1
7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 286
гр.София, 29.04.2020г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти март две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: ЗОЯ АТАНАСОВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело № 4784/ 2020г. по описа на ВКС.
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 10.05.2019г. по гр.д.№4832/2018г. на АС София, с което е уважен иск с правно основание чл.74 ЗЧСИ, вр.чл.45 ЗЗД
Жалбоподателката –ЧСИ В. Л. , чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по правни въпроси от значение за делото, по отношениена които са налице предпоставките на чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК задопускане на касационно обжалване. Поддържа се, че решението е и очевидно неправилно.
Ответникът „ДСК Лизинг” АД в писмено становище, чрез процесуалния си представител в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване.Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2, ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
Въззивният съд, като е отменил първоинстанционното решение, е осъдил В. Л. -Частен съдебен изпълнител, с рег./ №/ на КЧСИ да заплати на „ДСК Лизинг” АД сумата от 379 354лв /триста седемдесет и девет хиляди триста петдесет и четири лева/, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи за периода 10.12.2012г.-01.07.2014г., включващи 19 месечни наемни вноски, всяка в размер на 21 176,53лв, с изкл. на вноската за м.декември 2012г. в размер на 16 176,55лв, настъпили в резултат на процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение – въвод във владение на 13.01.2012г. на недвижим имот – магазин № 6, находящ се на партера и мецанина от пететажна сграда в [населено място], претендирани като разлика между цената на основната искова претенция 465 883,58лв и присъденото по частичен иск обезщетение по гр.д. № 10908/2014г. на Софийски градски съд, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 02.11.2017г. до окончателното изплащане.
Прието е за установено, че ищецът „ДСК Лизинг” АД се легитимира като собственик чрез покупко-продажба , оформена с нотариален акт /№/, том 3, peг. /№/, дело № 422/2007г. на недвижим имот – магазин – партер и мецанин от пететажна скелетна монолитна стоманобетонна сграда, със застроена площ на магазина от 1957 кв.м., заедно с идеалните части от общите части на сградата и от правото на строеж, находящ се в [населено място], преустроен на шест по-малки търговски обекта с номера от 1 до 6, въведен в експлоатация с разрешение за ползване от 29.11.2012г. на ДНСК и индивидуализиращ се с идентификатор /№/, съгласно схема на самостоятелен обект в сграда № 68458/28.09.2012г., издаден от Служба по геодезия, картография и кадастър София.
С договор за наем от 15.12.2011г. ищецът „ДСК Лизинг” АД е отдал за временно и възмездно ползване на магазин № 6 на две нива, с разгърната общо застроена площ от 393,58кв.м. срещу уговорена месечна наемна цена в размер на 10 827,39евра, дължима от датата, на която наемателят започне работа с клиенти, но не по-късно от 01.09.2012г. със срок на договора до 31.08.2022г. Представен е приемо-предавателен протокол, свидетелстващ за предаване държанието на наемателя на 15.12.2011г., а от договор от 22.12.2011г. е установено, че последният е сключил договор със фирма за охрана на магазин . Прието е за установено също от приложеното уведомление № 685/18.06.2012г., че договорът за наем се прекратява поради извършено отстраняване на наемателя, за което и с преводно нареждане от 19.06.2012г. ищецът е превел по сметката на сумата от 63 529,58лв с основание връщане на депозит.
Прието е за установено, че причината за отстраняване на наемателя е извършеният на 13.01.2012г. въвод, за който свидетелства приложения протокол за принудително отнемане и предаване на вещи , от който е видно, че на същата дата в 10.00ч., В. Л. -Частен съдебен изпълнител е извършила принудително отнемане на недвижимия имот по изп.д./№/ въз основа на изпълнителен лист от 27.12.2011 г., издаден от Районен съд Перник по гр.д. № 8403 /2011 г. Въпреки, че фирмата наемател е поискала спиране на въвода, тази възможност е отказана, с мотива, че вече изпълнителното действие вече е приключило със смяната на патрона на входната врата. Протоколът е подписан от взискателя, длъжника и ЧСИ, а представителят на ищеца е отказал да го подпише. Установено е, че с извършения въвод на посочената дата ЧСИ В. Л. е отнела държанието на имота от фирмата-наематил и го е предала на друга фирма.
Констатирон е, че във връзка с подадена от „ДСК Лизинг” АД жалба до Камарата на ЧСИ е било образувано дисциплинарно дело № 2/2012г., по което с решение на дисциплинарната комисия е наложено дисциплинарно наказания на ЧСИ В. Л. , поради констатираните незаконосъобразни действия, свързани с извършения въвод, включително за нарушение на чл.523, ал.1 изр.1 и чл.434 ГПК, че не е посочено лицето, упражняващо към този момент фактическа власт и факти и обстоятелства, имащи отношение към владението и държанието на имота, като решението на Дисциплинарната комисия е потвърдено с решение по гр.д. № 1858/2013г. на ВКС, 4 ГО.
От представените доказателства е установно, а и не е било спорно между страните, че с влязло в сила решение от 06.06.2016г. по гр.д.№ 10908/2014г на ГС-София ЧСИ В. Л. е осъдена да заплати на „ДСК Лизинг” АД сумата от 68 529,58лв /левовата равностойност на 35038 евра/, представляващи обезщетение за имуществени вреди- пропуснати ползи, вследствие на незаконосъобразно принудително изпълнение по изп. дело /№/, изразяващи се в неполучен наем за процесния имот –магазин № 6 за м.09-м.12 /частично/ 2012г. при цялостна искова претенция 465 883,58лв за пълния исков период м.09.2012г-01.07.2014г.
Съдът при тези данни е приел, че предмет на настоящия иск и на предходното исково производство са претендираните от ищеца имуществени вреди, произтичащи от общи правопораждащи факти, заявени като частични искове в първия процес за част от размера на едно единно вземане за целия исков период. Прието е, че във връзка със задължителните указания по тълк.дело 3/2016г на ОСТГК на ВКС при уважаване на частичен иск обективните предели на СПН обхващат основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите факти /юридическите факти, от които правоотношението произтича/, страните по материалното правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното субективно материално право. Прието е, че в конкретния случай тези общи правопораждащи факти, изразяващи се в процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение в причинна връзка с настъпилите за ищеца имуществени вреди – пропуснати ползи вследствие на прекратен наемен договор, поради отстраняване на наемателя от държанието на имота, се ползват със сила на пресъдено нещо за останалата част от спорното вземане.
Съдът е изложил и съображения за това , че отговорността на частния съдебен изпълнител не произтича от производството, в което е понесъл административно наказателна отговорност, а поради процесуалната незаконосъобразност на извършените от него изпълнителни действия – въвод срещу лице, което не е страна /длъжник по изпълнителното производство и което е заявило права по чл.523, ал.2 ГПК, в пряка причинна връзка с което за ищеца са настъпили вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от неосъщественото увеличаване на имуществото за периода от м.09.2012г. до 01.07.2014г., когато държанието върху имота е възстановено по изп. дело /№/
По отношение размера на вредите съдът е взел предвид заключението на приетата пред първата инстанция съдебно икономическа експертиза се установява, че размерът на вредите, изразяващи се в пропуснати ползи съответства на 465 883,58лв, представляващи сбор от 22 месечни наемни вноски, всяка в размер на 21 176,53лв /месеците септември, октомври, ноември и декември 2012г, януари, февруари, март, април, май, юни, юли, август, септември, октомври, ноември и декември 2013г и януари, февруари, март,април, май и юни 2014г/, като е приспаднал от 68 529,58лв, за месеците септември-ноември 2012г., присъдена с влязлото в сила решение.
Въззивният съд е приел за основателно оплакването на ищеца за това, че възражението за давност не е направено от подпомаганата страна –ответник в срока за отговор по чл.131 ГПК, с изтичането на който се преклудират правопогасяващите спорното право възражения. Съдът, като се взел предвид даденото разрешение в т.4 от ТР 189.12.2013г. по т.д. № 1/2013г. на ОСТГК на ВКС, че с изтичане срока за отговор по чл.133 вр. ал.2 т.5 ГПК се преклудира възможността ответникът да противопостави възражения, основани на съществуващи и известни към този момент факти, което правило се отнася и за възраженията за придобивна и погасителна давност, е приел , че в случая възражението за погасяване на иска по давност не е било надлежно въведено процеса, тъй като ответникът не е направил същото в срока за отговор. Прието е, че привлеченото лице може да извършва всички процесуални действия, в защита на страната, на която помага, с изключение на действията, представляващи разпореждане с предмета на спора, към което изключение при действащата уредба на чл.133 вр. чл.131, ал.2, т.5 ГПК следва да се прибавят и действията, представляващи предявяване на преклудирани за ответника възражения, като е възприето и даденото разрешение в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 68/15.07.2014г. по гр.д. № 5985/2013г на ВКС, трего г.о., поради което направеното възражение е процесуално недопустимо и не следвало да се разглежда и обсъжда по същество.
С оглед на събраните и обсъдени доказателства съдът е достигнал до извод относно наличието на материалните предпоставки по чл.74, ЗЧСИ, вр.чл.45 ЗЗД, вр. чл.414 ГПК за ангажиране деликтната по характер отговорност на съдебния изпълнител за вреди, настъпили в резултат на процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение и е счел за основателен иска.
В изложение към касационната жалба, за да обоснове допустимост на касационното обжалване жалбоподтелят, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: допустимо ли е предвид вписания предмет на дейност на „ДСК Лизинг” АД ищеца да отдава под наемнедвижими имоти предназначени за отдаване на финансов лизинг, „Глобал Брандс Ритейл” и „ДСК Лизинг” АД имат ли качество на лица ползуващи се със защита по чл.523 ГПК, има ли обвързваща доказателствена сила постановено решение , с което са потвърдени като законосъобразни изпълнителни действия на ЧСИ, спазена ли е предписаната форма на договора за наем от който ищеца черпи права в настоящето съдебно производство, на взискателя могат ли да се противопоставят невписаните договори за наем и ако могат това не противоречи ли на законовите разпоредби – чл.112 ЗС, чл.181 ГПК и чл.453, ал.5 ГПК, може ли да породи правни последици за търсене на обезщетение от незаконосъобрани изпълнителни действия невписан в имотния регистър договор за наем, като съда с доклада по чл.146 ГПК е вменил в тежест на ищеца да докаже обстоятелствата, от които черпи права , както и предпоставките на чл.45 ЗЗД, могат ли да се ценят показания на свидетели-служители на ищеца, от кой момент възниква деликтната отговорност на ЧСИ-от момента на извършване на незаконосъобразните изпълнителни действия или от посочения момент в мотивите на решението, с което се констатират предпоставките на отговорността, като се има предвид че ищеца черпи права от невписан в имотния регисътр договор за наем, коя давност се прилага-чл.110 или чл.111 ЗЗД, настъпва ли преклузия за възражението за давност с отговора на исковата молба. Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК и чл.чл.280, ал.2 ГПК, тъй като решението е и очевидно неправилно поради необсъждане от съда на поставените за разглежане в изложението въпроси. Позовава се на практика ва ВКС- решение гр.д.№761/2010г., четвърто г.о., ТД №1/2013г. ОСГТК на ВКС, решение по гр.д.№4744/2010г. първо г.о.,ТД №3/2017г. , не посочва решения на съда на ЕС.
Настоящият състав намира, че въпросите : допустимо ли е предвид вписания предмет на дейност на „ДСК Лизинг” АД ищеца да отдава под наемнедвижими имоти предназначени за отдаване на финансов лизинг, „Глобал Брандс Ритейл” и „ДСК Лизинг” АД, имат ли качество на лица ползуващи се със защита по чл.523 ГПК, спазена ли е предписаната форма на договора за наем от който ищеца черпи права в настоящето съдебно производство, на взискателя могат ли да се противопоставят невписаните договори за наем и ако могат това не противоречи ли на законовите разпоредби-чл.112 ЗС, чл.181 ГПК и чл.453, ал.5 ГПК, може ли да породи правни последици за търсене на обезщетение от незаконосъобрани изпълнителни действия невписан в имотния регистър договор за наем, като съда с доклада по чл.146 ГПК е вменил в тежест на ищеца да докаже обстоятелствата, от които черпи права , коя давност се прилага-чл.110 или чл.111 ЗЗД, настъпва ли преклузия за възражението за давност с отговора на исковата молба, не съставляват общо основание за допускане на касационно обжалване, тъй като не е налице произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното делото. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение /чл.281, т.3 ГПК/. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба /чл.290, ал.1 ГПК/. Тази проверка не би могла да се извършва в закрито заседание в отсъствие на страните, защото би противоречела на едни от основните принципи в гражданския процес за непосредственост и устност.
На въпросите: може ли да породи правни последици за търсене на обезщетение от незаконосъобрани изпълнителни действия невписан в имотния регистър договор за наем, като съдът с доклада по чл.146 ГПК е вменил в тежест на ищеца да докаже обстоятелствата, от които черпи права , както и предпоставките на чл.45 ЗЗД, могат ли да се ценят показания на свидетели-служители на ищеца, от кой момент възниква деликтната отговорност на ЧСИ – от момента на извършване на незаконосъобразните изпълнителни действия или от посочения момент в мотивите на решението, с което се констатират предпоставките на отговорността, като се има предвид че ищеца черпи права от невписан в имотния регисътр договор за наем, съдът е дал отговор в съответствие с практиката на ВКС в постановени по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС- решение № 264 от 8.04.2010 г. по гр.д. № 474/2009 г., ІV г.о.; решение № 139 от 31.05.2011 г. по гр.д. № 1445/2009 г., ІV г.о. и решение № 184 от 21.09.2011 г. по гр.д. № 1124/2010 г. на ІІІ г.о. Прието е, че частните съдебни изпълнители дължат обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Пряка означава, че увреденият не би претърпял вредите, ако не бе незаконосъобразното действие или бездействие на частния съдебен изпълнител, тъй като преки са само тези вреди, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, т.е. които са адекватно следствие от увреждането. При иск предявен на основание чл. 74, ал.1 ЗЧСИ отговорността ще е налице когато има неправомерни действия на ЧСИ, настъпила вреда, причинена при изпълнение на дейността на ЧСИ и причинна връзка. Съдът по деликтния иск преценява процесуалната законосъобразност на действията и бездействията на съдебния изпълнител.
Не е налице основание по чл.280, ал.1,т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като жалбоподателят не сочи на кои решения на Съда на ЕС противоречи обжълваното въззивно решение.
Не следва да се допуска касационно обжалване и по въпросите: коя давност се прилага-чл.110 или чл.111 ЗЗД и настъпва ли преклузия за възражението за давност с отговора на исковата молба, на които съдат е дал отговор в съответствие с даденото разрешение в т.4 от ТР 189.12.2013г. по т.д. № 1/2013г. на ОСТГК на ВКС,
Не налице и очевидна неправилност на решението, тъй като същото е постановено в съответствие с практиката на ВКС и законовите разпоредби, относими към конкретния спор
На ответника по жалба не слбедва да се присъждат разноски за тази инстанция ,тъй като не са представени доказателства за реално направени такива.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 10.05.2019г. по гр.д.№4832/2018г. на АС София
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: