5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1535
гр.София, 07.12.2011г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шести декември две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: светла бояджиева
боян цонев
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 732 описа за 2011 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 17.11.2010г. по гр.д.№324 / 2010г., с което ОС Ямбол е отхвърлил искове на [фирма] с правно основание чл.55, чл.86 и чл.92 ЗЗД.
Жалбоподателят – “У. К. Б.” по материалноправен въпрос по който има противоречиво произнасяне на съдилищата и който е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Моли да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Ответникът Г. И. Г. в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд е отменил първоинстанционното решение и е отхвърлил предявените от [фирма] искове – за сумата 8000 лева с правно чл.92 ЗЗД, за сумата 6 000 лева с правно основание чл.92 ЗЗД, за сумата 2000 лева с правно основание чл.55 ЗЗД, за сумата 2000 лева с правно основание чл.86 ЗЗД, за сумата 2000 лева с правно основание чл.59 ЗЗД и за сумата 80 лева с правно основание чл.86 ЗЗД. Съдът е приел за установено, че ответникът по жалба и по иск е подал на 03.10.2007 г. молба за освобождаването му по взаимно съгласие от длъжността ”мениджър корпоративни клиенти”, считано от 01.11.2007 г. и тя е уважена, като със заповед № 10/11.10.2007 г. трудовият договор е прекратен, считано от 01.11.2007 г. Установено е също така, че след прекратяване на трудовия договор на 09.09.2009 г. банката е отправила покана, получена от ответника с обратна разписка на 15.09.2009 г., за това, че съгласно подписано споразумение същият дължи на банката суми в общ размер 8000 лв., в това число 2000 лв., получено от банката плащане в съответствие със споразумението и неустойка съгласно чл. 7 от същото, тъй като последният на датата, на която е освободен от ищеца – 01.11.2007 г., е започнал работа в [фирма], [населено място] като управител и няма данни за друга промяна в трудовото му правоотношение към момента.
Съдът е приел, че от представеното от ищеца споразумение за конфиденциалност, недопускане на конфликт на интереси и на нелоялна конкуренция на 28.03.2007 г. между банка [фирма] [населено място] /чийто правоприемник е ищеца по делото/ от една страна и ответника от друга страна е сключено споразумение с цел съхраняване и гарантиране на бизнес интересите на банката, като банката е приела да заплаща на ответника за период от 3 години обща сума в размер на 6000 лв., платима като годишна сума в размер на 2000 лв. за 2007 г., 2000 лв. за 2008 г. и 2000 лв. за 2009 г., при условието и срещу задължението на последния да за срок от 3 години от датата на подписване на това споразумение да не прекратява по своя инициатива трудовия си договор с банката на основанията посочени в чл. 325 ал.1 и чл. 326 КТ и да изпълнява качествено, добросъвестно и правомерно професионалните си задължения така, че да не създава предпоставки за дисциплинарното му уволнение от страна на банката, както и до 2 години след изтичането му да не осъществява нелоялна конкуренция, изразяваща се в посочени действия или бездействия за период от 2 години от датата на прекратяване на трудовия договор, като се задължава да не извършва каквито и да са дейности пряко конкуриращи се с банковите, като осъществява действия, дейности и сделки въз основа на договор или каквото и да е друго споразумение в полза на други банки или клонове на чуждестранни банки на територията на страната, да не участва в управителни и/или контролни органи на други банки или клонове на чуждестранни банки, както и да не им предоставя консултации и/или други услуги. Установено е, че със същото споразумението изрично е прието, че договорената сума платима по това споразумение не съставлява трудово възнаграждение и не е обусловена от него и в случай, че ответникът не изпълни задължението си по него следва да възстанови на банката получените суми със законната лихва; да заплати неустойка равна на трикратния размер на получените суми със законната лихва и да заплати неустойка равна на четирикратния размер на получените суми със законната лихва.
При тези данни по делото въззивният съд е приел, че клаузата на допълнителното споразумение е недействителна съгласно чл.8, ал.4 КТ и поради това е неоснователен искът за заплащане на неустойки по чл.7 и 6 от споразумението в размер на 8 000 лева и 6000 лева за нарушаване договореното в чл.4, ал.1 и чл.4, ал.2, т.1 от споразумението. По същите съображения е приел за неоснователни и исковете за сумата 2000 лева с правно основание чл.55 ЗЗД, за сумата 2000 лева с правно основание чл.86 ЗЗД, за сумата 2000 лева с правно основание чл.59 ЗЗД и за сумата 80 лева с правно основание чл.86 ЗЗД
В изложение към касационната си жалба, за да обоснове допустимостта на касационното обжалване, жалбоподателят поддържа, че съдът е разрешил материалноправния въпрос относно нищожността на клауза в трудов договор, касаеща уговорка за дължимост на неустойка след неговото прекратяване, който е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
С оглед данните по делото Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че следва да се вземе предвид факта, че решението е обжалвано на 30.12.2010г., поради което касационната жалба в частта й относно исковете с правно основание чл.55 ЗЗД за сумата 2000 лева, с правно основание чл.86 ЗЗД за сумата 2000 лева, с правно основание чл.59 ЗЗД за сумата 2000 лева и с правно основание чл.80 ЗЗД за сумата 80 лева следва да се остави без разглеждане Разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК/ изм. ДВ.в. бр.100/2010г., в сила от 21.12.2010г./ предвижда, че решения на въззивни съдилища по дела с цена на иска до 5000 лева не подлежат на касационен контрол. Тъй като в случая цената на всеки от исковете е под 5000лева, то касационното производство е недопустимо и следва да бъде прекратено в тази му част.
По поставения в изложението въпрос настоящия състав намира, че е дадено задължително тълкуване с влезли в сила решения от 21.05.2010г. по гр.д.№1228/2009г. на ВКС и решение от 30.06.2010г. по гр.д.№309/2009г. на ВКС, в които е прието, че уговорката, с която се ограничава извършването на конкурентна дейност от страна служители за определен срок, на първо място е сключена в нарушение на конституционно признатото право на труд, по специално нормата на чл.48, ал.3 КРБ, където се прогласява свободата на избор на професия и място на работа на всеки гражданин. При това работодателят няма право да налага забрана на служителите си, които са се специализирали в дадена област, да не упражняват своята професия, след прекратяването на трудовите си отношения, тъй като това би означавало да се ограничи правото им на бъдещето престиране на труд, а подобна клауза по своята същност е нищожна. Същата, макар и да не е свързана със съдържание на трудовия договор, възлага задължение на работника или служителя в определен период от време да не встъпва в трудови или граждански отношения с конкурентна фирма, която уговорка противоречи на норми и принципи на трудовото право – чл.8, ал.4 КТ. Съдът е постановил решението си в частта му, с която е отхвърлил искове за сумата 8000 лева с правно чл.92 ЗЗД и за сумата 6 000 лева с правно основание чл.92 ЗЗД именно съобразявайки се с тази задължителна практика. Ето защо не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване на решението в тази му част на соченото основание – чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Съществуващата практика не е неправилна и не се налага нейната промяна, а не са налице и нови обществени отношения, които да налагат и ново тълкуване на правната норма.
По частната жалба на Г. И. Г..
Частния жалбоподател е обжалвал определение от 10.03.2011г. по гр.д.№324/2010г. на ОС Ямбол, с което е оставено без уважение искането му да бъде изменено решение от 17.11.2010г. по същото гражданско дело в частта му за разноските, като бъдат присъдени такива в размер на 1 960 лева вместо 1360 лева. Съдът е приел, че не може да се измени решението в частта му за разноските, като бъдат присъдени такива, които не са посочени в списъка по чл.80 ГПК, в който е посочен адвокатски хонорар в размер на 1200 лева, а не както в договор за правна помощ в размер на 1800 лева.
Настоящия съдебен състав намира за правилно обжалваното определение, поради което същото следва да се потвърди. Разпоредбата на чл.80 ГПК изрично предвижда, че страната не може да иска изменение на решението в частта му за разноските, ако не е представила списък и по аргумент от същата правилно въззивният съд е приел, че се присъждат именно разноските, посочени в списъка представен по делото от самата страна, т.е. в размера, в който са поискани.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
Не ДОПУСКА касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК на решение от 17.11.2010г. по гр.д.№324 / 2010г. на ОС Ямбол, в частта му, с която са отхвърлени искове на [фирма] с правно основание чл.92 ЗЗД за сумите 8000 лева и 6000лева.
Оставя без разглеждане касационната жалба на [фирма] срещу решение от 17.11.2010г. по гр.д.№324 / 2010г. на ОС Ямбол, в частта му, с която са отхвърлени искове на [фирма] с правно основание чл.55 ЗЗД за сумата 2000 лева, с правно основание чл.86 ЗЗД за сумата 2000 лева, с правно основание чл.59 ЗЗД за сумата 2000 лева и с правно основание чл.80 ЗЗД за сумата 80 лева И ПРЕКРАТЯВА производството пред ВКС в тази му част.
ПОТВЪРЖДАВА определение от 10.03.2011г. по гр.д.№324/2010г. на ОС Ямбол.
Определението в частта му, с която касационната жалба е оставена без разглеждане, може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в седмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: