О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 369
гр.София, 21.03.2012г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети март, две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 1284 описа на ВКС за 2011 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288, ал.1 ГПК.
Обжалвано е решение от 323.06.2011г. по гр.д.№ 501 / 2011г., с което ОС Благоевград е уважил предявените от П. Г. А. искове срещу Ф. “Ч. л.” с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Жалбоподателят – Ф. “Ч. л.”- [населено място] поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по процесуалноправни и материалноправни въпроси които са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, разрешавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото – основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК.
Ответникът по жалба П. Г. А. в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е уважил обективно съединените искове по чл.344 ал.1, т.1, 2 и 3 КТ на П. Г. срещу Ф. “Ч. л.” . Съдът е приел, че прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца е извършено със заповедта, която е предмет на исковата молба – заповед № 42 от 20.10.2008 год., а Заповед № 4 от 22.10.2008 г., с която е отменено уволнението на П. Г. не е породила целените правни последици. Същата е издадена в писмена форма, но по делото не са събрани доказателства, от които да е видно, че същата е връчена на работника. Съдът е изложил съображения за това, че работодателят може по свой почин да отмени заповед за уволнение, но за валидността на това действие е необходимо писмено изявление, което да е връчено на работника/служителя/, каквото в случая липсва. Прието е също така, че издадената впоследствие заповед № 42а от 01.12.2008 г., за последващото уволнение на ищеца, е безпредметна и същата не е произвела правно действие. Съдът е изложил съображения за това, че в тежест на работодателят е да установи наличието на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение – намаляване обема на работа. Прието е, че в случая работодателя не е доказала по безспорен и категоричен начин, че в Парка за танцуващи мечки е било налице намаляване обема на работа към релевантния за спора момент. Прието е, че определящото в случая за обема на работа в мястото, където П. Г. е престирал своя труд, е броят на мечките – обитатели на центъра за реадаптация и дори и да има намаляване на работата, то не е трайно, а е сезонно. Изложени са съображения за това, че за да е налице уволнителното основание по чл. 328 ал. 1 т. 3 от КТ трябва намаляването на обема на работа да има постоянен характер и от това да се налага трайното престиране на по-малък обем работна сила, респ. по-малък брой работници, а в конкретния случай не се констатира такова намаляване на обема на работа – напротив към 01.01.2008 г. и към 01.01.2009 г. броят на мечките, отглеждания в Парка за танцуващи мечки е еднакъв. Освен това от събраните гласни доказателства се установява, че всяка зима работата, свързана с непосредствената грижа за мечките е по-малко, но през този период гледачите на мечки обикновено ползват платените си годишни отпуски и изпълняват функции по опазване на инвентара. Предвид на така установените факти и обстоятелства по делото съдът е приел, че не са налице предпоставки обосноваващи посоченото в заповедта уволнително основание и е отменил същото. С оглед изхода от спора по главния иск съдът е уважил и исковете по чл.344, ал.1, т.2 и 3 КТ – като е възстановил работника на заеманата от него длъжност преди уволнението – „гледач на мечки” в Парка за танцуващи мечки- Б. и му е присъдил обезщетение за оставането без работа вследствие незаконното му уволнение. Съобразено е обстоятелството, че от съдържанието на трудовата книжка на ищеца, чийто оригинал е представен в съдебно заседание, проведено на 24.02.2011 г., е видно, че към датата на заседанието в нея няма нови вписвания след отразяването на прекратяването на трудовото правоотношение.
За да обоснове допустимост на касационното обжалване жалбоподателят-работодател поддържа, че съдът се е произнесъл по правни въпроси от значение за спора, а именно за задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото, за доказателствената сила на трудовата книжка, за значението на връчено на роботика волеизявление от работодателя, с което той сам си отменя уволнението и за значението на узнаването на този факт от роботика с оглед възможността да се предяви иск по чл.344, ал.1т.2 КТ, както и за критериите, по които следва да се извърши преценка за намаляване обема на работа и пределите на съдебния контрол относно наличието на намаляване обема на работа. Представя решение от 15.07.1998г. по гр.д.№1484/1997г. ВКС, в което е прието, че с оглед разпоредбата на чл.344, ал.2 КТ работодателя може сам да отмени своя заповед за уволнение до предявяване на иск за отмяната й, решение по чл.290 ГПК от 28.04.2010г. по гр.д.№950/2009г. ВКС, ІVг.о. , в което е прието, че съдът е длъжен да прецени всички доказателства по делото, решение от 23.02.2009г. по гр.д.№298/2008г. ОС Кърджали, в което е прието, че трудовата книжка е официален документ, решение по чл.290 ГПК от 24.03.2010г. по гр.д.№2549/2008г.ІІІ г.о. на ВКС, в което е прието, че отбелязването в трудовата книжка е доказателство, че лицето не е работило на друго място, като съдът е длъжен да обсъди всички доказателства по делото, решение по чл.290 ГПК от 01.02.2010г. по гр.д.№5101/2008г. Іг.о. на ВКС, в което е прието, че намаляване обема на работа е преценка на работодателя, което обаче е едно фактическо състояние обусловено от конкретни причини, решение от 03.10.2005г. по гр.д.№1044/2003г. на ВКС, в което е прието, че заплатено обезщетение по чл.222 КТ подлежи на връщане от работника при възстановяване на работа, решение от 08.01.2008г. гр.д.№764/2007г. САС, в което е прието, че заплащане на обезщетение по чл.225 КТ е последица от уважаване на исковете по чл.344, ал.1,т.1 и 2 КТ и две решения на състави на ВКС, които дават разрешения по въпроси неотносими към спора. Жалбоподателят поддържа, че тези въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, разрешавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото – основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК.
При тези данни по делото Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване и на основание чл. 280, ал. 1, т.1-3 ГПК по поставения от жалбоподателя процесуален въпрос за задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото. Съдът е постановил решението именно обсъждайки всички доказателства по делото, така както изисква и трайната практика на ВКС изразена и в постановените по реда на чл.290 ГПК решение от 22.02.2011г гр.д. № 1863/2010г ІV г.о, решение по гр.д. 1713/2009г ІV г.о на ВКС, решение от 04.07.2011г по гр.д№1649/2010г ІV г.о, решение от 27.10.2011г по гр.д.№1857/2010г ІVг.о и решение от 11.01.2012г. по гр.д.№ 161/2011г. на ВКС.
Не следва да бъде допуснато касационно обжалване и на основание чл. 280, ал. 1, т.1-3 ГПК по поставения от жалбоподателя процесуален въпрос за доказателствената сила на трудовата книжка. Въззивният съд е дал отговор на същия в съответствие с трайната практика на ВКС, визирана и в представените от жалбоподателя решения, според която, трудовата книжка е официален документ, данните от който се преценяван наред с всички доказателства по делото.
Не следва да бъде допуснато касационно обжалване и на основание чл. 280, ал. 1, т.1 – 3 ГПК по поставения от жалбоподателя матиериалноправен въпрос за критериите, по които следва да се извърши преценка за намаляване обема на работа и пределите на съдебния контрол относно наличието на намаляване обема на работа. Съдът се е съобразил с практиката на ВКС, изразена и в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение от 24.01.2012г. по гр.д.№1819/2010г. на ВКС, ІVто г.о., в която се приема, че фактът на намаляване на обема на работата и дали това намаляване е свързано с изпълняваните от служителя трудови функции, следва да е обусловено от намаления обем на работата на предприятието. Без правно значение е дали е доказана констатация на управляващия орган за намеления обем на работата, тъй като тази констатация не е правопроизводящ факт. Само ако обема на работата е намалял и това е свързано с изпълняваните от определена длъжност трудови функции, работодателят разполага със законно основание да прекрати трудовия договор с изпълняващия длъжността на основание чл. 328, ал.1, т.3 КТ. Тази практика не се налага да бъде изменяна или променяна, след като е уеднаквена от ВКС.
Не следва да бъде допуснато касационно обжалване и на основание чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК по поставения от жалбоподателя матиериалноправен въпрос за значението на връчено на роботика волеизявление от работодателя, с което той сам си отменя уволнението и за значението на узнаването на този факт от роботика с оглед възможността да се предяви иск по чл.344, ал.1т.2 КТ. По този въпрос съдът се е произнесъл в съответствие с практиката на ВКС, изразена и в представеното от жалбоподателя решение. В същата се приема, че волеизявлението на работодателя следва да достигне до работника по несъмнен начин, за да породи същото целените с него правни последици. Разпоредбата на чл.344, ал.2 КТ не е неясна и допуска работодателят да може да отмени уволнението си до подаване на искова молба, с която се оспорва законността на същото. Именно при точно спазване на тази разпоредба съдът в обжалваното решение е приел, че тази хипотеза не е налице в конкретния случай.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК на решение от 23.06.2011г. по гр.д.№ 501 / 2011г. на ОС Благоевград, по жалба на Ф. “Ч. л.” – [населено място].
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: