О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 210
гр.София, 23.02.2012г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи февруари, две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: светла бояджиева
боян цонев
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 1074 описа за 2011 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 02.05.2011г. по гр.д.№ 359/ 2011г., с което АС Пловдив e уважил частично искове с правно основание чл.45 ЗЗД.
Жалбоподателите Й. Г. Д. и Т. И. К. поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по материалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, разрешавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил решение от 28.02.2011г. по гр.д.№1087/2010г. на ОС Стара Загора, е осъдил К. В. – да заплати на ищеца Т. И. парично обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 25 000 лева и имуществени вреди в размер на 500 лева, и на ищцата Й. Д. – парично обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 25 000 лева и имуществени вреди в размер на 500 лева, за причинената по непредпазливост смърт на 22.11.2009г. в м.’ Г.“, землището на [населено място], Област С. на общия им наследодател И. Д. ведно със законната лихва върху всяка от сумите от датата на увреждането – 22.11.2009г. до окончателното изплащане на сумите, като отхвърля исковете в останалата им част до претендираните общо 100 000 лева за неимуществени вреди и 1000 лева за имуществени вреди на ищеца И. и 50 000 лева за неимуществени вреди и 1000 лева за имуществени вреди на ищцата Д., като неоснователни и недоказани. Установено е по делото, че съгласно Споразумение от 14.05.2010г. между К. В. и О. прокуратура – С. З., одобрено с Протокол № 130/14.05.20Юг. по нохд № 234/20Юг. по описа на Старозагорския окръжен съд, е признат за виновен, че 22.1.2009г. по непредпазливост е причинил смъртта на И. Д. поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност – упражняване правото на лов за дива свиня с ловна пушка, представляваща източник на повишена опасност, като е нарушил чл.48 ал.1 ППЗКВВООБ, според който текст лицата, придобили огнестрелно оръжие, са длъжни при боравене с него да вземат мерки за недопускане на злополуки или наранявания и чл.17 т.7 от Инструкция за притежаването, съхраняването и ползването на гладко цевно оръжие и боеприпаси и правила за безопасност при дейностите с тях в системата на СЛРБ – забраната за стрелба при шум или по неясно видима цел, като деецът след деянието е направил всичко зависещо от него за спасяване на пострадалия, което представлява престъпление по чл.123, ал.4 във връзка с ал.1 от НК и за което е осъден на осем месеца лишаване от свобода, което наказание, на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за тригодишен изпитателен срок.
Съдът е приел, че Споразумението, като одобрено от съда, има сила на влязла в сила присъда, съгласно чл.383 ал.1 от НПК, и е задължителна за гражданския съд, за който има установително действие, съгласно чл.413 ал.2 от НПК, относно следното: че деянието е извършено, че деецът е виновен и че деянието е наказуемо, поради което обстоятелствата относно извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца са установени.
Съдът е приел, че е налице деликт, тъй като са налице всички предпоставки, визирани в чл.45 от ЗЗД: противоправно деяние, извършено виновно, в резултат на което е причинена смъртта на И. Д.. – баща на първия ищец и син на втората ищца, но последният е допринесъл в голяма степен за тези вреди изразяващо се в напускане по негова воля на определеното му безопасно място при лова и преместването му на опасно място, удобно да бъде прострелян от друг участник в същия лов – деликвента К. В. и затова е счел, че следва да се приложи разпоредбата на чл.51 ал.2 от ЗЗД. Съдът е приел, че наследниците на починалия – ищци в производството, са претърпели болки и страдания, тъй като отношенията им с починалия са били твърде близки и като е взел предвид разпоредбата на чл.52 от ЗЗД за определянето на обезщетението за неимуществени вреди по спаревдилост го е определил на 50 000 лева за всеки от ищците и го е намалил на половина – по 25 000 лева на всеки от тях, предвид приетото съпричиняване от страна на пострадалия. Искът за имуществените вреди е приет за доказан до размер на 1 000 лева общо за двамата ищци и им е присъдил по 500 лева на всеки.
В изложение по допустимостта на касационното обжалване жалбоподателите поддържат, че съдът се е произнесъл по правни въпроси от значение за спора, а именно относно критериите при определяне на справедливо обезщетение и за тълкуване на въпроса кога е налице съпричиняване в случай на причинена смърт по време на лов, по които съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, разрешавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото. Позовава се на Постановление №4/23.12.1968г. на П. и представя решение на въззивен съд, без отбелязване същото да е влязло в сила, поради което не следва да бъде съобразявано от настоящата инстанция при преценката за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да се допуска касационно обжалване по поставените от жалбоподателите въпроси на основание чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК. Въззивният съд е дал отговор на въпроса за приложението на чл.52, ал.2 ЗЗД съобразявайки се именно с практиката на ВКС – т.7 на Постановление №17/18.11.1963г., в която се приема, че обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като от значение е наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат.
Въззивният съд се е произнесъл в решението си по материалноправния въпрос от значение за спора касаещ преценката за “справедливото” обезщетяване на неимуществените вреди отново в съответствие с практиката на ВКС. В трайната практика на ВКС, се приема, че справедливото обезщетяване на всички неимуществени вреди, каквото изисква чл. 52 ЗЗД, означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията, на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице в във всеки отделен случай конкретно, а не по общи критерии. Определената сума пари в най-пълна степен следва да компенсира вредите. В съответствие именно с трайната практика на ВКС съдът е присъдил обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, които се дължат именно поради необходимостта пострадалият да бъде компенсиран в най пълна степен за вредите от незаконните действия на правозащитните органи. В този смисъл е и даденото разрешение в задължителната практика на ВКС / по смисъла на т.2 от ТР№1/2009г. на ОСГК и ТК на ВКС/ в решение от 24.06.2010г. по гр.д.№1650/2009г., решение от 09.06.2010г. по гр.д.№1091/2009г. на ВКС и решение от 20.12.2010г. по гр.д.№1889/2009г. на ВКС, както и в посоченото от жалбоподателя ППВС №4/1968г.-т.ІІ.
Жалбоподателите не представят решения, в които по идентични казуси съдилищата да са се произнесли противоречиво по поставените от тях въпроси, нито е налице основание съществуващата трайна практика на ВКС да бъде променена.
С оглед на изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че следва да бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение на сочените в жалбата основания.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 02.05.2011г. по гр.д.№ 359/ 2011г. на АС Пловдив, на основание чл.280, ал.1, т.1 -3 ГПК по жалба на Й. Г. Д. и Т. И. К..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: