3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 412
гр.София, 29.06.2011г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми юни две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
боян цонев
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 360 описа за 2011 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Обжалвано е определение от 17.05.2011г. по гр.д.№ 104/2011г., с което ос Велико Търново е прекратил производството по делото поради отказ от иск.
Жалбоподателят – Й. И. А., действуващ чрез настойника си М. М. моли да се отмени определението като неправилно.
Ответниците Г. Г. К. и Д. С. К., чрез процесуалните си представители поддържат, че жалбата е неоснователна и молят определението да се потвърди.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното:
С решение от 23.05.2008г. по гр.д.№280/2007год. РС Елена е развалил договора за покупко – продажба на недвижим имот сключен между Й. И. и Г. Г., по време на брака й с Д. С., по силата на който е получила недвижим имот в [населено място] срещу сумата от 4 000 лв., която сума е получена изцяло и в брой от продавача, и срещу задължението на купувача да издръжа и гледана на продавача – храна, отопление, медицински грижи и всичко, което е необходимо за един нормален живот, какъвто е водил до сега, като продавача си и запазил правото на ползване върху продаваемия дюкян докато е жив, поради неизпълнение. Ответниците са обжалвали решението изцяло.
Ищецът, ответник по жалба Й. И. с молба вх. № /13.10.2008год. на основание чл.119, ал.2 от ГПК /отм./ прави отказ от предявените искове и спорното право. С молбата изрично е заявил, че е наясно с отказа и го желае, тъй като ответниците по иска в действителност полагали всички необходими грижи за него и то така, както било уговорено в договора по между им. Молбата е нотариално заверена на 09.10.2008 год. В съдебно заседание молбата е оспорена от процесуалния представител на ищеца. Оспорено е съдържанието и авторството на молбата. По реда на чл.154 ГПК /отм./ е открито производство по оспорване истинността на представения документ. Допусната е съдебно – графологична експертиза за установяване на факта, подписал ли е ищецът молбата. По делото е изготвена и приета допуснатата СГЕ и според заключението на същата положеният подпис в молбата е на Й. И.. В проведеното съдебно заседание на 21.01.2009год. последният се е явявил и лично и е заявил, че поддържа депозираната молба за отказ от спорното право.
С решение от 21. 04.2010год. по гр.д. №2272 /2008 год. на ОС Велико Търново Й. И. е поставен под пълно запрещение.
При тези данни по делото въззивният съд е приел, че към 21.01.2009г. Й. И., когато е направил и лично изявление, че се отказва от иска, е бил дееспособен, разбирал е свойството и значението на действията си, можел е да ръководи постъпките си. Взето е предвид и приетото в съдебно заседание на 23.02.2011год. като доказателство удостоверение издадено от „АИПСМПП Д-р Т. Ц.” от 15.01.2009год., във връзка с извършен преглед на Й. И., от което е видно, че към тази дата същият е психично здрав за възрастта си. Изложил е съображения, за това, че поставянето под пълно запрещение има конститутивен характер и правните последици настъпват от деня на влизане в сила на решението, имат действия за в бъдеще и нямат обратна сила, поради което направения отказ е породил целените от ищеца правни последици- десезирането на съда и прекратяване на съдебното производство.
Настоящия съдебен състав намира, че така постановеното определение е правилно и следва да се потвърди. Правото на ищецът е да се откаже от иска, последица от което е недопустимостта на производството. Това е прието и в ТР №99/ 10.12.1979г. по гр.д.№80/1979г., къдата е посочено, че съгласно чл.119, ал.2 ГПК/отм./-чл.233 ГПК ищецът може да се откаже изцяло или отчасти от спорното право във всяко положение на делото. Отказът от иска е процесуално действие, което го лишава от възможността по-нататък да търси правна защита по съдебен ред на своето материално право. Молбата за отказ от иска в случая изхожда от надлежна страна – ищец в процеса и за същата няма доказателства да е била недееспособна към момента на извършване на процесуалното действие. Не са били налице основания съдът да приложи чл.101, ал.1 ГПК и правилото, че съмнението в редовността на едно процесуално действие е обстоятелство, задължаващо съда да отстрани съмнението посредством поправяне на конкретното действие, като според случая изиска потвърждаване или допълнително положително установяване на обстоятелства, доказващо неговата редовност. Въпросът за изграждането на увереност, че едно процесуално изявление изхожда от дееспособен, в случая отказ от иска, стои в рамките на служебното начало и е подчинено на същото правило. Като е съобразил произтичащо от чл.101, ал.1 ГПК свое служебно задължение, във връзка с процесуалните действия на ищеца въззивният съд е постановил определение, което е законосъобразно. Правилно е прието в същото, че поставянето на ищеца под запрещение по реда на чл.5, ал.1 ЗЛС с решение след направения отказ от иска ще има отношение за правните му действия занапред с оглед конститутивния характер на решението за поставяне на лицето под запрещение и от това няма да последва недействителност на вече извършените процесуални действия. В този смисъл е и даденото разрешение в определение от 20.01.2011г. по ч.гр.д.№609/2010г. на ІІІ г.о. на ВКС.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
ПОТВЪРЖДАВА определение от 17.05.2011г. по гр.д.№ 104/2011г., с което ос Велико Търново е прекратил производството по делото поради отказ от иск.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: