2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 159
гр.София, 04.07.2011г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети юни, две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: светла бояджиева
боян цонев
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 451 описа за 2011 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 05.11.2010г. по гр.д.№76 / 2010г., с което Окръжен съд Кюстендил е уважил частично искове с правно основание чл.59 ЗЗД.
Жоподателят – ТПК”Р. “- К. поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по правни въпроси които са решавани противоречиво от съдилищата и които са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд е недопустимо.
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение от 08.12.2009г.Решение гр.дело № 1363/2008г.на Кюстендилския районен съд в частта му, с която ТПК „Р.“ [населено място], ,е осъдена да заплати на К. И.,Д. С., А. С., Л. С., Л. С. и А. С. по 2 052 лева обезщетение и по 1188,07 лева лихва,а на Ц. Н. и Р. Н. общо 2052 лева, като наследници на Л. С., и по 1 188,07 лева лихва за забава общо, за ползването от страна на кооперацията на притежаваната от всеки от ищци 1/10 идеална част от терена на УПИІІІ-811 в кв.274 по плана на ЦГЧ на [населено място], който е с площ 423 кв.м., за периода 01.10.2003г. – 30.09.2004г.,както и съответно – на Р. В. сумата 4 104 лева, представляваща обезщетение за ползване от страна на кооперацията на притежаваните от ищцата 2/10 ид.ч. от терена на имота за периода 01.10.2003г. – 30.09.2004г. и сумата 2 376, 14 лева, представляваща мораторна лихва върху обезщетението за периода 01.10.2003г. – 30.09.2004г..
Така постановеното решение е обжалвано с касационна жалба от ТПК”Р. “- К. на 21.03.2011г.
При тези данни Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че производството по жалбата е недопустимо. Разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК/ изм. ДВ.в. бр.100/2010г., в сила от 21.12.2010г./ предвижда, че решения на окръжния съд по дела с цена на иска до 5000 лева не подлежат на касационен контрол. Тъй като в случая цената на всеки иск е под 5000 лева, то касационното производство е недопустимо и следва да бъде прекратено.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
прекратява производството гр.д.№451/2011г. по описа на Върховния касационен съд.
Определението може да се обжалва пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в седмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: