О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 236
гр.София, 23.03.2012г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори март, две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: светла бояджиева
боян цонев
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 198 описа за 2012 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Обжалвано е определение от 01.11.2011г. по ч.гр.д.№ 607/ 2011г., с което АС Варна, като е потвърдил определение от 08.07.2011г. по гр.д.№ 1254/2011г. на ОС Варна, е прекратил производството на основание чл.129, ал.4 ГПК.
Жалбоподателят – Х. Д. С., чрез процесуалния си представител поддържа, че следва да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното определение като неправилно, като бъде даден ход на исковата му молба.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното:
Касационно обжалване на определението на въззивния съд не следва да се допусне.
Жалбоподателят е предявил иск срещу А. А. и и [фирма]-гр. Варна с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД. Поради цена на иска над 25 000лв., на основание чл. 118, ал. 2 ГПК делото е изпратено на ОС Варна по компетентност. С определение № 2219/31.05.2011г. ОС Варна е оставил производството по делото без движение до отстраняване нередовностите по исковата молба- за довнасяне на дължимата се държавна такса до размер на 2030,21 лева, определена на основание чл.69, ал.1, т.4 ГПК. С определение от 08.07.2011г. по гр.д.№ 1254/2011г. ОС Варна на основание чл.129, ал.3 ГПК е върнал исковата молба и е прекратил производството по иска.
С обжалваното определение въззивният съд е възприел изводите на първоинстанционния съд, за това, че по делото липсват доказателства за изпълнение на указанията на съда относно редовността на исковата молба и е потвърдил неговото определение. Изложени са съображения за това, че предявеният иск е с правно основание чл.135 ЗЗД, който не може да бъде предявен частично, както и че същият е оценяем по правилата на чл.69 ал.1 т.4 вр.т.2 ГПК – държавната такса се определя върху данъчната оценка на имота, предмет на сделката, чиято относителна недействителност се претендира, т.е. в случая в размер на 50 755,40лв и за първоинстанционното разглеждане на делото правилно е определена държавна такса в размер на 2 030,21лева, която не е внесена.
В случая е налице определение на въззивния съд, с което се оставят без уважение частна жалба срещу определение, с което се слага край на производството по делото, което подлежи на обжалване пред ВКС съобразно разпоредбата на чл.274, ал.3, т.1 ГПК, ако са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК. Жалбоподателят твърди, че с определението е даден отговор на процесуален въпрос, който е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото, а именно за това как следва да се определи цената на иска по чл.135 ЗЗД, т.е. че е налице основание по чл.274, ал.3, вр. с чл.280, ал.1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
При така установените факти по делото Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о. намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение. Безспорно, въпросът за начина на определяне на цената на иска и съответно на дължимата за исковото производство държавна такса е съществен процесуален въпрос. Неоснователно е обаче становището, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Приложимата към решаването на посочения въпрос правна норма –чл.69, ал.1, т.4 ГПК установява недвусмислено като единствен критерий за определяне цената на иска по искове за съществуване на договори /в която категория е и искът за обявяване относителна недействителност по реда на чл.135 ЗЗД/ стойността на договора. В случая АС Варна, като е потвърдил първоинстанционното определение, е приел че цената на иск по чл.135 ЗЗД се определя по реда на чл.69, ал.1, т.4 ГПК в съответствие с данъчната оценка на имота, предмет на атакуваната сделка. Посочената норма е пределно ясна и категорична и не се налага разкриване на съдържанието й по тълкувателен път. Освен това, прилагането на тази норма не поставя никакви проблеми, нито провокира противоречива съдебна практика. Ето защо, не може да се счете, че е налице визираното в чл.280, ал.1,т.3 ГПК основание за допускане на касационно обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК на определение от 01.11.2011г. по ч.гр.д.№ 607/ 2011г. на АС Варна, по жалба на Х. Д. С..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: