О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 310
гр.София, 09.03.2012г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шести март, две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: светла бояджиева
боян цонев
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 1150 описа за 2011 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 25.05.2011г. по гр.д.№ 249/2011г. на ОС Русе, с което са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД и чл.26, ал.2 ЗЗД.
Жалбоподателят Г. М. П. поддържа чрез представителя си, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по правен въпрос, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС.
Ответниците С. С. К. и Р. П. В. в писмено становище поддържат, че не следва да се допуска касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е отхвърлил предявените от Г. М. срещу С. С. и Р. П. искове за прогласяване нищожността на договора за продажба, извършена с нот акт№ 113/2004г., на нотариус с район на действие ОС Русе, на основанието чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД – поради накърняване на добрите нрави, както и на основание чл.26, ал.2, пр.5 ЗЗД за признаване нищожността на сделката поради привидността й. Установено е по делото, че с нотариален акт № 113/2004г. на нотариус с район на действие ОС Русе, жалбоподателят е продал на ответниците при равни права собствения си недвижим имот, представляващ дворно място в [населено място], ведно с построените в него жилищна сграда, лятна кухня, второстепенна сграда и навес, за сумата 6497,30 лева, за която е заявил, че е получил напълно и в брой от купувачите, която цена съответствува на данъчна оценка на имота, а съгласно т.2 от договора жалбоподателят си е запазил правото на ползване върху имота пожизнено и безвъзмездно т.е. прехвърлена е „голата собственост”. Прието е за установено също така, че жалбоподателят и майката на ответницата са били в многогодишно, включително и към момента на продажбата, фактическо съпружеско съжителство на жалбоподателя с майката на ответницата, поради което с нотариалния акт е учередено право на ползуване и на нея. При тези данни съдът е приел, че с оглед близките отношения между страните към момента на извършването на сделката страните по нея са били в близки отношения, поради което атакуваната сделка не е нищожна като сключена в нарушение на добрите нрави, поради твърдяната от жалбоподзателя нееквивалентност на престациите. Съдът е изложил съображения за това, че с подписа си в нотариалния акт жалбоподателят е удостоверил получаването на посочената в него продажна цена, а обстоятелството, че тя съответства на данъчната оценка на имота в случая не обуславя извод за накърняване изискванията за еквивалентност на престациите, предвид факта, че жалбоподателят е запазил пожизнено и безвъзмездно правото си на ползване /и това намалява цената на имота, защото то също е оценяемо/ и е прехвърлил „голата собственост” на имота. Като е взел предвид съществувалите близки отношения между страните по сделката и между тях и другата ползувателката, е приел, че няма основание да се приеме наличието на недобросъвестно поведение от купувачите към релевантния момент на сключването на договора, а по-скоро сочат на разбирателство и добронамереност при свободното формиране на волята им по смисъла на чл.9 ЗЗД за постигане на желания от тях резултат с прехвърлянето на собствеността. Прието е, че влошените отношения с купувачите след сключването на атакуваната сделка са неотносими към предмета на спора, тъй като основанието по чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД за нищожност трябва да е съществувало към момента на сключването й. По тези съображения съдът е отхвърлил иска като неоснователен.
Съдът е счел, че е неоснователен и другият иск за нищожност на сделката като привидна на основание чл.26, ал.2, пр.5 ЗЗД. Посочено е, че върху жалбоподателя – ищец е тежестта при условията на пълно и главно доказване да установи привидността на процесната продажбена сделка, като представи и т.нар. „обратен документ”, съдържащ волеизявления на страните по сделката относно елементите на прикритото споразумение, или писмени доказателства по чл.165, ал.2 ГПК, които правят вероятно твърдението за привидност на обективираното съгласие, при наличието на които е допустимо установяването на действителните правоотношения между страните с гласни доказателства. Прието е, че представените по делото писмени доказателства – изходящо от ответницата П. пълномощно, с което тя е упълномощила адв. Б. Г. да я представлява пред [община] и данъчните служби за снабдяване със скица и данъчна оценка и извлечението от общия регистър на изповядалия процесния нотариален акт нотариус, с отразяване в него, че купувачката Р. П. е съгласна прехвърлителя да си запази пожизнено право на ползуване, не представляват по естеството си „начало на писмено доказателство” по смисъла на чл.165, ал.2 ГПК. При тези данни и липсата на ангажирани други надлежни доказателства е отхвърлен и искът за прогласяване нищожност на сделката като привидна.
В изложение към касационната си жалба, за да обоснове допустимостта на касационното обжалване, жалбоподателят поддържа, че съдът е разрешил процесуален въпрос за това представлява ли “начало на писмено доказателство” извлечението от общия регистър на нотариус и изходящо от страна пълномощно на адвокат, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Представя решение от 27.01.2010г. по гр.д.№3532/2008г., в което е прието, че ако не е представен “обратен документ”, разкриващ действителната воля на страните по сделката, но е представено начало на писмено доказателство, правещо вероятно твърдението за симулативност на сделката, това прави допустими свидетелски показания,, решение от 16.02.2009г. по гр.д.№5226/2007г. ВКС, в което е прието, че пълномощното представлява “начало на писмено доказателство” и решение от 207.2004г. по гр.д.№907/2003г., в което е прието, че когато документ съдържа изявление само на едната страна по сделката, той може да служи като начало на писмено доказателство.
С оглед данните по делото и изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение, тъй като не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. На поставените от жалбоподателя въприси е даден отговор в постоянната практика на ВКС, изразена и в постановените по реда на чл.290 ГПК решение от 16.03.2011г. по гр.д.№ 1536/2009г., от 30.06.2011г. по гр.д.№419/2010г. ІІІ г.о. на ВКС, от 21.09.2011г. по гр.д.№2011г. ІІІ г.о. на ВКС. В същата се приема, че в тежест на страната, която претендира, че сделката е привидна е да докаже симулацията, а в тежест на страната, която претендира, че съществува прикрито съглашение, е да докаже неговото съдържание. В отношенията между страните привидността на договора, сключен в писмена форма не може да се доказва свободно със свидетелски показания. Съгласно чл. 164, ал. 2 ГПК свидетелски показания може да бъдат допуснати от съда с изричното съгласие на насрещната страна, поради което при сключването на привидната сделка или по-късно страните съставят „обратно писмо”, в което, според естеството на договора, признават или неговата привидност, или прикритото съглашение. Симулацията обаче може да бъде доказана пред съда със свидетелски показания и при наличието на т.нар. „начало на писмено доказателство” – документ, който не е „обратно писмо”, тъй като не доказва симулацията. Този документ може да е случаен и е без значение към кого е адресиран (напр. писмо до трето лице), но трябва да изхожда от страната или да удостоверява нейно изявление пред държавен орган, което прави симулацията вероятна. Документът “начало на писмено доказателство” не доказва симулацията, а вероятното й съществуване, той е основание да бъдат допуснати свидетелски показания, чрез които симулацията може да бъде доказана. Това е едно отстъпление от законовата забрана на чл.164, ал.1, т.6 от ГПК /чл.133, ал.1, б.”е” от ГПК-отм./ страната да опровергава със свидетелски показания съдържанието на подписания от нея документ /освен ако има изрично съгласие на другата страна/. В смисъла на чл.165, както и на чл.164, ал.1, т.6 от ГПК страна е лицето, което е участвало в сделката лично или чрез представител. Прието е, че пълномощното би могло да служи като начало на писмено доказателство, но преценено в конкретиката на правоотношенията, възникнали между страните по него. В случая съдът именно при спазване на практиката на ВКС е приел, че пълномощното е дадено за извършване на правни действия по отношение на имот, но така дадено не прави вероятна твърдяната симулация, не създава колебание дали явната сделка изразява действителното съгласие на страните и съдържанието му не дава основание да се допусне, че продажбата е симулативна, поради което пълномощното не е достатъчно като начало на писмено доказателство, за да може да се допуснат свидетелски показания за опровергаване съдържанието на подписания от страната документ. С оглед на същите съображения съдът е приел и че извлечението от общия регистър на нотариус с отразяване в него, че купувачката Р. П. е съгласна прехвърлителя да си запази пожизнено право на ползуване, в случая не дава основание да се приеме, че отразеното в него прави вероятна твърдяната симулация. В случая в решението е даден отговор на поставените въпроси в съответствие с практиката на ВКС и не е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК на решение от 25.05.2011г. по гр.д.№ 249/2011г. на ОС Русе, по жалба на Г. М. П..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: