О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 353
гр.София, 19.03.2012г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети март, две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 1219 описа на ВКС за 2011 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 29.06.2011г. по гр.д.№403 / 2010г., с което Окръжен съд Хасково е отхвърлил предявените от Б. К. искове срещу [фирма]/в ликвидация/ с правно основание чл.74 и чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Жалбоподателят – Б. К. Й., чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС, който е разрешаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото– основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, 1- 3 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е отхвърлил предявените от Б. К. искове срещу [фирма]/в ликвидация/ с правно основание чл.74 и чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. Съдът е приел за установено, че страните по делото са били в трудово правоотношение, което е съществувало от 31.03.2008г. Установено е също, че между страните по делото е сключен договор № 6/31.03.2008г., в който договор ищецът е наричан ”изпълнител”, а ответното дружество”възложител”., който не е бил регистиран от ответното дружество като трудов, но проверяващите инспектори от Инспекцията по труда-Х. са констатирали, че същият съдържа всички елементи на този вид договор, поради което с Постановление от 14.09.2009г., на основание чл.405а, ал.1 КТ е обявено съществуването на трудово правоотношение между ищецът и ответното дружество, считано от 31.03.2008г. Установено е, че в изпълнение на предписанието в посоченото постановление ответното дружество е сключило с ищеца трудов договор № 1/16.09.2009г., отразен като”срочен” до 30.09.2009г. Посоченият трудов договор е подписан от страните при наличието на договорените и отразени условия на същия, но ищецът е поддържал, че е недействителен, като противоречащ на закона-липса на изразено съгласие от страна на ищеца за сключването му, като в този смисъл е предявен и иска по чл.74 ал.1 от КТ. Съдът е приел тези твърдения за неоснователни, тъй като от доказателствата по делото е установено, че трудов договор между страните е съществувал още от 31.03.2008г. и макар този договор да не е бил посочен като „трудов” същият е притежавал всички необходими и задължителни елементи за да се счете, че е именно такъв, което е констатирано и в Постановлението на инспекцията по труда.
Съдът е приел, че след като трудовия договор е сключен като срочен до 30.09.2009г. и е подписан и от двете страни, то същият не противоречи на императивните разпоредби на КТ, тъй като срокът му е повече от една година/период от 31.03.2008г.-30.09.2009г./ и същият не противоречи на чл.74, ал.1, пр.1-во от КТ, на чл.68, ал.4 от КТ и на чл.63, ал.2 от КТ. Прието е, че след подписването на договора ищецът изобщо не се е явил в предприятието, за да се осъществи реалното изпълнение на трудовите му функции по този договор, в какъвто смисъл са и показанията на свидетелите, разпитани по делото.
При тези данни съдът е отхвърлил предявеният иск с правно основание чл.74 ал.1 от КТ като неоснователен.
Съдът е приел за неоснователни и предявените искове чл.344 ал.1 т.1 и 3 КТ. Прието е, че иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ е погасен по давност, тъй като е предявен след изтичането на два месеца, който срок започва да тече от датата на връчване на атакуваната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение. Заповед №6/29.09.2009г. е връчена на ищеца при условията на отказ, оформен с подписите на двама свидетели на 12.10.2009г., а двумесечния срок за предявяване на иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ изтича на 12.12.2009г. Исковата молба в настоящият случай е подадена на 31.03.2010г., към който момент предвидения от законодателя срок е изтекъл и съгласно разпоредбата на чл.358 ал.1 т.2 от КТ искът по чл.344 ал.1 т.1 от КТ е погасен по давност.
Прието е, че неоснователността на главния иск по чл.344 ал.1 т.1 КТ води до неоснователност и на акцесорния иск по чл.344 ал.1 т.3 КТ за заплащане на обезщетение на ищеца за времето през което е останал без работа поради незаконното си уволнение за шест месеца, тъй като основателността на този иск е обусловено от уважаването на главния иск за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна.
В изложение, за да обоснове допустимост жалбоподателят поддържа, че с решението е даден отговор на материалноправния въпрос за това води ли до недействителност на трудовия договор липсата на изрично искане от работника с молба до работодателя за сключване на срочен договор, както и непосочване на причините за сключване на такъв, който въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС и е разрешаван противоречиво от съдилищата, като е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото – основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, 1- 3 ГПК. Представя решение от 02.11.2000г. по гр.д.№244/2000г. на ВКС, в което е прието, че липсата на реално предоставена възможност на работника за избор и достатъчно основание да се отрече валидността на постигнатото съгласие по чл.119 КТ, както и решение от 02.03.2001г. по гр.д.№912/2000г. на ВКС, в което е прието, че се прекратяват само валидно сключени договори.
При така установените данни по делото Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК касационно обжалване по поставения от жалбоподателя въпрос за това води ли до недействителност на трудовия договор липсата на изрично искане от работника с молба до работодателя за сключване на срочен договор, както и непосочване на причините за сключване на такъв. Този въпрос не представлява общо основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на даденото тълкуване в т.1 от ТР№1/2009г. ОСГК ТК на ВКС. Същият не е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. За да отхвърли предявените искове съдът е приел, че същите са погасени по давност с оглед разпоредбата на чл.358 КТ, а в изложението жалбоподателят не поставя въпрос свързан с точното приложение на тази разпоредба. Материалноправният въпрос би бил от значение за изхода на спора по конкретното дело само ако се обхваща от пределите на силата на присъдено нещо или е подготвил формирането й. Непосочването на правния въпрос от значение за спора е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 -3 ГПК на решение от 29.06.2011г. по гр.д.№403 / 2010г. на Окръжен съд Хасково по жалба на Б. К. Й..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: