О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 189
гр.София, 17.02.2012г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четринадесети февруари, две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: светла бояджиева
боян цонев
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 1016 описа за 2011год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 15.02.2011г. по гр.д.№566/2010г. на АС София, с което е уважил иск с правно основание чл.22, ал.3 СК/отм./
Жалбоподателите Е. П. Х. и Л. М. Х. поддържат, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са разрешавани противоречиво от съдилищата.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил решение от 16.04.2010 г., по гр.д. № 188/2006 г. на Окръжен съд Благоевград в частта, с която на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД е обявена нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот, извършен с нот. акт № 196/2003г. по описа на нотариус вписан в службата по вписванията при Районен съд Благоевград, с който Е. П. е продал на ответницата Л. М., представлявана от него като пълномощник, масивна двуетажна жилищтна сграда, построена в У. IV /четвърти/, пл. № в кв. по плана на[жк]в [населено място], и е обявил за недействителен по отношение на Й. А., договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с нот. акт № 196/2003г.
Установено е по делото, че на 04.09.1994 г. Й.А. и ответникът Ел. П. са сключили граждански брак. От приетия по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот № г. на нотариус при Районен съд Благоевград се установява, че на 14.10.1996 г. по време на брака между страните, П. Х. и М. Х. са порадали на Е. П. незастроено дворно място, находящо се в Благевград, за което е отреден парцел , в кв. по плана на Благоевград, а по действащия регулационен план посочения парцел представлява У. , кв. . Прието по делото за установено е също така, че О. Бл е издала на Ел П. разрешение за строеж № 77/06.05.1998 г. на двуетажна масивна жилищна сграда в посочения У., който да се извърши по одобрени строителни книжа и строителството било извърршено. С констативен нотариален акт № 184/2003г., издаден от нотариус с район на действие на Районен съд Благоевград, Е. П. е признат за единствен собственик на масивната двуетажна жилищна сграда, изградена в У. в кв по плана на [населено място]. Прието е по делото, че през 2003 г. Й А. с роденото от брака дете е напуснала семейно жилище и се установили на квартира, като е узнала е за сключената без нейно съгласие сделка в съдебно заседание в бракоразводния процес на 10.05.2006г., когато били представени от страните декларации за самeйно и имотно състояние и на 02.08.2006г. е предявила иса си по чл.22, ал.3 СК.
Установено е също така, че въз основа на констативния нотариален акт , в който като собственик е посочен само съпруга, на 03.07.2003 г. Ел П. е прехвърлил правото на собственост върху двуетажната жилищна сграда на Л Х. с договор за покупко-продажба, извършен с нотариален акт № г. за сумата 17905 лв. По делото са приети като доказателства копия от всички документи, съдържащи се в нотариално дело № г., образувано по повод продажбата на двуетажната жилищна сграда. В декларацията за гражданство, семейно и имотно състояние от 03.07.2003 г. Ел П., независимо от предвидена наказателна отговорност по чл. 313 от НК за неистински данниq не е отразил истинското си гражданско състояние, т.е. че е женен, както и трите имена и ЕГН на съпругата си .
Въззивният съд адализирайки всички доказателства по делото, е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл.22, ал.3 СК/отм./, като е счел, че искът е предявен в шестмесечния срок от датата, на която ищцата е узнала за извършеното разпореждане. Прието е, че ищцата не е дала съгласието си да се извърши атакуваната сделка, сключена по време, когато гражданският брак не бил прекратен и съпружеската имуществена общност не е била трансформирана в обикновенна бездялова съсобственост или пък по надлежния съдебен ред не е бил изключен съвместния принос на ищцата за придобиването на тази обща вещ. Нещо повече, данните по делото сочат, че ответникът при извършване на разпоредителната сделка, въпреки известната му наказателна отговорност в подписаните от него декларации за гражданство и гражданско състояние е заявил неистински данни за своето семейно положение и на практика другия съпруг -ищцата не е дала съгласието си да се извърши транслативната сделка с общата вещ. Съдът е коригирал само изводите на първоинстанционния съд, за това, че в случая не е налице нищожност на договора за продажба на жилищната сграда, а тази сделка е недействителна само по отношение на този съпруг, който не е дал съгласието си. Изложил е съображения за това, че първоинстанционният съд при формиран извод за основателността на иска по чл. 22, ал. 3 от СК /отм./ вместо да обяви относителната недействителност договора за продажба на двуетажната масивна жилищна сграда, извършен с нотариален акт № от г. е обявил неговата нищожност, като се е позовал на чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК към касационната си жалба, за да обосноват допустимостта на касационното обжалване жалбоподателите поддържа, че съдът е разрешил процесуални въпрос за задължението на съда да изложи свои мотиви, като обсъди всички доказателства по делото,- за задължението на съда да следи служебно за спазване на преклузивния срок по чл.22, ал.3 СК и за задължението на съда да следи за редовността на исковата молба- по –конкретно за наличието на ясен петитум, служебно във всяко положение на делото, по които се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС. Представя решение от 21.02.2007г. по гр.д.№454/2006г. на ОС Ямбол, в което е прието, че правната квалификация на иска е чл.22, ал.3 СК/отм./ при разпореждане с обща вещ без съгласие на съпруг, решение от 07.10.2008г. по гр.д.№2979/2007г. на ВКС в същия смисъл, решение от 02.06.1983г. по гр.д.№1405/1983г.на ВС, в което е прието, че следва да се обсъдят всички доказателства при постановяване на решението. Представените определения на състави на ВКС и други съдилища, които не следва да се вземат предвид при извършване прецанката за допустимост на касационното обжалване-т.1 ТР№1/2009г. ОСГК и ТК на ВКС.
С оглед на така изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение, тъй като не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК. На поставените от жалбоподателите въпроси е даден отговор в съответствие с трайната и задължителна практика на ВКС, намерила израз и в постановените по реда на чл.290 ГПК решения от 01.09.2010г. по гр.д.№3465/2008г.ІVг.о. и от 13.06.2011г. по гр.д.№272/2010г. ІVг.о. на ВКС, № 237 от 24.06.2010 г. по гр.д. № 826/2009 г. на IV г.о., от 12.10.2010г.. по гр.д. № 1246/2009 г. на IV г.о. и от 6.12.2010 г. по гр.д. 232/2010 г. на IV г.о. на ВКС и др. В същата е прието, че когато въззивният съд потвърждава първоинстанционното решение, той мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. Тази възможност може да се използва при съвпадение на фактическите и правните изводи, а не само на крайния резултат от решаващата дейност, т.е. когато тя е еднаква по обем и при двете инстанции, тъй като не са посочени нови факти и не са представени нови доказателства пред въззивния съд. Но и в такъв случай въззивният съд мотивира решението си, като прави свои мотивите на първоинстанционния съд, с които обосновава изводите си по съществото на спора. Прието е също така, че в тежест на съпруга, който предявява иска по чл.22, ал.3 СК/отм./ е да докаже спазването на шестмесечния срок от узнаване на сделката, с изтичане на който окончателно се консолидират правата на приобретателя независимо от липсващото съгласие за разпореждането от страна на съпруга. Според трайно установената съдебна практика ищецът не е длъжен да квалифицира спорното право, чиято защита в исковото производство търси. Дори в исковата молба такава квалификация да е дадена, тя не обвързва съда. Правораздавателният орган е обвързан от изложените в исковата молба основания на претенцията, но не и от сочените от ищеца правни норми. Съдът е длъжен сам да квалифицира спорното право, като изхожда от твърденията на ищеца за правопораждащите факти и от искането за защита, формулирани в исковата молба. В практиката е прието също така, че разпореждането с вещ под режим на съпружеска имуществена общност, извършено от един от съпрузите без участието на другия, не води до нищожност на сделката, а е налице относителна и висяща недействителност, тъй като оспорването на сделката може да бъде извършено само от неучаствалия съпруг и то само в определен срок от момента, в който е узнал за извършването й. След изтичането на този срок действието на сделката се стабилизира и тя не може да бъде оспорвана на основание неучастие на един от съпрузите при извършването на отчуждителното волеизявление. Въззивният съд в обжалваното решение е дал отговор на всички поставени от жалбоподателите въпроси именно в съответствие с практиката на ВКС, като е прогласил сделката за относително недействителна по отношение на неучаствувалата в нея съпруга.
Не е налице и противоречиво разрешаване на поставените въпроси по идентични казуси, което да налага уеднаквялаване на практиката по поставените въпроси като бъде допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК на решение от 15.02.2011г. по гр.д.№566/2010г. на Апелативен съд София, по жалба на Е. П. Х. и Л. М. Х..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: