4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 458
София, 21.04.2017 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, ГК, ІV г.о., в закрито заседание на двадесети април през две хиляди и седемнадесета година в състав
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА
гр.дело № 5297 по описа за 2016 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. М. М. чрез адвокат Н. Б. срещу въззивно решение № 3612 от 07.07.2016 г., постановено по в. гр. д. № 407/2016 г. на Благоевградски окръжен съд. С обжалваното решение е потвърдено решение № 2723 от 05.04.2016 г. по гр. д. № 1418/2012 г. на Благоевградски районен съд, с което са отхвърлени предявените от касатора срещу Сдружение „Т.О.Н.Т.С – Б.“ обективно кумулативно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ за признаване на незаконно и отмяна на уволнението, извършено със Заповед № 12/19.03.2012 г. на председателя на УС на ТО на Н. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „организатор юрисконсулт“ и за присъждане на обезщетение в размер на 3668,28 лв. за времето, в което е останала без работа поради незаконното уволнение в периода 19.03.2012 г. – 19.09.2012 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 19.05.2012 г. до окончателното изплащане на сумата.
В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е неправилно, необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като се иска неговата отмяна.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочат основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК, като не са формулирани конкретни материалноправни или процесуалноправни въпроси. Касаторът излага доводи, че съдът е постановил решението си в противоречие с установената съдебна практика, без да обсъди в цялост доказателствения материал, като се твърди, че „касационната жалба е допустима и с оглед точното прилагане на закона“. Поддържа, че при прекратяване на трудовия договор едностранно от работодателя с предизвестие на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ е необходимо съкращаването на съответната щатна бройка да е реално, като твърди, че е налице противоречие между обжалваното решение и решение № 127 от 22.03.2013 г., постановено по гр. д. № 1806/2012 г. на Търговищкия районен съд и Тълкувателно решение № 3/2011 г. от 16.01.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС, тъй като в процесния случай не може да се направи преценка дали е налице реално съкращаване на щата.
Касационната жалба е оспорена с отговор, подаден от Сдружение „Т.О.Н.Т.С. Б“ /за краткост „ТО на Н. – Б.“/ чрез пълномощника му адвокат В. К., в който са изложени доводи по съществото на правния спор и се поддържа, че подадената касационна жалба е неоснователна.
От фактическа страна въззивният съд е приел за установено, че между страните е съществувало действително трудово правоотношение, прекратено едностранно от работодателя „ТО на Н. – Б.“ на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – поради съкращаване на щата. Преди прекратяване на трудовото правоотношение работодателят чрез съответния компетентен орган – Управителния съвет на сдружението, е утвърдил ново щатно разписание, в сила от 06.02.2012 г., с което заеманата от Е. М. М. длъжност е премахната. На служителя е изпратено предизвестие, получено на 16.03.2012 г., че трудовото правоотношение ще бъде прекратено, считано от 19.03.2012 г. Със заповед № 12/ 19.03.2012 г. на Председателя на УС на „ТО на Н. – Б.“, връчена лично на ищцата на 19.03.2012 г., трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, поради съкращаване на щата, считано от датата на връчване на заповедта.
В решаващите си мотиви въззивният съд е приел, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е издадена законосъобразно, при надлежно утвърдено и влязло в сила ново разписание на длъжностите. Прието е, че е извършено реално фактическо съкращаване на щата, което предхожда прекратяването на трудовото правоотношение. Изложени са съображения, че заповедта е достатъчно мотивирана и не е необходимо в нея изрично да бъдат посочени мотивите на работодателя да извърши съкращаване на щата, доколкото последните са свързани с управленското решение и същите не подлежат на съдебен контрол. Прието е, че предвид обстоятелството, с новото щатно разписание заеманата от ищцата длъжност е съкратена и се касае за една единствена длъжност, работодателят не е имал задължение да извършва подбор на основание чл. 329 от КТ.
Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Изложението не съдържа формулирани правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а доводи, свързани с правилността и обосноваността на обжалваното въззивно решение, които преповтарят съображенията, заявени със самата касационна жалба. Същите са основания за касиране по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, но не представляват основание за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно разясненията в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС касаторът е длъжен да формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалвания акт. Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда и по него въззивният съд да се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, да е разрешаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото.
В настоящия случай приложеното към касационната жалба изложение на основанията за обжалване не отговаря на приетото с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС съдържание на касационната жалба, поради липса на ясно и точно формулирани материални или процесуалноправни въпроси. Във фазата на предварително селектиране на касационните жалби съдът дължи отговор на ясно и точно формулирани въпроси и е недопустимо да извлича въпросите, които касаторът евентуално би имал предвид, защото такова процесуално действие на съда би довело до нарушение на прокламирания в чл. 6 ГПК принцип на диспозитивното начало. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.
Не е налице и твърдяното противоречие между решаващите изводи на съда и посочената от касатора съдебна практика – задължителната такава, обективирана в ТР № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС, както и с цитираното решение на Районен съд Търговище, за което не са представени доказателства да е влязло в сила. Макар бланкетно касаторът да се позовава и на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, не са изложения съображения с какво разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона и не е формулиран конкретен правен въпрос, по който въззивният съд да се е произнесъл.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК жалбоподателката дължи на ответника направените от него разноски в това производство в размер на 600,00 лв. представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представен договор за правна защита и съдействие, серия К № [ЕГН].
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 3612 от 07.07.2016 г., постановено по в. гр. д. № 407/2016 г. на Благоевградски окръжен съд.
ОСЪЖДА Е. М. М., ЕГН [ЕГН] от [населено място], да заплати на С.О.Н.Т.С. – Б.“, БУЛСТАТ[ЕИК], сторените пред ВКС разноски в размер на 600 лв. /шестстотин лева/, представляващи възнаграждение за един адвокат.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: