3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 157
София, 17.05.2017 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, ГК, ІV г.о., в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди и седемнадесета година в състав
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА
гр.дело № 4646 по описа за 2016 год.
Производство по чл. 250, ал. 1 ГПК вр. чл. 288 ГПК.
Образувано е по молба на П. А. Д. от [населено място] за допълване на определение № 350 от 11.11.2016 г. по настоящето дело на ВКС, IV г. о., с което е оставена без разглеждане касационната жалба, вх. № 25235/24.02.2016 г., подадена от П. А. Д. срещу въззивно решение от 20.01.2016 г., постановено по в.гр.д. № 5076/2015 г. по описа на Софийски Градски съд. Молителката счита, че това определение по чл. 288 от ГПК е непълно, тъй като съдът не се е произнесъл по направените в касационната жалба доводи за недопустимост на обжалваното въззивно решение.
Ответникът по молбата за допълване [фирма] не изразява становище по същата.
Върховният касационен съд, състав на IV г. о., за да се произнесе по допустимостта на искането, взе предвид следното:
С определението от 11.11.2016 г., постановено по настоящото дело по реда на чл. 288 ГПК, е оставена без разглеждане като недопустима депозираната от П. А. Д. касационна жалба, като е прието, че обжалваното въззивно решение от 20.01.2016 г., по в.гр.д. № 5076/2015 г. на Софийски Градски съд не подлежи на касационна проверка, съгласно предвидения в чл. 280, ал. 2 ГПК имуществен критерий, установяващ цена на иска по граждански дела над 5000 лв. като предпоставка за достъп до касационен контрол. Прекратителното определение по настоящото дело е обжалвано с частна жалба на П. Д. и е потвърдено с Определение № 40 от 10.02.2017 г. по ч.гр.д. № 447/2017 г. на ВКС, II г.о., което не е връчвано на страните, като съдебен акт, неподлежащ на инстанционен контрол (арг. чл. 7, ал. 2 ГПК). Едномесечният срок по чл. 250, ал. 1 ГПК е започнал да тече от същата дата и е изтекъл на 10.03.2017 г., когато е подадена и настоящата молба за допълване, видно от пощенското клеймо, поради което същата е подадена в законоустановения срок и е процесуално допустима.
Съгласно уредбата на касационното обжалване по действащия Граждански процесуален кодекс и задължителните разяснения по нейното приложение, приети с Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК ВКС, с определението, постановено по реда на чл. 288 от ГПК, ВКС извършва селекция на касационните жалби, като се произнася по допускането, респ. – недопускането на касационното обжалване на въззивното решение, извършвайки преценката си по критериите, установени в чл. 280, ал. 1 ГПК. Предметът на произнасяне от ВКС по реда на чл. 288 от ГПК се очертава, на първо място от касационната жалба – дали с нея се обжалва цялото въззивно решение или част от него; и на второ място – от изложението на жалбоподателя по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, в което следва да са изведени и формулирани общите основания, и да са аргументирани допълнителните основания за допускането на касационното обжалване. В случай, че предметът на делото, по което е постановено обжалваното въззивно решение, попада в някоя от предвидените в чл. 280, ал. 2 ГПК хипотези, касационно обжалване на въззивното решение е изначално изключено, поради наличие на установените в нормата обективни критерии.
Действително, ако съществува вероятност обжалваното решение да е нищожно или недопустимо, служебно задължение на съда е да го допусне до касационен контрол, като преценката за валидността и допустимостта ще се извърши с решението по съществото на подадената касационна жалба. Това служебно задължение на касационния съд съществува единствено когато е надлежно сезиран с жалба срещу въззивен акт, подлежащ на инстанционна проверка.
След като законът урежда обективни критерии, които изключват правото на касационна жалба, жалбата, постъпила срещу неподлежащо на касационна проверка решение, е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, без съдът да обсъжда по същество доводите в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК, вкл. и тези за нищожност и недопустимост на обжалвания съдебен акт. В случай, че въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, какъвто е и настоящият случай, то влиза в сила от момента на постановяването си (чл.296, т. 1 ГПК), а постъпилата срещу него касационна жалба няма суспензивен ефект. Произнасянето на касационния съд по валидността и допустимостта на влязло в сила въззивно решение би довело до недопустимост на самия акт на ВКС.
В заключение, молбата следва да се остави без уважение, като неоснователна.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на П. А. Д. от [населено място] за допълване на определение № 350 от 11.11.2016 г. по гр. д. № 4646/2016 г. на ВКС, IV г. о.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: