О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 312
гр.София, 09.03.2012г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шести март, две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
боян цонев
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 1189 описа на ВКС за 2011 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 13.05.2011г. по гр.д.№686 / 2011г., с което ОС Варна е отхвърлил предявените от М. И. Г. искове срещу [община] с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Жалбоподателят – М. И. Г. поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по процесуални и материалноправни въпроси, които са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и са разрешавани противоречиво от съдилищата – основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК.
Ответникът [община] в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е отхвърлил предявените от М. Г. искове срещу [община] с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. Установено е по делото, че по силата на сключен трудов договор № 227/06.10.2005г. ищецът – жалбоподател е заемал длъжността „Главен инспектор „Контролни данни”, със срок за изпитване в полза на работодателя от 6 месеца, на основание чл.70, ал.1 от КТ, а с допълнително споразумение от 18.05.2010г. е променена заеманата длъжност в Главен директор “събиране и обезпечаване”. Установено е също така, че със заповед № 85/27.08.2010г. на кмета на [община] е прекратено трудовото правоотношение на служителя, считано от 01.09.2010г. на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ, поради съкращаване на щата в изпълнение на решение от12.08.2010г. – т. V на О. съвет – Варна и утвърждаване на ново щатно разписание и докладна записка № РД-10-9303/866/25.08.2010г., връчена на служителя на 30.08.2010г. Констатирано е, че в щатното разписание от 01.08.2010г. в Д. „Ме д”, отдел „събиране, обезпечаване, ревизии, контрол” за длъжността „Главен инспектор „ са предвидени 3 щатни бройки, а в щатното разписание от 01.09.2010г. са предвидени 2 щатни бройки. Прието е заключение на вещото лице, видно от което със заповед от 26.08.2010г. на основание чл.328 и чл.329 от КТ е назначена комисия за подбор в Д. „М д”, като комисията е съставила протокол от 27.08.2010г. К. е предложила ищеца за съкращаване.
Съдът е изложил съображения за това, че взето решение на ОС – Варна е в рамките на правомощията му съгласно чл.21, ал.1, т.2 и т.6 ЗМСМА за намаляване на числеността на персонала на [община] и в изпълнение на решението на Общинския съвет и съгласно правомощията му по ЗМСМА, кметът на [община] е одобрил ново щатно разписание, съгласно което от 01.09.2010г. щатът е съкратен с една бройка, поради което съдът е приел, че е налице реално съкращаване на щата. Съдът е приел, че работодателят е извършил подбора, съобразно критериите визирани в нормата на чл.329 от КТ, което го прави законосъобразен, а фактът, че на ищеца не е връчена оценка за атестирането през текущата година е прави същия незаконосъобразен, тъй като норма на чл.329 от КТ, не предвижда такава процедура.
Прието е по делото, че след като е налице реално съкращаване на щата и законосъобразно извършен подбор по критериите на чл.329 от КТ, то уволнението се явява законно и не подлежи на отмяна, а неоснователността на главния иск обуславя неоснователност и на акцесорния такъв с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност, както и на иска по чл.344, ал.1, т.3, вр.чл.225 КТ.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателят е посочил, че с обжалваното решение са разрешени правни въпрос от значение за спора, а именно относно преценката на съда за законосъобразността на извършения контрол по критериите, визирани в чл.329 КТ, за началния момент, от който за работодателя възниква право да извърши съкращаване на щата, както и за задължението на съда да извърши преценка на всички доказателства по делото, в това число и за наличието на надлежно влязло в сила решение на компетентния орган за съкращаване на щата. Поддържа, че тези въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС и са разрешавани противоречиво от съдилищата – основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК. Представя решение от 10.022010г. по гр.д.№4322/2008г. ІІІ г.о. на ВКС, в което е прието че на съдебна преценка подлежи извършването на подбора съобразно критериите на чл.329 КТ, решение от 25.06.2010г. по гр.д.№1000/2009гт. ІІІг.о. на ВКС в същия смисъл, решение от 29.07.2010г. по гр.д.№1187/2009г. ІІІ г.о. в същия смисъл и решение от 12.07.2010г. по гр.д.№531/2009г., в което е прието, че когато протокола за извършен подбор се оспорва от работника, то работодателя следва да проведе пълно доказване законността на проведения подбор, включително и с разпит на свидетели.
При тези данни по делото Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК по въпроса относно преценката на съда за законосъобразността на извършения контрол по критериите, визирани в чл.329 КТ, тъй като отговор на съдия е даден в ТР№3/2011г. на ОСГК на ВКС, според което критериите по чл. 329, ал. 1 КТ имат обективни признаци и тяхното спазване може да бъде установено с всички доказателствени средства по ГПК. Подборът обхваща конкретни действия, които се свеждат до оценка работата на всеки участник в него, както и до съпоставянето на приетите показатели за изпълнение на законовите критерии, а в зависимост от извършеното сравнение и приемане на решение по основния въпрос, кои работници и служители имат по – висока квалификация и работят по – добре. Тези действия се обективират чрез външно изявената воля на работодателя. Именно в съответствие с тази практика е постановено обжалваното решение по този въпрос.
Не са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК за допускане на касационно обжалване и по поставения от жалбоподателят въпрос за задължението на съда да извърши преценка на всички доказателства по делото, в това число и за наличието на надлежно влязло в сила решение на компетентния орган за съкращаване на щата. Именно в съответствие с трайната практика изискваща съдът да обоснове своите изводи при анализ на всички доказателства по делото въззивният съд в обжалваното решение е приел приел, че съгласно чл. 21, т. 2 ЗМСМА, общинският съвет определя структурата на общинската администрация – основните отдели и принадлежащите им сектори и средствата за работна заплата в глобалния им размер, а в рамките на утвърдената структура и бюджет, кметът на общината, който съгласно чл. 44, ал.1, т.7 ЗМСМА организира изпълнението на решенията на общинския съвет, утвърждава щатното разписание – длъжностите и съответните щатни бройки за тях.
Не са налице основанията за допускане на касационно обжалване и по въпроса за началния момент, от който за работодателя възниква право да извърши съкращаване на щата. На същия в решението е даден отговор съобразно практиката на ВКС, изразена и в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение от 13.06.2011г. по гр.д.№871/2010г. ІVг.о. на ВКС, в което е прието, че съкращаване на щата означава фактическо премахване на съответната трудова функция като длъжност или щатна бройка и решението на работодателя за съкращаване на щата и дали е имало обективна необходимост или не от такава промяна не подлежи на съдебен контрол. Съдът е компетентен само да провери законността на уволнението към момента на извършването му, каквато преценка е извършил и въззивния съд. Жалбоподателят не представя решения на различни съдилища по сходни правни спорове, в които да е дадено противоречиво разрешение на този въпрос. Ето защо не са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК на решение от 13.05.2011г. по гр.д.№686 / 2011г. на ОС Варна по жалба на М. И. Г..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: