2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 155
гр.София, 29.06.2011г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети юни, две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: светла бояджиева
боян цонев
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 329 описа за 2011 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 09.12.2010г. по гр.д.№1563 / 2010., с което Окръжен съд Варна е отхвърлил иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД.
Жалбоподателите – П. – П. Е. З. и Д. Е. Д. поддържат, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката та ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за спора които са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
Ответниците Х. А. М., Р. В. П., Д. К. П. и В. К. П. в писмено становище поддържат, чене следва да се допуска касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд е недопустимо.
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение от от 30.04.2010 по гр.д.№ 5140/2007 в частта му, с която е отхвърлен искът на жалбоподателите срещу ответниците за разваляне на договор за издръжка и гледане, сключен с нот.акт № 30 т.I рег.№ 924 н.д.№ 29/12.02.2004г, по силата на който Е. Д. е прехвърлил на Р. В. и Х. А. при равни квоти собствения си недвижим имот – апартамент 43, находящ се в [населено място] р-н „М.”,[жк]бл.40 вх.2 ет.3, с площ от 67,80кв.м., ведно с прилежащото избено помещение номер 43 с площ от 3,69кв.м. и 1,8228% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, срещу поетото задължение на приобретателките да издържат и гледат прехвърлителя до края на дните му, на осн.чл.87 ал.3 ЗЗД. Цената на иска определена съобразно разпоредбата на чл.55, ал.1, б.”г” ГПК/отм,но действувал към момента на предявяване на иска/ е 3 820,80 лева.
Така постановеното решение е обжалвано с касационна жалба от П. – П. Е. З. и Д. Е. Д. на 21.01.2011г.
При тези данни Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че производството по жалбата е недопустимо. Разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК/ изм. ДВ.в. бр.100/2010г., в сила от 21.12.2010г./ предвижда, че решения на окръжния съд по дела с цена на иска до 5000 лева не подлежат на касационен контрол. Тъй като в случая цената на иска е 3 820,80 лева, то касационното производство е недопустимо и следва да бъде прекратено.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
прекратява производството гр.д.№329/2011г. по описа на Върховния касационен съд.
Определението може да се обжалва пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в седмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: