2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 307
София, 20.06.2017 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, ГК, ІV г.о., в закрито заседание на деветнадесети юни пред две хиляди и седемнадесета година в състав
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА гр.дело № 2325 по описа за 2017 година и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Д. Г. Д. и З. К. Д. от [населено място] чрез адвокат К. Т. срещу определение № 151/20.03.2017 г., по ч.гр.д. № 160/2017 г. по описа на Пловдивски апелативен съд. С обжалваното определение е оставена без уважение подадената от Д. Г. Д. и З. К. Д. частна жалба против разпореждане № 222/07.02.2017 г. по гр. д. № 775/2016 г. по описа на Окръжен съд Хасково за връщане на жалбата на Д. Д. и З. Д. срещу решение № 1/05.01.2017 г. по гр. д. № 775/2016 г., постановено по реда на чл. 437 ГПК.
В частната касационна жалба се поддържат доводи за неправилност на обжалваното определение. Иска се допускането му до касационен контрол и отмяната му като незаконосъобразно.
В изложението по чл. 284, ал. 3 от ГПК жалбоподателите сочат касационното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Подържа, че въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, по които липсва съдебна практика. Формулираните от касатора и обобщени съобразно правомощията на настоящата инстанция въпроси се отнасят до преценката на въззивния съд дали е сезиран с частна жалба или с молба за отмяна на съдебен акт и правомощието му да върне постъпилата жалба, както и дали в конкретния случай е приложимо Разпореждане от 19.11.2014 г. на Зам. Председателите на ГК и ТК при ВКС, по повод на което е образувано тълк. д. № 7/2014 г. по описа на ВКС.
Ответникът по касационната жалба [фирма] чрез юрисконсулт П. Х. изразява становище, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на определението на Апелативния съд.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че частната касационна жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане по следните съображения:
С постановеното от Окръжен съд Хасково решение № 1/05.01.2017 г. по гр. д. № 775/2016 г. е оставена без уважение жалбата на Д. Г. Д. и З. К. Д. срещу Постановление за възлагане на недвижим имот, издадено на 05.01.2015 г. по изп. дело /№/по описа на ЧСИ С. П., рег. /№/ и район на действие ОС Х.. По силата на изричната разпоредба на чл. 437, ал. 4, изр. 2 ГПК решението, с което съдът се произнася по жалба срещу постановлението за възлагане на съдебния изпълнител, е окончателно и не подлежи на инстанционен контрол.
Определението, с което окръжният съд връща жалба, постъпила срещу окончателното решение, постановено по реда на чл. 437, ал. 4 ГПК, подлежи на обжалване с частна жалба на общо основание – чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, като преграждащо развитието на производството пред съответния Апелативен съд, съобразно правилата на функционалната подсъдност – в този смисъл и т. 2 от Тълкувателно решение № 3/2005 г. на ВКС по тълкувателно дело № 3/2005 г на ОСГТК. В т. 2 на ТР № 3 от 12.07.2005 г. на ВКС по тълк. дело № 3/2005 г. на ОСГТК, е прието, че създадената от процесуалния закон система за съдебен контрол обосновава участието на апелативния съд в следващото окончателно контролно производство по обжалване на определение на окръжния съд, с което е оставена без разглеждане жалбата срещу действията на съдебен изпълнител, като за това производство триинстанционно разглеждане на делата не е предвидено поради различието му с исковия процес. С оглед принципно идентичния характер на действащата уредба на производството по обжалване на действията на съдебния изпълнител, постановките на тълкувателното решение са запазили своето значение и след влизането в сила на Гражданския процесуален кодекс от 2007 г.
Компетентността на Върховния касационен съд по чл. 274, ал. 3 ГПК е относно съдебни актове, които подлежат на триинстанционно разглеждане, а производството по обжалване на действията на съдебния изпълнител не е уредено като такова. Преграждащите определения на окръжния съд подлежат на обжалване пред съответния апелативен съд, чиито определения са окончателни. Независимо от неправилно указаната възможност за обжалване на определението на Пловдивския апелативен съд, същото е окончателно и настоящата частна жалба е процесуално недопустима.
При този изход на делото на ответника по касация на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в размер, изчислен по реда на чл. 25а от Наредбата за заплащане на правната помощ. Предвид обстоятелството, че настоящият правен спор не разкрива фактическа и правна сложност, че по въпроса е установена задължителна съдебна практика и с оглед извършените от ответника процесуални действия в производството – подаден отговор на частна жалба по настоящото дело, без явяване в съдебно заседание, настоящият състав намира, че юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определено в размер на 50,00 лв.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустима частна жалба на Д. Г. Д. и З. К. Д. от [населено място] срещу определение № 151/20.03.2017 г., постановено по ч.гр.д. № 160/2017 г. по описа на Пловдивски апелативен съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 78, ал. 8 ГПК Д. Г. Д., ЕГН [ЕГН] и З. К. Д., ЕГН [ЕГН] от [населено място] да заплатят на [фирма], ЕИК[ЕИК] сумата 50,00 /петдесет/ лева – юрисконсултско възнаграждение.
Определението може да се обжалва пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд на Република България в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: