О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 155
гр.София, 13.02.2012г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седми февруари, две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: светла бояджиева
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 993 описа за 2011 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 28.04.2011г. по гр.д.№582/3010г. на ОС Смолян, с което е отхвърлен иска на А. И. с правно основание чл.200 КТ.
Жалбоподателят – А. И. П. чрез процесуалния си представител поддържа, че обжалваното решение е съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС. Моли да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Ответникът [община] в писмено становище поддържа, че жалбата не следва да бъде допускана до разглеждане по същество от касационния съд,тъй като не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съдq като е потвърдил първоинстанционното решение, е отхвърлил иска на жалбоподателката с правно основание чл.200 КТ. Съдът е приел, че в конкретният случай не е установено злополуката станала на 10.08.2009г. да е трудова. Съдът е изложил съображения, за това, че редът за определяне на трудовата злополука е определен в чл.57 и следващите от Кодекса за социално осигуряване и съответно Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки. Съдът е приел, че от приложения по делото протокол № 28/20.11.2009г. от НОИ за резултатите от извършеното разследване на злополуката станала на 10.08.2009г. е установено от комисия, че злополуката е станала на 10.08.2009г., около 14.15ч., при работно време от 08.00ч. до 12.00ч. и от 13.00ч. до 15.00ч., но пострадалата е извършвала лична работа, тъй като злополуката е станала в близост до личните й дърва, добити в района. При тези данни съдът е приел, че разследването е извършено по реда на чл.58 КСО и няма доказателства за наличие на трудова злополука съгласно чл.57 и сл. от Кодекса за социално осигуряване, а именно разпореждане на органа по чл.60, ал.1 КСО. Прието е, че след като липсва влязъл в сила индивидуален административен акт относно наличието на трудова злополука това е пречка за уважаване на иска по чл.200, ал.1 КТ, а установяването на този факт не може да се извърши по съдебен ред поради специалния административен ред за установянето на трудова злополука, който не може да бъде игнориран. Съдът е изложил съображения за това, че след като липсва влязъл в сила индивидуален административен акт относно наличието на трудова злополука това е пречка за уважаване на иска по чл.200, ал.1 КТ, поради това предявеният иск е отхвърлен като неоснователен.
В изложение към касационната жалба жалбоподателката е посочва, че съдът се е произнесъл по съществен материално правен въпрос, а именно относно задължението на работодателя да носи отговорност по чл.200 КТ, ако не подаде декларация за установяване характера на настъпила злополука като трудова по чл.56 КСО. Поддържа, че разрешаването на този въпрос е в противоречие с практиката на ВКС и представя решение от 16.07.2010г. по гр.д.№69/2009г. ІV г.о. на ВКС.
С оглед на така изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 r 3 ГПК. Върховният съд в своята практика, както и в постановените по реда на чл.290 ГПК решение от 22.06.2010 г. по гр.д. № 204/2009 г. на ІІІг.о. , решение от 01.12.2005 г. по гр.д. № 1507/2003 г. на ІІІг.о на ВКС и решение от 19.05.2011г. по гр.д.№652/2010г. ІV г.о. на ВКС е прието, че редът за установяване на трудова злополука е регламентиран в чл. 57 и сл. КСО; че обстоятелствата, установени с акта, издаден от органите по Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки (ДВ, бр. 6/2000 г.) не могат да бъдат установени в съдебното производство по иск с правно основание чл. 200 КТ. Прието е също така, че и по отношение характера на злополуката като трудова съдът правораздава при условията на обвързана компетентност; че липсата на влязъл в сила индивидуален административен акт относно наличието на трудова злополука е пречка за уважаване на исковете по чл. 200, ал. 1 КТ, тъй като не е налице елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя по този законов текст. Съдът, като е отхвърлил предявения иск с правно основание чл.200 КТ, е постановил решението си именно в съответствие с тази практика, приемайки че не е налице трудова злополука, установена по надлежния ред. Ето защо не е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставения въпрос за задължението на работодателя да носи отговорност по чл.200 КТ, ако не подаде декларация за установяване характера на настъпила злополука като трудова по чл.56 КСО, тъй като същият не е от значение за изхода на спора и не е обословил решаващите мотиви на съда формирали силата на присъдено нещо по правния спор.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т. 3 ГПК на решение от 28.04.2011г. по гр.д.№582/2010г. на ОС Смолян, по жалба на А. И. П..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: