О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 79
гр.София, 17.02.2012г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
боян цонев
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 785 описа за 2011 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.248, ал.1 ГПК.
Образувано е било производство по жалба на Е. Д. срещу решение от 09.03.2011г. по гр.д.№ 1210 / 2010г. на Окръжен съд Плевен, с което са отхвърлени предявените от Е. Д. искове срещу М. на о. с правно основание чл.203 от Закона за отбраната и въоръжените сили.
С определение от 20.12.2011г. ВКС не е допуснал касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 -3 ГПК решение от 09.03.2011г. по гр.д.№ 1210 / 2010г. на Окръжен съд Плевен по жалба на Е. Д. Г..
С молба от 20.01.2012г. Е. Д. Г. поддържа, че иска да бъде постановено допълнително решение, тъй като липсва произнасяне по изложените от него основания за допускане на касационно обжалване. Прави оплакване за нищожност и недопустимост на постановеното от въззивния съд решение. Прави искане за постановяване на тълкувателно решение по въпроса за точното тълкуване понятието „служебно време на военнослужещите”.
Ответникът М. на о. на РБ в писмено становище поддържа, че молбата е недопустима, но ако съдът я разгледа по същество, то същата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. , приема за установено следното:
Молбата е неоснователна.
За да обоснове допустимостта на касационното обжалване жалбоподателят е поддържал, че с решението е даден отговор на процесуален въпрос за задължението на въззивния съд да направи самостоятелна преценка на събрания пред него материал и да изготви собствени мотиви, по който се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, както и по материалноправните въпроси: за приложимостта на разпоредбите на чл.111 и 114 ЗЗД за давността и по отношение дължими се суми на военнослужащи, за приложението разпоредбата на чл.136а КТ уреждаща “удълженото работно време” по отношение на военнослужащите и за точното тълкуване на понятието “служебно време” на военнослужащите, по които въпроси съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. е приел, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалния въпрос в съответствие с практиката на ВКС, изразена и в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение от 18.05.2011г. по гр.д.№3697/2008г. на ІV г.о. на ВКС и не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1-3 ГПК.
Прието е също така, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК и по правните въпроси свързани с точното тълкуване на понятието „служебно време” и извънреден с оглед разпоредбите на ЗОВСРБ, тъй като въззивният съд е отговорил на същите в съответствие с практиката наВКС, изразена и в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение от 26.05.2010г. по гр.д.№282/2009г. ІVг.о. на ВКС, включително и по приложение разпоредбата на чл.136а КТ. Прието е, че налице трайна и безпротиворечива практика и не се налага нейната промяна.
Изложени са съображения за това, че не следва да се допусне касационно обжалване и по въпроса за приложимостта на разпоредбите на чл.111 и 114 ЗЗД за давността и по отношение дължими се суми на военнослужещи, тъй като по този въпрос въззивният съд не се е произнесъл в обжалваното решение и по отношение на него няма формирана правнорелевантна воля на съда, която да е обусловила решаващите изводи на съда, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ГПК с оглед даденото тълкуване на разпоредбата в т.1 ТР№1/2009г. ОСГК ТК на ВКС.
Съгласно чл.248, ал.1 ГПК страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане, като това е всяко искане, отправено от страната до съда за защита на субективни права. За да бъде реализирано това процесуално право, налице следва да е пропуск от страна на решаващия съд да се произнесе по част от спорния предмет. Липсата на удовлетворителен за страна резултат по конкретни доводи не съставлява пропуск и непроизнасяне по част от спорния предмет, тъй като чрез искането за допълване на съдебното решение не могат да се допълват мотивите на съдебния акт. Произнасянето на допълнително решение по чл.248, ал.1 ГПК не може да доведе до променяне на постановеното решение, а само до добавяне на ново, допълващо решение. В конкретния случай съдът е отказал да допусне касационно обжалване поради липса на основанията по чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК и не е налице пропуска на съда да се произнесе по част от спорен предмет. С искането за постановяване на допълнително решение страната по същество в случая цели повторно произнасяне на съда по едни и същи искания, като прави и изцяло нови такива твърдейки, че въззивното решение е недопустимо и нищожно, каквото е недопустимо в производство по чл.248, ал.1 ГПК.
Ето защо молбата за допълване на определението за недопускане на касационно обжалване следва да се остави без уважение.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
оставя без уважение молбата на Е. Д. Г. за допълване определение от 20.12.2011г. по гр.д.№785/2011г. на ВКС за недопускане касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 -3 ГПК на решение от 09.03.2011г. по гр.д.№ 1210 / 2010г. на Окръжен съд Плевен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: