4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 732/14.10.2019
Върховен касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закритото заседание на осми октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Веска Райчева
Членове: Мими Фурнаджиева
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 2205 по описа за 2019 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 45/ 06.02.2019 г. по гр.д. № 702/ 2018 г., с което Софийски окръжен съд, потвърждавайки решение № 200/ 08.10.2018 г. по гр.д. № 657/ 2018 г. на Районен съд – Ботевград, е отхвърлил исковете на В. К. К. срещу „Валога“ ООД с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ.
Решението се обжалва от В. К. К. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата допустимост по процесуално-правните въпроси: 1. Допустимо ли е решението, с което съдът е разгледал по същество спора по иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно и за отмяна на дисциплинарно уволнение, въпреки че по същото време между същите страни има висящо дело по иск с правна квалификация чл. 203 КТ за ангажиране имуществената отговорност за вредата, която работникът/ служителят е причинил на работодателя от същото деяние, за което му е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание? и 2. Допустимо ли е решението, с което съдът е разгледал по същество спора по иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно и за отмяна на дисциплинарно уволнение, въпреки че са престъпни установените обстоятелства, за което на работника/ служителят е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание? Касаторът счита въпросите включени в предмета на обжалване, а допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК извежда с довода, че въззивният съд е решил първия в противоречие с решение № 116/ 08.10.2015 г. по гр.д. № 2677/ 2015 г. на ВКС, II-ро ГО, решение № 244/ 04.01.2015 г. по гр.д. № 4363/ 2015 г. на ВКС, I-во ГО, т. 8 от ТР № 1/ 17.07.2001 г. по тълк. д. № 1/ 2001 г. на ОСГК на ВКС, решение № 283/ 14.11.2014 г. по гр.д. № 1609/ 2014 г. на ВКС, IV-то ГО и т. 1 от ТР № 1/ 09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/ 2013 г. ОСГТК на ВКС, а втория – в противоречие с решение № 116/ 15.05.2013 г. по гр.д. № 745/ 2012 г. на ВКС, IV-то ГО. Позовава се и на допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, евентуално – и на вероятна допустимост на решението (основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК). По същество се оплаква, че решението е недопустимо, евентуално – неправилно. Претендира разноските по делото.
Ответникът „Валога“ ООД, ответник и по касация, възразява, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК липсва, а решението е допустимо. Претендира разноските пред настоящата инстанция.
Настоящият състав на Върховния касационен съд приема, че касационната жалба е с допустим предмет. Решението е въззивно, по искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ. Подадена е от процесуално легитимирана страна. Касатор е ищецът, а исковете са отхвърлени. Спазен е срокът по чл. 283 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за редовност и допустимост на касационната жалба, но сочените основания за допускане на касационния контрол липсват. Съображенията са следните:
Предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е да се признае за незаконна и да се отмени заповед от 12.02.2018 г., с която управителят на ответното дружество е прекратил на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ трудовия договор с ищеца за длъжността „работник, обработка на дърво“. Дисциплинарното наказание е наложено със заповедта на основание чл. 187, т. 8, пр. 1 КТ за кражбата на заготовки от материал (89 дъбови диги) за производство на дъбови бъчви в цех за производство на бъчви, извършена от ищеца на 09.02.2018 г.
С отговора на исковата молба ответникът е предявил насрещен иск за сумата 2 800 лв. – вредите от кражбата на 89-те дъбови диги, които са необходими за изработката на две дъбови бъчви с вместимост от по 500 л. с пазарна стойност от по 1 400 лв.
С определение № 2741/ 23.05.2018 г. по гр.д. № 657/ 2018 г. първостепенният съд е постановил разделяне на производството по насрещния иск, а по иска по чл. 203 КТ е било образувано друго гр.д. № 997/ 2018 г. пред Районен съд – Ботевград.
Пред въззивния съд касаторът е направил искане за спиране на производството по делото, като се е позовал на привременните пречки за допустимост на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ по чл. 229, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК. Първата е обосновал с твърденията, че висящото дело по иска по чл. 203 КТ е с обуславящо (преюдициално) значение за спора по иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Втората – с твърденията, че са престъпни обстоятелствата по нарушението на трудовата дисциплина от 09.02.2018 г., за което работникът е санкциониран с най-тежкото дисциплинарно наказание, а от тях зависи изхода на спора по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
С определение № 1425/ 18.12.2018 г. по гр.д. № 702/ 2018 г. Софийският окръжен съд е оставил без уважение исканията за спиране на производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК и е постановил решението, което се обжалва пред Върховния касационен съд.
Следователно и двата повдигнати въпроса обуславят решението, могат да бъдат отнесени към неговата допустимост (така и т. 1 от ТР № 1/ 09.07.2019 г. по тълк.д. № 1/ 2017 г. ОСГТК на ВКС), но по тях са изключени сочените допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
По първия подвигнат процесуално-правен въпрос:
Решение № 116/ 08.10.2015 г. по гр.д. № 2677/ 2015 г. на ВКС, II-ро ГО обсъжда възможна ли е връзка на обусловеност между висящо делбено дело и иск по чл. 31, ал. 2 ЗС.
В решение № 244/ 04.01.2015 г. по гр.д. № 4363/ 2015 г. на ВКС, I-во ГО е прието, че производството по иска за делба следва да бъде спряно, докато се разреши висящ гражданско-правен спор, от изхода на който зависи кои лица се легитимират като съсобственици на вещта.
В решение № 283/ 14.11.2014 г. по гр.д. № 1609/ 2014 г. на ВКС, IV-то ГО се приема, че препращането към мотивите на първата инстанция по чл. 272 ГПК не освобождава въззивната инстанция от задължението да отговори на всички доводи в жалбата.
В т. 8 от ТР № 1/ 17.07.2001 г. по тълк. д. № 1/ 2001 г. на ОСГК на ВКС е изключено правомощието на Върховния касационен съд да спре производството на основание чл. 182, б. „г“ и „д“ ГПК при действието на отменения ГПК от 1952 г.
В т. 1 от ТР № 1/ 09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/ 2013 г. ОСГТК на ВКС е обсъдено правомощието на въззивния съд да се произнесе по въпроси, които не са поставени пред него в оплакванията във въззивната жалба.
Следователно в никое от решенията на ВКС по реда на чл. 290 – 293 ГПК, на които касаторът се позовава, не се приема, че производството по иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ следва да бъде спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК докато приключи делото по иска по чл. 203 КТ, с който работодателят е поискал да се ангажира имуществената отговорност на работника/ служителя за вредите по причина на нарушението на трудовата дисциплина по наложеното най-тежко дисциплинарно наказание. Първият повдигнат въпрос не е предмет и на извършеното нормативно тълкуване, на което касаторът се позовава. Изложеното изключва допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол по първия повдигнат въпрос.
Съгласно чл. 203, ал. 3 КТ, имуществената отговорност на работника или служителя се прилага независимо от дисциплинарната, административно-наказателната и наказателната отговорност за същото деяние. Правилото по чл. 203, ал. 3 КТ е ясно и не се нуждае от тълкуване. То изключва всяка връзка на обусловеност между иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, предявен по настоящото дело, и иска по чл. 203 КТ, отделен за разглеждане по образуваното гр.д. № 657/ 2018 г. пред РС – Ботевград. Изложеното изключва и допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 КТ за допускане на касационния контрол по първия повдигнат процесуално-правен въпрос.
По втория повдигнат процесуално-правен въпрос:
В решение № 116/ 15.05.2013 г. по гр.д. № 745/ 2012 г. на ВКК, IV-то ГО се приема, че когато фактическият състав, обуславящ отговорността за вреди, включва вредата да е резултат от престъпление искането за спиране на гражданското дело до установяване на престъплението по надлежния ред е основателно, тъй като изходът на гражданския спор е в зависимост от изхода на наказателното дело.
Настоящият състав на Върховния касационен съд не намира решението на ВКС, постановено по реда на чл. 290 – 293 ГПК, да има отношение към втория повдигнат процесуално-правен въпрос. Искът, който въззивният съд е намерил за неоснователен, е по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, а не осъдителен или установителен по вземане за вреди. По втория въпрос не е осъществено допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол.
В своята практика по иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно и за отмяна на дисциплинарно уволнение Върховният касационен съд възприема като релевантни процесуалните и материалните предпоставки за ангажиране на дисциплинарна отговорност на работника/ служителя, визирани в КТ, а акцентира върху спазването на критерия по чл. 189 КТ. На настоящия състав не е известна практика, с която ВКС приема, че за тези релевантни обстоятелства е от значение дали извършеното нарушение на трудовата дисциплина осъществява и престъпление. Тази практика на ВКС отчита различното основание на двете отговорности – на дисциплинарната към работодателя и на наказателната – към българската държава. Настоящият състав я споделя и не съзира основание да я променя. Това изключва и допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по втория повдигнат процесуално-правен въпрос.
Касаторът се е позовавал на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК – вероятна недопустимост, но не го е обосновал с доводи, различни от тези, че въззивното решение е постановено при пречките по чл. 229, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК. Процесуалният закон допуска касаторът да не формулира правен въпрос, когато се позовава на някое от основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК (аргумент от буквалния прочит на чл. 280, ал. 2 ГПК), но законът изисква касаторът да обоснове своите доводи. В противен случай той осуетява възможността ответникът по касация да упражни адекватно правото си на защита в етапа на селекция на касационната жалба. Върховният закон признава право на защита/ на участие на страните във всеки стадий на процеса (чл. 122, ал. 1 КРБ). Когато това право е осуетено от начина, по който касаторът е заявил основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК, без обосновани доводи, Върховният касационен съд не следва да допуска решението до касационен контрол.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на касатора следва да се възложат и разноските, които ответникът е сторил пред настоящата инстанция. Те се изразяват в заплатен адвокатски хонорар за сумата 800 лв.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 45/ 06.02.2019 г. по гр.д. № 702/ 2018 г. на Софийски окръжен съд.
ОСЪЖДА В. К. К. ЕГН [ЕГН] да заплати на „Валога“ ООД ЕИК[ЕИК] на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 800 лв. – разноски пред Върховния касационен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.