1
4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 252
гр.София, 22.04.2020г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми март две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: ЗОЯ АТАНАСОВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело № 4888/ 2019г. по описа на ВКС.
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 04.10.2019г. по гр.д.№ 318/2019г. на АС Варна, с което е уважен иск с правно основание чл.49 ЗЗД.
Жалбоподателката – Община Търговище, чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по правен въпрос, който е от значение за точното приложение на закона и развитие на правото. Моли да се допусне касационно обжалване.
Ответникът С. Ю. А., в писмено становище, чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване. Претендира разноски .
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи презенка за продпоставките на чл.280 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
Въззивният съд, като е отменил частично първоинстанционното решение, е осъдил община Търговище да заплати на С. Ю. сумата от 20000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и сумата 4123,51 – обезщетение за имуществени вреди, причинени в резултат на попадане и преобръщане на инвалидната й количката в необезопасена и необозначена дупка от уличната мрежа в [населено място], [улица], на 05.06.2018г.
С оглед разпоредбата на чл.280, ал.3 ГПК касационната жалба следва да се остави без разглеждане в частта и относно присъденото обезщетение в размер на 4123,51 за претърпените имуществени вреди от деликт.
Установено е по делото, че на 05.06.2018 г. в гр.Търговище, придвижвайки се в управлявана от трето лице инвалидна количка, ответницата по жалба –ищец в производството е претърпяла пътен инцидент от попадане и преобръщане на количката в необезопасена и необозначена дупка на пътя, което довело до телесни увреждания – пертрохантерно счупване на дясното бедро. Констатирано е, че на 07.06.2018 г. в ортопедичното отделение на МБАЛ – Търговище по спешност е направена операция, с извършване на метална остеосинтеза, чрез поставяне на плака с 4 винта, компресивен и допълнителен винт, на 14.06.2018 г. е започнала рехабилитация в болнични условия, която – след 21.06.2018 г. е продължила в домашни условия.
Съдът е взел предвид заключението на съдебно-медицинска експертиза, според което след травмата ищцата изпитвала първоначални силни физически болки, а към момента на изготвяне на заключението – почти година след инцидента, тя продължава да е неподвижна и на легло, без да може да се придвижва както с помощни средства, така и с придружител. Установено е, че е необходима постоянна чужда грижа и обслужване, включително хранене и удовлетворяване на физиологичните й нужди и това, че й предстои нова оперативна интервенция за отстраняване на импланта, както и че въпреки продължителната рехабилитация, вероятността за възстановяване на двигателната функция е минимална.
Съдът, като е съобразил свидетелските показания и заключението на съдебно-техническата експертиза, е приел, че инцидентът е станал на участък от уличната мрежа, за чиято изправност, сигурност и безопасност на придвижване на пешеходците отговаря общината -жалбоподател – чл.31 ЗП и чл.167, ал.1-2 от ЗДвП.
При така установените обстоятелства съдът е приел, че отговорността на община Търговище следвада се ангажира на основание чл.49 ЗЗД.
При определяне на размера на дължимото обезщетение, съдът се е съобразил с възрастта на ищцата – около 70 години и със здравословното й състояние към момента на постановяване на решението. Прилагайки принципа за справедливост по чл.52 от ЗЗД, е направил извод, че претендираните морални вреди следва да се оценят на 20 000 лв.
Съдът е приел за неоснователно възражението на жалбоподателя за съпричиняване на вредоносния резултат от дъщерята на ищцата, която – управлявайки инвалидната количка, е била длъжна своевременно да възприеме опасността и да заобиколи препятствието, а при насрещно движещо се МПС – да изчака преминаването му. Съдът е приел, че разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД може да намери приложение когато пострадалият със собствените си действия е допринесъл за настъпването на резултата, а не и трето лице. Прието е, че по делото не са събрани доказателства за съпричиняване на резултата от страна на пострадалата, а действията на трето лице, в случая – дъщерята на ищцата, не следва да се преценяват с оглед прилагане на последиците от съпричиняването.
С оглед на изложените събражения съдът е уважил предявените искове с правно основание чл.49 и чл.86 ЗЗД.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: кои са границите и предпоставките от значение за правилното прилагане на чл.51, ал.2 ЗЗД и по-конкретно как трябва да се оценява поведение и на трето лице при настъпване на деликт, когато пострадалият не може да се придвижва сам поради инвалидност. Поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение по поставения за разглеждане въпрос и на соченото основание. На същите съдът е дал отговор в съответствие с практиката на ВКС, изразена и в Постановление 7/59 г., 4/61 г. и 17/63 г. и Постановление № 9 от 28.XII.1966 г., Пленум на ВС, които не са загубили значението си и към настоящия момент. Според същата границите на отговорността по чл.49 ЗЗД се определят от степента на вината на лицето, което е било натоварено да извърши определена работа, и от обстоятелството дали деянието е извършено при или по повод на възложената работа. Ако в процеса се установи, че натовареното лице е причинило вредата на пострадалия противоправно и виновно, и то при или по повод на възложената му работа, отговорността по чл.49 е всякога налице. За възложителите бездействието е основание за отговорност за увреждане, когато то се изразява в неизпълнение на задължения, които произтичат от закона, от техническите и други правила, и от характера на възложената работа. В случаите, когато пострадалият е допринесъл за настъпването на вредите, ще се приложи разпоредбата на чл.51 , ал.2 ЗЗД.
Решението е постановено в съотвествие с практиката на ВКС, която не е неправилна и не трябвада бъде променяна като бъде допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1,т.3 ГПК.
На основание чл.78, ал.3 ГПК и чл.36 ЗА жалбоподателят трябва да заплати на адв. Р. Д. сумата 600лева разноски за процесуално представителство пред ВКС.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на община Търговище срещу решение от 04.10.2019г. по гр.д.№ 318/2019г. на АС Варна в частта и относно присъденото обезщетение в размер на 4123,51 за претърпените имуществени вреди от деликт.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 04.10.2019г. по гр.д.№ 318/2019г. на АС Варнав частта му, с която е уважен иск с правно основание чл.49 ЗЗД досежно присъденото обзщетение за неимуществени вреди от деликт.
ОСЪЖДА [община Търговище да заплати на адв.Р. Н. Д.-АК Т. сумата 600 лева за процесуално представителство пред ВКС.
Определението може да се обжалва с частна жалба в седмичен срок от съобщаването му на страните в частта му, с която е оставена без разглеждане касационната жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: