О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 134
гр.София, 06.02.2012г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тридесет и първи януари, две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
боян цонев
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 941 описа на ВКС за 2011 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288, ал.1 ГПК.
Обжалвано е решение от 18.04.2011г. по гр.д.№152/2011г. на ОС Благоевград, с което са уважени предявените от С. Г. К. искове срещу [община] и Бюджетно звено “Дн.д. яс. и д. к. №12 “К.”, с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Жалбоподателят [община], чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по процесуален и материалноправен въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са разрешавани противоречиво от съдилищата -основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК.
Жалбоподателят – БЗ “Дн. д. яс. и д. к. №12 “К.” /БЗ””ДД Я и ДК”/-Благоевград, чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по процесуален и материалноправен въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са разрешавани противоречиво от съдилищата -основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1,т.1 и 2 ГПК.
Ответницата С. Г. К. в писмено становище оспорва жалбите и моли да не се допуска касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил първоинстанционното решение, е отменил Заповед № 5 от 09.02. 2009 г. на К. на О. Благоевград , с която е прекратено трудовото правоотношение със С. К., възстановил я е на заеманата от нея преди уволнението длъжност “ педагог“ в „Дн.Д. яс. № 12″и е осъдил БЗ ”Д. и ДК” да й заплати сумата 3 276.30 лв, представляваща обезщетение по чл. 225 ал.1 КТ, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от 07.04. 2009 г. до окончателното й заплащане, както и разноски в размер на 200 лв.
С оглед връщане на делото от ВКС, в изпълнение на дадените указания, въззивният е оставил без движение исковата молба, като са дадени указания на ищцата С. Г. – ответник по касационната жалба да отстрани нередовностите в нея във връзка с пасивната легитимация. С нова поправена искова молба ищецът е насочил исковете си и срещу Бюджетно звено към [община] „Д. и ДК“ и “ Д. ясла № 12” .
Въззивният съд, след отстраняване нередовностите на исковата молба, е приел, че след влизане в сила на новата Наредба № 26 от 18.11. 2008 г. за устройството и дейността на детските ясли и детските кухни и здравните изисквания към тях“, с протоколно Решение № 25/ 30.01.2009 г. Общинският съвет Благоевград е преобразувал БЗ “Об. д. яс. и мл. к. “ в БЗ “Д. и ДК”. Съдът е изложил съображения, за това че решението на Общинския съвет не става ясно в какво се състои преобразуването на звеното, освен съкращаване на наименованието му. Отново съгласно посоченото решение на Общинския съвет Дневните детски ясли в системата на Общината не са обособени като самостоятелни структурни звена, съгласно чл.8 от Наредба № 26/ 18.11. 2008 г. Установено е по делото, че на основание посоченото по-горе Протоколно решение № 25 /30.01. 2009 г. К. на Общината е утвърдил ново длъжностно разписание на длъжностите в “Дневна детска ясла № 12”, в която до уволнението си, на длъжност “ педагог“ е работила въззивника. Длъжностното разписание е в сила от 10.02. 2009 г.-деня след постановяване на уволнителната заповед, в което като минимално изискване за заемане на длъжността, съгласно чл.11 от Наредба № 26 / 18.11. 2008 г. за устройство и дейността на детските ясли е посочена образователна степен „бакалавър“ . Не се спори между страните, че С. К. има завършено полувисше образование на института за детски и начални учителки “Н.К.” [населено място]. (л.11 от делото на първата инстанция). Съдът е изложил съображения, за това, че съгласно чл. 328 ал.1 т.6 КТ, за работодателя възниква право да прекрати трудовия договор, когато работникът или служителят не притежава необходимото образование или професионална квалификация за изпълняваната работа. В случая, трудовото правоотношение между страните е прекратено на 09.02. 2009 г. във връзка с приемането на новата Наредба № 26 от 18.11. 2008 г. за устройството и дейността не детските ясли и детските кухни и здравните изисквания към тях, съгласно която – чл.11 ал.1 -за педагог в детска ясла се назначава лице с висше образование по специалността “ предучилищна педагогика „. В разпоредбата не е посочено дали изискваната квалификационна степен следва да бъде “ магистър“ или бакалавър“. В утвърденото от К. длъжностно разписание на Д. яс. №12, в сила към 10.02. 2009 г. , изискващата се образователна степен за длъжността “ педагог “ е „бакалавър“ / л.71/. Съгласно разпоредбата на пар.5 от ПЗР на Закона за висшето образование / обн. в Д.в. бр. 112 / 1995 г., дипломи за завършено полувисше образование, издадени от полувисши институти до влизане в сила на този закон, дават правата на завършили образователна степен “специалист по…“ , като разпоредбата на пар.32 от ПЗР на Закона за висшето образование уточнява, че придобилите образователно-квалификационна степен “ специалист по….“ до влизане в сила на ЗВО имат правата на лицата придобили образователно -квалификационна степен “ бакалавър“ по чл. 42 ал.1 т.1 б.а“ от същия закон. В заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, като основание за прекратяване на трудовия договор на С. К. е посочена разпоредбата на чл.328 ал.1 т.6 КТ – не притежава необходимото образование. Това уволнително основание е налице, когато след сключване на трудовия договор и при запазване на същата длъжност се променят изискванията за притежавано образование или професионална квалификация. Не се спори между страните , че към момента на сключване на трудовия договор през 1995 г., до приемането на посочената Наредба № 26 от 18.11. 2008 г. , ищцата е отговаряла на изискванията за заемане на длъжността “ педагог“ в детска ясла. Съдът е приел, че в заповедта липсват каквито и да е мотиви, в които да се сочи какво е необходимото образование за изпълняване на заеманата длъжност, дали образователно- квалификационна степен “ магистър“ по специалността „предучилищна педагогика“ или образователно- квалификационна степен “ бакалавър“. Посочил е , че излагането на мотиви в уволнителната заповед е абсолютна предпоставка за законност на уволнението по чл.328 ал.1 КТ и само въз основа на тях съдът може да провери осъществени ли са релевантни за спора факти, респективно правилно ли е прекратено трудовото правоотношение на посоченото от работодателя основание. Прието е, че не е достатъчно посочването в процесната заповед на решение на Общинския съвет, което не е известно на уволненото лице към момента на уволнението и не е приложено към уволнителната заповед, нито препращането към Наредба за устройството и дейността на детските ясли и детските кухни, която не е обозначена в заповедта с номера и датата на издаване, а липсата на мотиви в заповедта за уволнение е самостоятелно основание за неговата незаконност.
Съдът е изложил съображения и за това, че Заповедта за уволнение е незаконна и на друго основание, както бе посочено по – горе, тя не е подписана от работодателя -арг. от чл.61 ал.1 К. Кодексът на труда не предвижда възможност работодателят да делегира правомощия на други лица , или органи, които да упражняват правата и задълженията му по трудовите договори. Само дисциплинарната власт може да се предоставя по силата на изрично упълномощаване и то в определени от работодателя граници. С оглед изхода на спора по главният иск и безсрочния характер на трудовото правоотношение, съдът е приел за основателен и иска по чл.344 ал.1 т.2 КТ, за възстановяването на ищцата на длъжността заемана от нея преди уволнението, както и искът по чл. 344 ал.1 т.3 КТ, във връзка с чл.225 ал.1 КТ .
Жалбоподателят [община] в изложение към касационната жалба поддържа, че обжалваното решение е даден отговор на процесуален въпрос, от значение за правилното решаване на спора, а именно относно възможността при условията на чл.127 ГПК по същество да се насочи искът срещу нов ответник, какъвто се явява жалбоподателя, както и по материланоправния въпрос за точното приложение на разпоредбата на чл.42, ал.1, т.1, б.”а” от Закона за висшето образование. Поддържа, че тези въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и които са разрешавани противоречиво от съдилищата.
В изложението за да обоснове допустимост на касационното обжалване жалбоподателят – БЗ “Дн. д. яс. и д. к. №12 “К.” /БЗ””ДД Я и ДК”/-Благоевград е посочил, че с обжалваното решение е даден отговор на процесуален въпрос, от значение за правилното решаване на спора, а именно относно възможността при условията на чл.127 ГПК по същество да се насочи искът срещу нов ответник пред втората инстанция, какъвто се явява жалбоподателя БЗ “Дневни детски ясли и детска кухня №12 “К.” /, както и по материланоправния въпрос за точното приложение на разпоредбата на чл.42, ал.1, т.1, б.”а” от Закона за висшето образование. Поддържа, че тези въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и които са разрешавани противоречиво от съдилищата. Позовава се на ТР№1/2001г. по гр.д.№1/2001г. на ОСГК на ВКС. Представя решения на въззивни съдилища, но без отбелязване да са влезли в сила, поради което не следва да се съобразяват от настоящата инстанция при проверка допустимостта на касационното обжалване.
При тези данни по делото Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване и на основание чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК и по двете жалби, в които са посочения като съществени за изхода на спора едни и същи въпроси. По процесуалния въпрос относно възможността при условията на чл.127 ГПК по същество да се насочи искът срещу нов ответник пред втората инстанция въззивният съд именно в съответствие с указанията на ВКС, дадени в отменителното решение при първото разглеждане на делото пред настоящата инстанция, е конституирал като страна в производството наред с [община] и БЗ “Дневни детски ясли и детска кухня №12 “К.” /БЗ ”Д. и ДК”/-Благоевград, т.е даденото от съда разрешение е именно в съответствие с практиката на ВКС, а не е налице и противоречиво разрешаване на идентичен правен спор от различни съдилища, тъй като не са представени такива решения от жалбоподателите.
Неоснователно е и искането на жалбоподателите за допускане на касационното обжалване, тъй като с въззивното решение е даден отговор и на материално правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, а именно относно точното приложение на разпоредбата на чл.42, ал.1, т.1, б.”а” от Закона за висшето образование. Жалбоподателите не посочват коя е практиката на ВКС, която не е съобразена от въззивния съд. В случая разпоредбата на чл.42, ал.1, т.1, б.”а” от Закона за висшето образование е ясна и не се нуждае от тълкуване за да се приложи точно. Именно тълкувайки точния смисъл на същата съдът е постановил своето решение и е приел, че исковете на ответницата по жалбите са основателни.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение от 18.04.2011г. по гр.д.№152/2011г. на ОС Благоевград, на основание чл.280, ал.1, т.1-2 ГПК на по жалби на [община] и БЗ “Дн. д. яс. и д. к.№12 – “К.” – Благоевград.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: