като обезпечителната мярка няма да ги лиши от присъдената обща месечна издръжка, а само временно ще препятства автоматичното й увеличение.
При тези мотиви, поставеният процесуалноправен въпрос обуславя изхода на делото и е от значение за точното прилагане на закона, поради което е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Както е изяснено в съдебната практика на Върховния касационен съд, обезпечителната мярка винаги има привременен характер, чиято цел е да запази съществуващото фактическо и правно положение, с което гарантира изпълнението на постановено от съда решение. Обезпечението се допуска само когато ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението, т.е. когато е предявен или ще бъде предявен иск, който е процесуално допустим, вероятно основателен и е налице нужда от обезпечаване /В този смисъл ТР № 6/14.03.2014 г. по тълк. дело № 6/2013 г. на ВКС, ОСГТК/. В случая са предявени искове за прекратяване на издръжката на бившата съпруга на ищеца и за изменение на присъдения размер на издръжката с решение на британския съд по отношение на неговите ненавършили пълнолетие деца. Исковете са процесуално допустими, а компетентността на българския съд да допусне обезпечение на иск чрез налагането на обезпечителни мерки, съгласно чл.3 на Регламент (EO) № 4/2009 г. на Съвета от 18 декември 2008 г. относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на съдебни решения и сътрудничеството по въпроси, свързани със задължения за издръжка, произтича от неговата компетентност да се произнесе по исковете за издръжка, т.е. при липсата на специални правила, уреждащи реда за налагане на исканата обезпечителна мярка, съдът следва да се произнесе по общите правила за обезпечение на иск в гражданския процес (чл.389 ГПК). Вероятната основателност на исковете се преценява въз основа на въведените с исковата молба твърдения и подкрепящите ги писмени доказателства, като при липса на убедителни доказателства – след представяне на парична или имотна гаранция, а дали е налице интерес от обезпечението, съдът винаги преценява конкретно, с оглед данните по делото и процесуалната допустимост на иска.
С оглед на дадения отговор на процесуалноправния въпрос, доводите в частната касационна жалба са неоснователни. Основанията за спиране на изпълнението на съдебно решение по член 21 от Регламент (ЕО) № 4/2009 г. на Съвета от 18 декември 2008 г. относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на съдебни решения и сътрудничество по въпроси, свързани със задължения за издръжка, не са приложими в конкретния случай, тъй като в Решение 2009/941/ЕО на Съвета от 30 ноември 2009 г. на Съвета за сключване от Европейската общност на Хагския протокол от 23 ноември 2007 г. за приложимото право към задължения за издръжка – съображение 11 и член 3 се приема, че Хагският протокол от 23 ноември 2007 г. за приложимото право към задълженията за издръжка, не се прилага за О. к., т.е. неоснователни са доводите на жалбоподателя за приложимостта на основанията за спиране по член 21, доколкото съдебното решение не е постановено в държава-членка, обвързана от Хагския протокол. Неоснователни са и съображенията за приложението на чл.627а и чл.627в ГПК, чийто обхват е извън рамките на обезпечителното производство. Съгласно разпоредбата на член 23, т.1 от Регламента, решение, постановено в държава-членка, която не е обвързана от Хагския протокол от 2007 г., се признава в другите държави-членки, без за това да се изисква каквато и да било процедура. С подадената молба за обезпечение на исковете за прекратяване и изменение на издръжката, в случая, ищецът не оспорва решението на британския съд по смисъла на чл.23, т.2, а иска в обезпечително производство да бъде определена друга подходяща мярка от компетентния да разгледа делото съд, по отношение на присъденото автоматично увеличение на издръжката, което счита, че се налага поради изменение на обстоятелствата и стандарта на живот в страната, където е обичайното местопребиваване на ответника. Обжалваното определение е постановено в съответствие с изискванията на процесуалния закон и интереса на ненавършилите пълнолетие деца, доколкото не ги лишава от дължимата месечна издръжка, а временно препятства нейното автоматично увеличение. Наложената обезпечителна мярка от съда е подходяща и с оглед вида на търсената защита, която не надхвърля обезпечителната цел – да се запази размера на присъдената издръжка до датата на предявяване на исковете. Присъдената от британския съд месечна издръжка е съобразена с стандарта на живот във Великобритания, но размерът на издръжката се определя не само според нуждите на лицето, което има право на издръжка, но и в зависимост от възможностите на лицето, което я дължи (чл.142, ал.1 СК). Ето защо, при твърдения за намален размер на доходите на бащата и промяна на обществените условия, където е обичайното местопребиваване на децата и тяхната майка, за ищеца е налице интерес от обезпечение на предявените искове за изменение на присъдената издръжка.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 7401 от 29.03.2018 г. по частно гр.д.№ 2899/2018 г. на Софийски градски съд.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 7401 от 29.03.2018 г. по ч.гр.д. № 2899/2018 г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.