О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 354
гр.София, 19.03.2012г.
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети март две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
боян цонев
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 1238 описа на ВКС за 2011 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288, ал.1 ГПК.
Обжалвано е решение от 21.04.2011г. по гр.д.№11124/2010г.г., с което Градски съд София е уважил предявените срещу [фирма] искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Жалбоподателят И. Х. Л. поддържа, че с решението в частта му, с която е отхвърлил частично предявения от него иск с правно основание чл.344, ал.1,т.3 КТ във вр. с чл.225 КТ е даден отговор на правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС и който е разрешаван противоречиво от съдилищата
Жалбоподателят – [фирма] поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС и който е разрешаван противоречиво от съдилищата.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е признал за незаконно уволнението на И. Х., възстановил го е на заемната отпреди уволнението работа-„заварчик, той и оксиженист – ІІ степен и му е заплатил обезщетение в размер на 1300 лева за принудителна безработица. Съдът е приел за установено, че по силата на трудов договор № 12/18.06.2008 г., сключен със [фирма], И. Х. е заемал длъжността „заварчик, той и оксиженист – ІІ степен” в ремонтно – механична работилница, секция „Производствена”, Поделение „Т. и РП”. Страните са уговорили месечно възнаграждение в размер на 650 лева. Прието е, че в трудовия договор е отразено, че към момента на сключването му ищецът е придобил право на пенсия за трудов стаж и възраст. С Разпореждане № 7/07.02.2001 г. на И. Х. е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 14.09.2000 г. пожизнено на основание §4, ал. 1 от ПЗР на КЗОО по заявление, подадено на 06.11.2000 г. Със Акт № 13/24.09.2009 г. на изпълнителния директор на Столичен Е.” ЕАД на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от Кодекса на труда е прекратено трудовото правоотношение с И. Х., считано от 03.10.2009 г., като причините за прекратяване на трудовия договор са посочени в Писмо изх. № 747/02.09.2009 г., а именно придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Предизвестието и акта са връчени на ищеца съответно на 02.09.2009 и 02.10.2009 г. Съдът е изложил съображения за това, чи при извършената в съдебно заседание от 19.03.2010 г. констатация по оригинал на трудова книжка на И. Х. се установява, че липсват записвания в нея, които да удостоверяват, че той е полагал труд по трудово правоотношение след датата на прекратяване на трудовия му договор, считано от 03.10.2009 г. до датата на предявяване на исковата молба.
При тези данни съдът е приел, че в чл. 328 КТ са посочени изчерпателно основанията, при наличието на които работодателят може да прекрати трудовия договор с предизвестие отправено до работника или служителя. Прието е, че с атакуваната Заповед трудовото правоотношение между ищеца и ответника е прекратено на основание чл. 328, ал.1, т. 10 КТ – придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, а такова правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение на посоченото основание възниква при придобиване на право на пенсия от работника или служителя при действието на трудовия договор. Доколкото по делото се установява, че правото на пенсия е придобито от ищеца към момента на сключване на договора и това е било известно на работодателя, то не е възникнало посоченото в акта за прекратяване основание. При тези данни съдът е приел, че уволнението е незаконно, поради което предявеният от ищеца иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е уважен като основателен. С оглед на основателността на иска за признаване на незаконността на уволнението и неговата отмяна, съдът е приел за основателен и искът за възстановяване на работника на заеманата преди уволнението длъжност „заварчик, той и оксиженист – ІІ степен” в ремонтно – механична работилница, секция „Производствена”, Поделение „Т. и РП”, като съгласно чл. 225, ал.1 от КТ и чл. 228, ал.1 КТ му е присъдил обезщетение в размер на 1300 лева за периода от 03.10.2009 – 01.12.2009 г. , като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 2000 лева.
В изложението на жалбоподателя- работник се поддържа, че съдът се е произнесъл по материалноправния въпрос за начина по който следва да се определи обезщетение за принудителна безработица противоречие с практиката на ВКС и който е разрешаван противоречиво от съдилищата. Представя решение от 04.11.1999г. по гр.д.№392/1999г. на ВКС, в което е прието, че базата за определяне на обезщетение е уредена в чл.228 КТ, решение от 19.05.1998г. по гр.д.№1138/1997г. на ВКС в същия смисъл и определение на състав на ВКС, както и решение на състав на ОС Велико Търново, без отразяване да е влязло в сила, поради което последните два акта не следва да се съобразяват при преценката по чл.280 ГПК.
В изложението жалбоподателят – работодател е посочил, че с обжалваното решение е разрешен материалноправния въпрос за това дали може повторно да се ползува като прекратително основание разпоредбата на чл.328, ал., т.10 КТ при придобито от работника право на пенсия когато това обстоятелство е било известно на работодателя към момента на сключване на трудовия договор, на който е даден отговор в противоречие с практиката на ВКС и който е разрешаван противоречиво от съдилищата Представя решения на състави на различни съдилища без отбелязване да са влезли в сила, поради което не следва да се съобразяват при преценката по чл.280 ГПК.
На поставения от жалбоподателя И. Х. въпрос е даден отговор в трайната практика, намерила израз и в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение от 25.05.2011г. ІІІ г.о. на ВКС, съобразно с която съдът е постановил своето решение. В практиката се приема, че за да бъде уважен този иск трябва да са налице следните предпоставки: признаване на уволнението за незаконно с уважаване на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и наличие на имуществена вреда /пропусната полза/, която се съизмерява с пропуснато трудово възнаграждение или с разлика във възнагражденията за предвидения от закона максимален срок от шест месеца. Ето защо не е налице основание за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК по така поставения от жалбопродателя въпрос.
Не следва да се допуска касационно обжалване и с оглед поставени от жалбоподателя [фирма] за това дали може повторно да се ползува като прекратително основание разпоредбата на чл.328, ал., т.10 КТ при придобито от работника право на пенсия когато това обстоятелство е било известно на работодателя към момента на сключване на трудовия договор, на основание чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК. На същия е даден отговор във въззивното решение в съответствие с практиката на ВКС, изразена и в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение от 10.01.2012г. по гр.д.№300/2011г. В същата се приема, че основанието за уволнение по чл.328, ал.1, т.10 КТ- при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, представлява определен юридически факт, който трябва да е възникнал след сключване на трудовия договор и при наличието на който уволнението би могло да се извърши законосъобразно. Законът има предвид факт, настъпил след, а не преди сключването на трудовия договор между страните. Правна възможност за прекратяване на правоотношение с лице, което към момента на възникване на трудовото правоотношение е придобило и упражнила правото си на пенсия се предвижда с основанието по т.10а на чл.328 КТ /Д.В. бр.46/2010 г. в сила от 18.06.2010 г./., т.е. тази възможност е налице за бъдещи правоотношения. С даденото разрешение е уеднаквена практиката по приложението на чл.328, ал.1, т.10 КТ.
При тези данни по делото Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване и по двете жалби на сочените в тях основания по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК на решение от 21.04.2011г. по гр.д.№11124/2010г. на Градски съд София. по жалби на И. Х. Л. и [фирма].
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: