5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 299
София, 23.03.2016г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховния касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори март две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Светла Бояджива
Любка Андонова
изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело №1083/2016г.по описа на Върховния касационен съд
Производството е по чл.288 ГПК.
Делото е образувано по повод подадената касационна жалба срещу решение от 02.11.2015г. по гр.д.№388/2015г. на АС Варна, с което частично е уважен иск с правно основание чл.2, ал.1 , т.3 ЗОДОВ.
Жалбоподателят – Прокуратура на РБ, чрез процесуалния си представител поддържа, че с решението в частта, с която е уважен иска за присъждане обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение заточното приложение на закона и развитие на правото.
Жалбоподателят Р. А. Л., чрез процесуалния си представител поддържа, че решението в частта му, с която е отхвърлен предявения от него иск, съдът се е произнесъл по правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС и който е от значение за точното приложение на закона и развитие на правото.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил частично първоинстанционното решение , е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на Р. Л. сума в размер до 15 000лв като обезщетение за за неимуществени вреди в следствие на незаконното му обвинение. Със същото решение е осъдена Прокуратурата на Република България да му заплати 2000 лева, представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди, изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар във връзка с незаконното му обвинение. Със същото решение като е потвърдено първоинстанционното решение е отхвърлен иска за разликата до пълния му предявен размер от 60 000 лева за неимуществени вреди и 3000 лева имуществени вреди от незаконно наказателно преследване.
На основание чл.280, ал.2 ГПК касационните жалби следва да се оставят без разглеждане в частта им относно предявения иск за присъждане обезщетение за имуществени вреди от незаконно наказателно преследване, тъй като цената на иска е 3000 лева, т.е. под 5000 лева.
Установено е по делото, че наказателното производство против ищеца в досъдебната му фаза е образувано на 01.07.2011г. като на същата дата ищецът Р. Л. бил задържан след проведена операция от служители на отдел „Вътрешна сигурност” при МВР за установяване извършването на престъплението „подкуп” – приел дар /банкнота от 50 лв./, които не му се следват, загдето е нарушил служебните си задължения на младши разузнавач по линия „Издирване” в сектор „Криминална полиция” при Първо РУ „Полиция” на ОД на МВР-Д., предоставяйки информация на едно трето лице от информационните масиви на МВР, извън установения за това ред. На същата дата е бил привлечен като обвиняем за извършеното по-горе престъпление и с протоколно определение от съдебно заседание, проведено също на 01.07.2011г., в 18.00ч. по ЧНД № 329/11г. на Д., на ищеца е била наложена най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“, като определението е подлежало на незабавно изпълнение. Предварителното задържане на ищеца за срок от 24 ч. е било постановено със заповед от 01.07.2011г. на основание чл. 63, ал. ,т.1 ЗМВР /отм./. Установено е, че мярката за неотклонение на ищеца от „Задържане под стража” в „Домашен арест” е била изменена с определение 70/12.09.2011г. по ЧНД № 437/ 2011г. на ОС Добрич, потвърдено с протоколно определение № 235/20.09.2011г. по ВЧНД № 360/ 2011г. на Апелативен съд [населено място]. С протоколно определение № 81/02.11.2011г. по ЧНД № 523/2011г. по описа на ОС Добрич мярката за неотклонение „домашен арест“ е била променена в „парична гаранция“ в размер на 500лв., вносими в 7 – дневен срок.
Констатирано е, че наказателното производство в съдебната му фаза е образувано по внесения на 03.05.2012г. обвинителен акт против ищеца за извършено от него на 01.07.2011г. престъпление по чл. 302, т. 1 вр. 301, ал. 2 НК. С присъда от 17.01.2013г. по гр.д.№202/2012г. ищецът на основание чл. 9, ал. 2 НК бил признат за невиновен и оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение по чл.302, ал.1, вр.чл.301, ал.2 НК, деянието било преквалифицинато по чл. 360 НК, за това, че на 01.07.2011г. е разгласил сведения, чието разгласяване е забранено по чл.157, ал.3 ЗМВР и на основание чл.78 а НК му е наложено административно наказание глоба. Със същата присъда ищецът бил оправдан на основание чл.9, ал.2 НК за това, че на 24.06.2011г. в [населено място] разгласил сведения, които не са държавна тайна, но чието разгласяване е забранено съгласно чл.157, ал.3 ЗМВР по обвинение по чл.360 НК.
Установено е, че с решение № 72/13.05.2013г. по ВНОХД № 50/ 2013г. на Апелативен съд [населено място] присъдата е била потвърдена, а въззивното решение е било оставено в сила с решение № 440/ 07.11.2013г. по н. д. № 1339/ 2013г. на ВКС, І н. о.
При тези данни съдът е приел, че наказателното производство против ищеца е проведено за период от 01.07.2011г. до 07.11.2013г., когато с окончателен съдебен акт е потвърдена произнесената от първоинстанционния съд присъда – общо 2 години, 4 месеца и 7 дни. Съдът е посочил, че повдигнатото обвинение против ищеца по чл. 302, т. 1, във вр. с чл. 301, ал. 2 НК, по което същият е бил оправдан, е за тежко умишлено престъпление тъй като предвиденото наказание е лишавано от свобода от 3 до 10 години – по арг. от чл. 93, т. 7 от НК. Съдът е приел, че от значение за търпените от ищеца неимуществени вреди е и воденото срещу него незаконно наказателно преследване за обвинение по чл.360 НК, което неминуемо също е оказало влияние върху психиката на ищеца. Посочено е, че по отношение на ищеца са взети две от най-тежките МНО – „задържане под стража”, търпяна за период от 2 месеца и 20 дни, както и „домашен арест” – за период от 1 месец и 13 дни. Съдът е изложил съображения за това, че вещото лице не е констатирало увреждащи състояния на психичния мир, нито психични заболявания като резултат от действията на полицията и прокуратурата. Констатирало е промяна на личността на ищеца от екстровертен в интровертен тип – затворил се е в себе си и е започнал да се притеснява, да обмисля какво е могъл да стори, както може или не може да говори, но тази промяна не е грандиозна за личността, а е от временен характер, който ще отшуми за период в зависимост от възможността личността да се справи с нея.
При така установените обстоятелства по делото съдът е счел, че обезщетение в размер на 15 000лв. ще е справедливо. Съдът е отхвърлил иска до пълния му предявен размер от 60 000лв.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят Р. Л., чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правен въпрос от значение за спора: за точното приложение на принципа на справедливост при определяне обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване. Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК.Представя решение от 27.01.2014г. по гр.д.№3246/2013г., ІV г.о. на ВКС, според което при преценка се взема предвид срока на воденото наказателно преследване, характера на престъплението и публичното му разгласяван и решение от 26.06.2014г. по гр.д.№820/2012г., ІV г.о. на ВКС, в което е прието, че при определяне на обезщетението за вреди от незаконно наказателно преследване следва да се отчете и как обвинението се е отразило върху префесионалното развитие на пострадалия.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК Прокуратурата на РБ , чрез процесуалния си представител поддържа, че решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: за задължението на съда да постанови валиден съдебен акт при спазване диспозитивното начало и по въпроса за точното приложение на чл.5, ал.2 ЗОДОВ. Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК. Представя решение от 16.10.2013г. по гр.д.№1272/2012г., ІV г.о. на ВКС, в което е прието, че се отчитат само вредите, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Настоящият съдебен състав намира, че е налице соченото от жалбоподателя Прокуратура на РБ основание за допускане на касационно обжалване по поставения въпрос за задължението на съда да постанови валиден съдебен акт при спазване диспозитивното начало по отношение на решението в частта му, с която е уважен предявения иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за присъждане обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване. В противоречие с практиката на ВКС, изразена и в решение от 19.04.2012г. по гр.д.№825/2011г., ІV г.о. на ВКС въззивният съд се е произнесъл по фактически основания на иска, които не са релевирани по надлежния ред в исковата молба. Отговорът на този въпрос е обуслявящ по отношение на поставените в изложението и на двамата жалбоподатели въпроси касаещи преценката за “справедливото” обезщетяване на неимуществените вреди, поради което по тях съдът ще следва да се произнесе при разглеждане на спора по същество.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение 02.11.2015г. по гр.д.№388/2015г. на АС Варна в частта му, с която е уважен иск с правно основание чл.2, ал.1 , т.3 ЗОДОВ за присъждане обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване до размер на 15 000 лева и е отхвърлен за разликата до 60 000 лева.
Делото да се докладва на Председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационните жалби на Прокуратура на РБ и Р. А. Л. срещу решение от 02.11.2015г. по гр.д.№388/2015г. на АС Варна в частта му с която частично е уважен иск с правно основание чл.2, ал.1 , т.3 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконно наказателно преследване.
Определението , в частта му, с която се оставят без разглеждане касационните жалби, може да се обжалва в седмичен срок от съобщаването му на страните пред друг тричленен състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: