О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1296
гр.София, 13.10. 2011г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети октомври, две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N480 по описа за 2011 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 25.11.2010г. по гр.д.№ 419/2010г. на Апелативен съд В., с което е уважен иск с правно основание чл.4 ЗОПДИППД.
Жалбоподателят – Х. Р. И. поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото основание за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК.
Ответникът К. в писмено становище моли да не се допуска касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал.1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд като е потвърдил решение от 21.05.2010г. по гр.д.№315/2008г. на ОС Варна, е отнел в полза на държавата описаното в диспозитива на решението имущество /недвижим имот, ? идеална част от автомобил и парични средства/ и равностойност на отчуждено такова на обща стойност 379 958,80 лева.
Ответникът Х. И. е оспорвал допустимостта на искането, излагайки съображния за това, че мотивираното заключение по чл. 27, ал.1 от ЗОПДИППД, с което е приключила проверката, е изготвено след изтичането на десетмесечния срок, считано от приемането на решение № 61/21.06.2006 г. на основание чл. 13, ал.1, т. 1 и чл. 15, ал.З от ЗОПДИППД, като при това изводите са формирани въз основа на събрани предварително – преди 21.06.2006 г. и след изтичане на десетмесечния законов срок доказателства и данни. Съдът е приел, че предвиденият в разпоредбата на чл. 15, ал. 2 от Закона 10 месечен срок визира срокът, в който следва да бъде извършена проверка като административна фаза, поради което и по аналогия с всяко административно производство този срок е указателен, а не преклузивен. Взел е предвид дадените от ОС на ВКС на РБ указания в ТР №1 /14.09.2009 г по т. д. №1/2008г., които посочват началния момент от който започва да тече срокът за предявяване на искането по чл. 28, ал. 1 от ЗОПДИППД след допускане на обезпечителна мярка, а именно влизане в сила на осъдителната присъда – като абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на искането и е приел, че сроковете за проверка по чл. 15 от ЗОПДИППД не преклудират възможностите за доказване, нито погасяват правото на държавата да иска отнемане на съответно имущество.
Установено е от приложените по делото присъда № 26/06.04.2007 г. по НОХД № 363/2005 г. на Районен съд – Провадия и решение № 670/07.12.2007 г. по ВНОХД № 1289/2007 г. на ОС Варна е видно, че Х. И. е осъден за престъпление по чл. 215, ал. 2, вр. ал. 1 от НК – укривателство в големи размери и извършено по занаят, попадащо в предметния обхват на чл. 3, ал. 1, т. 10 от ЗОПДИППД. Установено е също така, че ответникът по иска – жалбоподател в настоящето производство – Х. И., за периода от 1996г до 2006 г. няма обявени – декларирани доходи; придобил е имущество за 31 292.50 лв., а е направил разходи за 427 885.60 лв, т.е отрицателната разлика е 396 693 лв., съответстващи на 6 332.63 М.. Прието е, че тази стойност е значителна по смисъла на § 1, т. 2 от ЗР на ЗОПДИППД – тя е над 60 000 лв. и към момента на влизане на закона в сила е над 400 М.. Направените в заключението на ССЕ и изготвените към същото таблици изводи са съобразени с данните за липсата на получени от ответника доходи и след приспадане на разходите, извършени от него за издръжка на семейството, такси и тези за покупки на имоти и за пътувания в чужбина. Установено е също така, че за ответницата Г. Н. – съпруга от 21.07.1993г. до 28.06.2001г., когато брака е прекратен с развод, няма данни за доходи за периода от 21.07.1993 г. до 28.06.2001 г. При тези данни съдът е приел, че е налице е имущество, за което може да се направи основателно предположение,че е придобито от престъпна дейност, което следва да се отнеме, тъй като на отнемане по реда на ЗОПДИППД подлежи имущество, придобито пряко или косвено от престъпна дейност, което не е възстановено на пострадалия или не е отнето в полза на държавата, или конфискувано по други закони. Съобразена е оценката на имуществото по пазарни цени към момента на придобиване. Прието е за неоснователно възражението на жалбоподателя, че не е налице причинна връзка между престьплението, за което той е осъден, и реализираните приходи за придобиване на имуществото, тъй като е прието, че законът съдържа оборимата презумпция /чл. 4/, че това имущество е придобито по престъпен начин, след като не се доказва законния произход на средствата за придобиването на това имущество, а по делото не са представени доказателства за законно придобити доходи в този голям размер, в който еднолично или в режим на СИО с бившата си съпруга са придобили имуществото.
Изложени са съображения и за това, че доколкото от данните по делото се установява, че част от имуществото е отчуждено по възмезден начин на трети добросъвестни лица, то съгласно чл. 4, ал. 2 от закона следва да се отнеме съответната сума, получена от ответника, тъй като приходите от продажба на недвижими имоти и движими вещи биха имали законен характер само тогава, когато бъде доказан законният произход на средствата за придобиване на тези имущества, предмет на разпоредителните сделки.
В изложението към касационната жалба жалбоподателя, за да обоснове допустимостта на касационното обжалване, посочва, че с решението е даден отговор на процесуален въпрос – за ролята на решението по чл.15, ал.3 ЗОПДИППД за допустимостта на съдебното решение, с оглед валидността на акта, с който започва производството, както и материалноправните въпроси за точното тълкуване на понятието “имущество придобито от престъпна дейност” и за начина по който следва да се изчислява стойността на придобитото имущество – пазарна стойност или действителна стойност, които въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното приложение на закона и за развитието на правот0.
Настоящия състав намира, че по поставените в изложението въпроси не са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационното обжалване. На процесуалния и материалноправните въпроси, разрешени в обжалваното решение, е даден отговор в съответствие със задължителната практика на ВКС, изразена и в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение от 30.10.2010г. по гр.д.№1116/2008г. ІV г.о., решение от 23.12.2010г. по гр.д.№1417/2009г. ІV г.о. на ВКС и решение от 13.12.2010г. по гр.д.№952/2009г. ІVто г.о. на ВКС. В практиката се приема, че за да се пристъпи към процедура по отнемане на имуществото, престъплението следва да е установено от наказателния съд с влязъл в сила съдебен акт по реда на НПК и само в изключението по чл. 3, ал. 2 ЗОПДИППД – от гражданския съд по реда на чл. 124, ал. 5 ГПК в производството по чл. 28 ЗОПДИППД и то въз основа на мотивираното предложение на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност /Комисията/. Съобразявайки се именно с тази практика съдът е приел, че сроковете за предварителната проверка по чл. 15 от ЗОПДИППД не преклудират възможностите за доказване, нито погасяват правото на държавата да иска отнемане на съответно имущество.
В практиката е дадено е и тълкуване на понятието “имущество придобито от престъпна дейност”, като е прието, че това е вид облага именно от престъпната дейност и една от целите на закона е да се предотврати и да се ограничи възможността от извличането й /чл. 2 ЗОПДИППД/. Придобиването на имуществото от извършителя може да е, както пряко, така и косвено от престъпната дейност /чл. 1 и § 3 от закона/, но във всички случаи трябва да има такава връзка или да може да се направи предположение за съществуването й /чл. 3, ал. 1, чл. 4, ал. 1/ – тя да се следва логически от твърдяните факти и сочената взаимовръзка между тях. По отношение на начина, по който следва да се изчислява стойността на придобитото имущество в практиката е посочено, че когато придобиването е безвъзмездно, би следвало да се изхожда от пазарната оценка на движимото и недвижимо имущество към момента на придобиването, оценявано в състоянието му към този момент. При възмездните договори, имуществото е придобито на стойността, вложена от приобретателя. Тя може да съответства или не на отразеното по договора и това да е видно от характера на самото престъпление и от връзката му с придобиването или пък цената да е симулативна според твърдението на Комисията. Последната, като трето лице по сделката, не е обвързана от изявленията на страните, нито е ограничена във вида на доказателствата. Именно съобразявайки се с тази практика съдът е постановил обжалваното решение и не следва да се допуска касационно обжалване, за да се даде ново тълкуване на поставените въпроси, различно от даденото такова в задължителната практика на ВКС.
По отношение на направеното оплакване за неправилно приложение на разпоредбата на чл.35 ГПК, касаеща последиците от оттегляне пълномощно на процесуален представител настоящия състав намира, че същото не сочи за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК. Преценката за това доколко до оттегляне на упълномощаването извършените от пълномощника процесуални действия запазват своята сила, може да се извърши само, ако бъде допуснато касационното обжалване, а не и във фазата по селектиране на касационната жалба.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на основание чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК на решение от 25.11.2010г. по гр.д.№ 419/2010г. на Апелативен съд В., по жалба на Х. Р. И..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: