3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 844
гр.София, 16.06.2011г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети юни, две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
боян цонев
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N198 описа на ВКС за 2011 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 26.08.2010г. по гр.д.№1162/2010г. с което ОС Бургас е уважил предявените от Д. Х. П. искове срещу Държавно горско стопанство -с.Ново П. с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и 2 КТ.
Жалбоподателят – Държавно горско стопанство – [населено място] поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата и който е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Моли да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Ответникът в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касациоонно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил решение от 07.06.2010г. по гр.д.№107/2010г. на РС Бургас, е признал за незаконно уволнението, извършено със Заповед № РД-10-04/22.12.2009г., на основание чл.188, т.3 КТ – за допуснати липси на 162 куб м дърва за огрев и извозване на дърва за огрев без разрешение 1куб.м, възстановил го е на заеманата отпреди уволнението работа-“горски надзирател” и му е присъдил обезщетение 3229,20 лева. Съдът е приел, че ищецът страда от болести и с оглед на разпоредбата на чл.333, ал.1, т.3 КТ се ползува от закрила при уволнение /Наредба №5/1987г./ – захарен диабет от 1996г. и карцином на дебелото черво от 1999г. Работодателят е нарушил разпоредбата на чл.333, ал.2 КТ и не е взел мнението на ТЕЛК преди уволнението, поради което съдът е отменил уволнението като незаконно.
Като е обжалвал решението на въззивния съд с касационната жалба работодателят е изложил становище, че касационното обжалване на решението е допустимо, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос от значение за изхода по спора, а именно относно начина, по който следва да се събере информация за заболявания на работника при които същият се ползува от предврарителна закрила при уволнение, по който въпрос има противоречиво произнасяне на съдилищата и който е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Не представя решения на други съдилища и на състави на ВКС по поставения за разглеждане въпрос.
При тези данни Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о, намира, че не е налице основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. На поставения за разглеждане въпрос е даден отговор в задължителна практика на ВКС, изразена в постановените по реда на чл.290 ГПК решение от 17.06.2010г. по гр.д.№ 477/2010г. ІV-то г.о на ВКС и решение от 26.05.2010г. по гр.д.№1644/2009г. на ІІІ г.о. на ВКС, в която е прието, че разпоредбата изискваща преди уволнението да се взема и мнението на ТЕЛК, е императивна и нарушаването й опорочава процедурата по закрилата при уволнение. Преди да поиска разрешение за уволнението от инспекцията по труда работодателят е длъжен да поиска мнението на ТЕЛК относно здравословното състояние на предвидения за уволнение работник или служител, който е трудоустроен или страда от заболяване по Наредба №5/87г. и да приложи решението на ТЕЛК към искането до инспекцията по труда. Както липсата на разрешение от инспекцията по труда, когато са налице предпоставките на чл.333, ал.1 КТ, така и липсата на мнение на ТЕЛК в случаите на трудоустрояване и заболяване по Наредба №5, води до нарушаване на предварителната закрила по чл.333, ал.1 КТ и съгласно чл.344, ал.3 КТ е основание за отмяна на уволнението без да се разглежда спорът по същество. Прието е също така, че за нейното приложение няма значение дали работникът е изпълнил задълженията си по Наредба №5/1087г. боледуващите от посочените болести н нея съгласно чл.333,ал.1КТ, а има единствено значение дали към датата на връчване на заповедта за уволнение работникът е страдал от заболяване, посочено в чл.1 на наредбата. Практиката допуска само едно изключение от принципа, че закрилата има обективен характер и то е когато работникът умишлено е въвел работодателя в заблуждение, че не страда от заболяване за което се предвижда закрила. Във всички други случаи неизпълнението на задълженията на работника да уведоми работодателя за заболяването или да представи документи за него няма правно значение за действието на закрилата по чл.333, ал.1,т.3 КТ. Тя се прилага независимо от това, дали работодателят е бил уведомен за заболяването на работника и дали са представени медицински документи за него.
По поставения въпрос не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като не липсва практика по същия, нито съществуващата такава е неправилна, поради което да се налага нейната промяна.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК на решение от 26.08.2010г. по гр.д.№1162/2010г. на ОС Бургас по жалба на Държавно горско стопанство – [населено място].
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: