О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 51
гр.София, 16.01.2012г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети януари, две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: светла бояджиева
боян цонев
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 14 описа за 2012 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Обжалвано е определение от 07.11.2011г. по гр.д.№ 996/ 2011г., с което ОС Русе, като е потвърдил определение от 29.07.2011г. по гр.д.№6175/2011г. на Русенски РС, е прекратил производството по иска на П. Г. с правно основание чл.124 ГПК, като недопустимо.
Жалбоподателят – П. А. Г. поддържа, че следва да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното определение като неправилно, като бъде даден ход на исковата му молба.
Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на определението на въззивния съд не следва да се допусне.
С искова молба от 27.06.2011г. жалбоподателя е поискал да се признае за установено по отношение на [фирма], Т. К. и К. П., че документи – “справка за абонатите на блок “С. “-гр.Р. от 21.11.2001г.” и “списък на абонатите на блок “С.”-Р., вх.”А” са неистински.
С определение 29.07.2011г. по гр.д.№6175/2011г. РС Русе е приел, че ищецът няма правен интерес от търсената с иска по чл.124, ал.4 ГПК защита, тъй като двата документа не са такива, от които за ищецът за възникват или да се прекратяват негови права.
С обжалваното определение е потвърдено определението за прекратяване на производството по иска като недопустимо.
Като е обжалвал определението на въззивния съд жалбоподателят е просрочил, че с определението е даден отговор на процесуално правен въпрос от значение за спора, а именно за допустимостта на иска по чл.124, ал.4 ГПК, в противоречие с практиката на ВКС, което съставлява основание за допустимост на касационното обжалване по чл.274, ал.3, вр. чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Представя решение от 26.07.1999г. по гр.д.№286/1999г. на ВКС, в което е прието, че предмет на установяване може да е неистинността на един документ, както и две други решения, без да са посочени номерата на делата по които са постановени, поради което не следва да бъдат съобразявани при преценка допустимостта на частната касационна жалба.
В случая е налице определение на въззивния съд, с което се оставят без уважение частна жалба срещу определение, с което се прекратява производството по делото, което подлежи на обжалване пред ВКС съобразно разпоредбата на чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Допустимостта на неговото разглеждане пред настоящата инстанция обаче би била налице, само ако съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото и е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Жалбоподателят твърди, че е налице съдебна практика по повдигнатия в обжалваното определение въпрос за наличието на правен интерес като предпоставка за допустимост на иск по чл.124, ал.4 ГПК и че обжалваното определение е постановено в противоречие с нея. В случая обаче именно в съответствие с трайната практика, включително и с представеното от жалбоподателя решение, съдът е приел, че само засегната от неистински документ страна има правен интерес да установи неистинност на отразеното в него, каквато страна не е жалбоподателя-ищец. Изложените в обжалваното определение доводи, че оспорването на верността на документ е средство за защита само срещу обвързващата доказателствена сила на официалните свидетелстващи документи и че съдът не е обвързан от материалната доказателствена сила на частния свидетелстващ документ, а я преценява по свое вътрешно убеждение съобразно всички данни по делото, са в съответствие със закона и постоянната практика на ВКС.
Ето защо настоящия състав намира, че не е налице соченото от жалбоподателя основание за допускане на касационното обжалване на въззивното определение.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК на определение от 07.11.2011г. по гр.д.№ 996/ 2011г. н ОС Русе по жалба на П. А. Г..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: