1
4
Р Е Ш Е Н И Е
№ 237
гр.София, 25.10.2017г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на трети октомври, две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
при секретаря В. Стоилова
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N5093 описа за 2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Обжалвано е решение от 08.06.2016г. по гр.д.№ 893 / 2016г. на ОС Пловдив, с което е уважен иск с правно основание чл.422 ГПК.
Допуснато е касационно обжалване по въпросите допустими ли са гласни доказателства за доказване фактическата обстановка при сключването на договор, обстоятелствата при които са дадени суми по договор, как са изразходвани същите, какво е заплащано с тях, с оглед ограничението на чл.164, ал.1, т.3 ГПК и може ли със свидетелски показания да се установява основанието на договор, т.е. защо е извършено плащането на определена сума пари по договор, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира, че те са от значение за спора и следва да се допусне касационно обжалване, тъй въззивният съд в обжалваното решение е дал отговор на същите в противоречие с практиката на ВКС.
Жалбоподателят – М. Х. Н., чрез процесуалния си представител в касационната жалба поддържа, че обжалваното решение е неправилно и моли да бъде отменено като бъде отхвърлен предявения срещу него иск.
Ответникът С. Н. К., редовно призован не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционнота решение, е признал за установено, че М. Х. дължи на С. Н. сумата от 8000 лева, получена от първия без основание, с оглед нищожен договор от 01.06.2012 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 09.10.2014 г. до окончателното погасяване, като е отхвърлен иска за разликата до пълния предявен размер от 8500 лева, ведно със законната лихва върху тази разлика, считано от подаване на заявлението в съда – 09.10.2014 г. до окончателното погасяване, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 9195 от 20.10.2014 г. по ч.гр.д. № 14524/2014 г. по описа на РС Пловдив.
Прието е, че видно от представения по делото договор от 01.06.2012г., М. Х. – подписал договора като представител на [фирма] и С. Н. са се договорили последният да придобие 10 % от собствеността, активите и пасивите на Ш. – онлайн магазин за продажба на туристически пакети; туроператор и турагент, като срещу дяловете от 10 % на 01.06.2012г. е платил сумата от 8 000 лева като първа вноска.
Съдът е приел, че в настоящия случая е абсолютно възможно да се учреди търговско дружество с наименование [фирма], с оглед на което процесната сделка не е нищожна поради липса на предмет. Изложени са съображения за това, че що се отнася до твърдението за недействителност на договора поради липса на основание, следва да се има предвид, че основанието на договора е причината страните да се задължат, а в случая е посочено, че с въпросната сделка ищецът придобива 10 % от собствеността, активите и пасивите на дружеството, като са посочени и допълнителни условия във връзка с това. При тези данни е прието, че основанието на договора е да се придобие въпросното право и в тази връзка не е налице липса на основание.
Съдът е счел, без да е допуснал поискани в тази връзка гласни доказателства, че с оглед съдържанието на договора, е несъмнено, че с него се прехвърлят дружествени дялове на търговско дружество. Изложени са съображения за това, че съгласно разпоредбата на чл.129, ал.2 от ТЗ прехвърлянето на дружествени дялове следва да се извърши с нотариално заверени подписи на сделката и да се впише в търговския регистър, а процесният договор е в обикновена писмена форма и доколкото в разпоредбата на чл.26, ал.2, предложение 3-то от ЗЗД е предвидено, че договорите при които липсва предписана от закона форма са нищожни, то изложеното обосновава извода за нищожност на сключения договор. Прието е, че при позоваване на договор, за който се претендират дадени правни последици, решаващият съд е длъжен да провери неговата действителност от гледна точка на формалните основания за нищожност, тъй като съдът е длъжен да приложи служебно материално правна норма от императивен характер. Съдът е изложил съображения за това, че нищожният договор не поражда права и задължения, и не обвързва страните от момента на неговото сключване, поради което процесната сума е получена от жалбоподателя без правно основание, поради което предявеният иск за признаване за установено, че дължи същата е уважен.
Допуснато е касационно обжалване по въпроса допустими ли са гласни доказателства за доказване фактическата обстановка при сключването на договор, обстоятелствата при които са дадени суми по договор, как са изразходвани същите, какво е заплащано с тях, с оглед ограничението на чл.164, ал.1, т.3 ГПК и може ли със свидетелски показания да се установява основанието на договор, т.е. защо е извършено плащането на определена сума пари по договор.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира, че въззивният съд в обжалваното решение е дал отговор на същите в противоречие с практиката на ВКС, изразена и в представените от жалбоподателя решения: решение от 23.07.2010г. по гр.д.№856/2009г., ІV г.о. на ВКС, решение от 17.10.2014г. по гр.д.№2902/2014г., ІІІ г.о. на ВКС и решение от 23.01.2014г. по гр.д.№483/2012г., І т.о. на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК. В същата се приема, че не може да се установява със свидетелските показания погасяване на парично задължение, освен при предпоставките на чл.164, ал.2 ГПК, но ограничението на чл.164, ал.1, т.3 ГПК не е приложимо, когато спорът е за смисъла на постигнатите договорености, за обстоятелствата, при които е сключен договора, за значението на отделните уговорки и за изясняване действителната обща воля на страните.
Настоящият състав намира, че обжалваното въззивно решение следва да се отмени, тъй като е постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и с оглед разпоредбата на чл.293, ал.2 ГПК делото следва да се върне на въззивният съд за ново разглеждане от друг състав. Налага се извършване на допълнителни съдопроизводствени действия (допускане и разпит на свидетели), поради което спорът не може да бъде разгледан по същество от касационната инстанция..
При новото разглеждане на делото съдът следва да допусне поисканите от жалбоподателя М. Х. гласни доказателства за установяване точното съдържание на договора и действителната воля на страните при неговото сключване. Едва след това, с оглед преценката на всички доказателства по делото, съдът ще следва да направи извод ответникът по жалба С. Н. на какво основание и по какъв по вид договор е заплатил процесната сума или е направил плащането при липса на такова, както и дали плащането е извършено на М. Х. като представител на [фирма] или в качеството му на физичекто лице, получило сумите на лично основание, при наличие на упълномощителна сделка и данни за валидно сключен предварителен договор за продажба на дял от дружеството. При наличието на документ за предаване на сумата, за останалите елементи на договора няма забрана за установяването им със свидетелски показания.
По направените разноски по делото съдът ще следва да се произнесе при новото разглеждане на делото , с оглед изхода по спора.
Предвид изложените съображения,съдът
Р Е Ш И :
О Т М Е Н Я решение от 08.06.2016г. по гр.д.№ 893 / 2016г. на ОС Пловдив.
В Р Ъ Щ А делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: