3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 851
гр.София, 20.06.2011г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети юни две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 223 описа на ВКС за 2011 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288, ал.1 ГПК.
Обжалвано е решение от 13.12.2010г. по гр.д.№ 1003/2010г, с което ОС Плевен, е уважил предявените от К. С. П. искове срещу БТК [фирма] с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Жалбоподателят – БТК [фирма] поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по материално правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС и който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и 3 КТ.
Ответникът К. С. П. в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, е уважил предявените от К. С. П. искове срещу БТК [фирма] с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3КТ, отменил е уволнението извършено със Заповед №279/19.03.2010г., възстановил го е на заеманата отпреди уволнението работа – “ръководител обслужване на сграден фонд” и му е присъдил обезщетение в размер на 12 576 лева. Съдът е приел, че не са продадени сградите, за обслужване на които е била нужна дейността на ищеца, поради което не е налице соченото в заповедта основание за уволнение – чл.325, т.4 КТ, тъй като в трудовия договор записано, че същият се сключва със срок “до продажбата и въвеждане във владение на новите собственици” на две сгради – посочени по вид и местонахождение в договора.
В изложението към касационната жалба жалбоподателят-работодател, за да обоснове допустимостта на касационното обжалване, посочва, че с решението е даден отговор на материално правен въпрос относно възможността съдът да възстанови на работа работника, след като е изтекъл срокът на срочното трудово правоотношение, в противоречие с практиката на ВКС и който е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
При тези данни по делото Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставения за разглеждане от жалбоподателя въпрос. Същият е получил своето тълкуване в задължителната практика на ВКС в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение от 29.01.2010г. по гр.д.№ 558/2009г. ІІІ г.о. на ВКС , в което е прието, че когато работодател е постигнал с работниците уговорка за срок „до приключване на дейността „ във връзка с която е приел конкретния работник в своя щат и работата му е свързана с тази дейност, модалитетът по споразумението е при условията на чл.68, ал.1т.2 КТ. Когато обстоятелствата по чл.325, т.4 КТ настъпят, прекратяването на трудовото правоотношение с работника е законосъобразно. Съобразно установената практика, съдът е приел, че според естеството на уговорената между страните престация работодателят не е доказал да са налице предпоставките на чл.325, т.4 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение, тъй като условие за законност на уволнението по този текст е да е настъпил фактът на завършване на работата, а при спор за законност на уволнението, този факт е предмет на установяване в съдебния процес. В съответствие с утвърдената практика, основания за промяна на която не са налице, съдът е приел, че за работодателя не е възникнало правото да прекрати трудовия договор с изпълнителя на работата на посоченото основание.
Направените в жалбата оплаквания касаят пороци на решението, свързани с правилната преценка на доказателствата по делото, които не могат да обусловят основание за допускане касационното обжалване. То не касае тълкуване по приложение на самия материален закон, което да налага корекция на правните изводи, тъй като те не съответствуват на точното приложение на материалния закон. Не е налице и хипотеза, в която променените икономически условия да налагат ново тълкуване на съществуваща правна норма, което да налага промяна във вече утвърдената практика на съдилищата.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1- 3 ГПК на решение от 13.12.2010г. по гр.д.№ 1003/2010г. на ОС Плевен, по жалба на БТК [фирма].
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: