О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 154
гр.София, 13.02.2012г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седми февруари, две хиляди и дванадесети година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
боян цонев
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 976 описа за 2011 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 31.03.2011г. по гр.д.№ 109 / 2011г., с което Окръжен съд Хасково, като е обезсилил първоинстанционното решение, е прекратил производство по иск с правно основание чл.270 ГПК.
Жалбоподателката Н. И. П. поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по процесуален въпрос от значение за спора, по който има противоречиво произнасяне на съдилищата и който е от значение за точното приложение на закона и развитие на правото.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е обезсилил решение от 22.12.2010 год., по гр.д. № 62 / 2010 г. на Районен съд – Ивайловград, е прекратил производството по делото, поради недопустимост на иска. Производството по делото е било образувано по искова молба, подадена от Н. И. срещу Районно управление „Социално осигуряване” – [населено място] за установяване на трудов стаж като тютюноработник в АПК –клоново стопанство [населено място] от 10.11.1976 год. до 16.03.1977 год., като тютюноработник в АПК – специализирана бригада [населено място] за времето от 17.05.1978 год. до 31.12.1980 год. и от 11.01.1986 год. до 22.10.1986 год., като гледач на животни в СБ – И. за времето от 28.10.1987 год. до 31.12.1987 год. и като гледач на животни в ТКЗС – бригада – [населено място] за времето от 01.01.1990 год. до 31.12.1990 год. В подкрепа крепа на иска си, ищцата е представила трудова книжка и удостоверение – обр. УП – 30 от 02.12.1994г., в които е отразено, че за исковите периоди от време е работила на посочените длъжности. Удостоверението е издадено от ЗК „Юг” И. а трудовата книжка от Г. стопанство. Като писмено доказателство по делото е прието представеното от ищцата удостоверение от 06.04.2010 год. на ТП на НОИ /А. към ТП на НОИ/, в което е отразен трудовия стаж на ищцата по време на работата й в АПК И., бригада – С., признат от ответника. В удостоверението е посочено още, че за 1976 – 1980 год. и за 1986 – 1987 год. липсват данни за ищцата, поради което за този период не е зачетен трудов стаж, в каквато насока са и мотивите към разпореждане от 07.07.2010 год., с което на ищцата е отказано да бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. По същите съображения не е бил зачетен и стажа на ищцата, претендиран от нея за времето 01.01.1990 год. до 31.12.1990 год. Позовавайки се на тези обстоятелства, а именно – липса на данни в съдържащата се документация за наличие на трудов стаж, ищцата обуславя и правния си интерес от предявяване на иска по реда на Указ за установяване на трудов стаж по съдебен ред.
Като писмено доказателство по делото е прието и представеното от ответника уведомително писмо от 06.04.2010 год. на РУ „СО” – Х., адресирано до ищцата, в което се посочва, че не може да й бъде издаден образец за осигурителен стаж УП – 15 за периода от 1988 год. – 1990 год., поради това, че за времето от 01.01.1988 год. до 31.12.1989 год. нямало предадени документи от АПК – И., бригада С., а за периода от 01.01.1990 год. до 31.12.1990 год. липсвала информация за ищцата, удостоверяваща осигурителен стаж и доход.По искане на ищцата – жалбоподател са събрани и гласни доказателства, чрез разпита на посочените от нея свидетели, които също установяват, че тя е работила първоначално в растениевъдството, а по –късно като гледач на животни в АПК И.. При така възприетата фактическа обстановка, съдът е счел за недопустим иска, предявения на основание чл.1 от Указ № 527 от 23.12.1961 год. за установяване на трудов стаж по съдебен ред /УУТССР/, поради което е обезсилил първоинстанционното решение като процесуално недопустимо. Прието е, че чл.1 от цитирания указ трудов стаж по този ред може да се установява, само при наличие на доказателства, че книжата, ведомостите и др. са изгубени или унищожени, като тази предпоставка за допустимост на иска е стеснена по отношение на лицата, имащи качеството на член – кооператори, които наред с горното следва да се установят и факта, че унищожаването или изгубването е резултат на стихийно бедствие /чл.9 от указа/, каквито не са представени от страна на ищцата – жалбоподател, въпреки направеното от ответника възражение за недопустимост на иска. Съдът е изложил съображения за това, че представеното от ищцата удостоверение от 06.04.2010 год. не може да се приеме като доказателство по смисъла на цитираните по-горе две разпоредби, затова защото в него изрично е отбелязано, че за периодите – от 1976 год. – 1980 год. и 1986 – 1987 год. съществуват документи, в които обаче името на ищцата не фигурирало. Съдът се е позовал и на трайната практика изразена в Търкувателно решение № 59 от 01.06.1962 год. по гр.д. № 54 / 62 г., ОСГК, според т.4 от което представянето на удостоверение, че архивата е загубена или унищожена, е изискване за установяване на правния интерес на ищеца и без наличие на същото искът по чл.1 от УУТССР е недопустим.
Като е обжалвала решението на въззивният съд жалбоподателката излага съображения за това, че съдът е дал отговор на процесуален въпрос от значение за спора, а именно относно предпоставките, при наличие на които е допустимо иск да се установи трудов стаж по УУТССР, който е разрешаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Представя решения на различни съдилища, които не са влезли в сила и не следва да бъдат съобразявани от настоящата инстанция.
С оглед на изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение. Въззивният съд се е произнесъл в решението си по процесуален въпрос от значение за спора, по който няма противоречиво произнасяне на съдилищата и е в съответствие с практиката на ВКС. В трайната практика, включително изразена и в П№8/26.06.1963г. на Пленум на ВС-т.8 и 10 -се приема, че необходима предпоставка за предявяването на иск за установяване на трудовия стаж е липсата на писмени доказателства, годни да установят същия в производството по отпускане на пенсия, като се установи, че книжата или ведомостите на съответното държавно учреждение, предприятие или обществена организация са загубени или унищожени, а административните сведения по чл.5 УУТССР, събрани чрез разпит на свидетели, не могат да служат като самостоятелно доказателство за признаване на трудов стаж.
Не се налага да бъде променяна съществуващата практика поради което не е налице и основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
Не ДОПУСКА касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК на решение от 31.03.2011г. по гр.д.№ 109 / 2011г. на Окръжен съд Хасково, по жалба на Н. И. П..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: