3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 927
София, 04.10.2017г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховния касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на трети октомври , две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело №914 / 2017г. по описа на ВКС.
Производството е по чл.288 ГПК.
Делото е образувано по повод подадената касационна жалба срещу решение от 22.11.2016г. по гр.д.№4726/2016г. на АС София, с което е уважен иск по чл.236, ал.1 ЗЗД.
Жалбоподателят – [фирма] чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правен въпрос от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС, който е и от значение за точното приложение на закона и развитие на правото.
Ответникът СУ „ С..К..О.”, в писмено становище, чрез процесуалния си представител, поддържа че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е осъдил [фирма] да предаде на СУ „ С. К.О. .” наетите площи по договор за наем от 25.01.2008г., както и площ от 12 кв.м. по анекс №1/25.06.2010г., находящи се в Р. и факултетите на университета.
Прието е за установено отт приложения по делото договор за наем от 25.01.2008г., изменен с анекс №1 от №1/25.06.2010г. , че страните са се съгласили СУ „С.. К. О. ” да отдаде под наем на дружеството жалбоподател общо 20 терена с площ от по 1 кв.м. всеки от тях при цена съгласно предложената оферта на проведения търг, ка в чл.1, т.2 е уговорено ,че договорът се сключва за срок от 5 години.
Съдът е приел, че съгласно чл.236, ал.1 ЗЗД, ако след изтичане на наемния срок използването на вещта продължи със знанието и без противопоставянето на наемодателя , договорът се счита за продължен за неопределен срок, която хипотеза намира приложение в случая. Изложени са съображения, че преценката дали е налице прекратяване на договора следва да бъде направена с оглед разпоредбата на чл. 238 ЗЗД. Позовал се е на трайната съдебна практика и е счел, че при иск за предаване държането на нает имот, исковата молба би могла да се счита за предизвестие по чл.238 ЗЗД, ако договорът е безсрочен или страните са уговорили трансформацията му в такъв / Р № 158 от 14.12.2009 г. на ВКС по т. д. № 185/2009 г., I т. о., ТК/ . Посочено е, че това предизвестие не е за заплащане на наемната цена, а именно за предаване на държането върху вещта. Прието е за установено, че жалбоподателят продължава да държи терените, предмет на договора ,т.е че не ги е предал след изтичане на един месец от получаване на исковата молба или по-късно в течение на процеса, а от друга страна наемодателят е упражнил потестативното си право да прекрати наемното правоотношение, поради което и е налице хипотезата на чл.233, ал.1 ЗЗД и вещта подлежи на връщане, тъй като е отпаднало основанието, на което ответникът я е държал. По тези съображения въззивният съд е счел за основателен предявения иск с правно основание чл.233 , ал.1 ЗЗД.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалните си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правен въпрос от значение за спора: следва ли предявяването на иск за предаване държането на нает имот да се счита за предизвестие по чл.238 ЗЗД . Поддържа, се наличие на основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК. Представя решение от 09.06.1999г. по гр.д.№282/1999г. V г.о., в което е прието, че ако наемодателя е развалил договора, но въпреки противопоставянето му наемателя продължава да го държи, последният му дължи обезщетение на деликатна основа.Позовава се на ППВС№7/1965г. уреждащо правомощията на въззивния съд.
С оглед на така изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение по поставения от жалбоподателя въпрос и на сочените от него основания. Не е налице релевираното основание за допустимост на касационното обжалване – по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като въззивното решение е постановено при точното прилагане на закона и в съответствие с практиката на ВКС. В практиката си Върховният касационен съд е дал разрешение за точното прилагане на разпоредбата на чл.238 ЗЗД, изразена и в цитираното от въззивния съд решение, както и в решение от 28.07.2009г. по гр.д.№753/2008г., ІІ т.о. на ВКС-представено от ответника, постановени по реда на чл.290 ГПК, като се приема, че при иск за предаване държането на нает имот, исковата молба би могла да се счита за предизвестие по чл.238 ЗЗД, ако договорът е безсрочен или страните са уговорили трансформацията му в такъв, както е в конкретния случай. Приема се, че за разлика от изявлението по чл.87 ал.1 ЗЗД, при предизвестието по чл.238 ЗЗД не се дава срок за изпълнение при плащането на наемната цена, като следва да се отбележи, че тя не е и предмет на иска по чл.233 ал.1 ЗЗД.
Така установената практика не е неправилна, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на основание чл.280, ал.1,т.3 ГПК за да бъде изменена същата.
С оглед разпоредбата на чл.78, ал.3 ГПК и даденото разрешение в т.1 на ТД№6/2012г. жалбоподателят не дължи заплащане на разноски пред ВКС, тъй като не са представени доказателства за направени такива за тази инстанция.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 22.11.2016г. по гр.д.№4726/2016г. на АС София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: