О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 46
гр.София, 13.01.2012г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети януори, две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: Светла бояджиева
Боян цонев
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 12 описа за 2012 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Обжалвано е определение от 11.10.2010г. по гр.д.№1648/ 2010г., с което Градски съд София не е приел възражение на К. Д. по чл.423, ал.1 ГПК срещу Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.
Жалбоподателят К. П. Д., чрез процесуалния си представител поддържа, че обжалваното определение е неправилно и моли да бъде отменено, като бъде прието възражението му по чл.423, ал.1 ТПК.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. като взе предвид данните по делото, приема за установено следното:
Частната жалба не следва да се разглежда по същество.
С обжалваното определение Градски съд София не е приел възражение на К. Д. по чл.423, ал.1 ГПК срещу Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.
При тези данни по делото настоящата инстанция намира, определенията на въззивен съд, постановени по реда на чл.423, ал.1 ГПК не подлежат на инстанционен контрол. По съществото си производството е извънинстанционно, тъй като е насочено към отмяна на влязла в сила заповед. Актовете постановени по този ред по принцип не подлежат на обжалване. С постановеното определение не се прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито е от кръга на изрично посочените като подлежащи на обжалване пред друг състав на ВКС. Същото няма характер и на прекратително такова, което да подлежи на касационен контрол и не съставлява и определение по чл.274, ал.3 ГПК, тъй като въззивният съд се произнася не като въззивна инстанция, а в рамките на възложените му от закона правомощия в извънинстанционното производство. Липсва и изрична норма, която предвижда обжалване на определението, поради което постановеното от въззивния съд съдебен акт е окончателен и частната жалба срещу него следва да се остави без разглеждане. След като законът не допуска правото на касационно обжалване, неправилното посочване от въззивния съд, че определението му подлежи на обжалване пред ВКС не го създава.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба на К. П. Д. срещу определение от 11.10.2010г. по гр.д.№1648/ 2010г., с което Градски съд София не е приел възражението му по чл.423, ал.1 ГПК срещу Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
Определението може да се обжалва пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от датата на съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: