О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 771
гр.София, 29.12.2011г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми декември, две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: светла бояджиева
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 739 описа за 2011 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Обжалвано е определение от 25.10.2011г. по гр.д.№ 7280/ 2011г., с което Градски съд София, като е потвърдил разпореждане от 11.04.2011г. по гр.д. №13778/2011г. на РС София, е прекратил производството по иск на [фирма] като недопустимо.
Жалбоподателят – [фирма] поддържа, че следва да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното определение като неправилно.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на определението на въззивния съд не следва да се допусне.
Делото е образувано по искова молба на [фирма] В. И. с искане да се признае за установено, че последният дължи на дружеството сумата 9077,53 лева- консумирана и незаплатена топлинна енергия.
С разпореждане от 11.04.2011г. по гр.д.№ 13778/2011г. РС София, като е констатирал, че за същото вземане, срещу същия длъжник [фирма] се е снабдила с влязла в сила Заповед за изпълнение, е приел, че за ищецът не е налице правен интерес от търсената с иска по чл.422 ГПК правна защита и е прекратил производството по иска като недопустимо.
С обжалваното определение е потвърдено определението на първоинстанционния съд, тъй като въззивният съд е възприел изводите му за недопустимост на производството.
Като е обжалвала определението на въззивния съд жалбоподателят е просрочил като основание за нейната допустимост въпросът за неправилното тълкуване на разпоредбата на чл.129 ГПК, който е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
В случая действително е налице определение на въззивния съд, с което се оставят без уважение частна жалба срещу определение, с което се прегражда развитието на делото, което подлежи на обжалване пред ВКС съобразно разпоредбата на чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Допустимостта на неговото разглеждане пред настоящата инстанция обаче би била налице, само ако съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Жалбоподателят твърди, че съдът се е произнесъл по редовността на исковата молба с оглед наличие на предпоставките на чл.129 ГПК. В случая такъв въпрос не е разрешаван от съда. Съдът е приел, че липсва една от абсолютните процесуални предпоставки за надлежното упражняване правото на иск, а именно наличие на правен интерес от търсената с установителен иск по чл.422 ГПК защита. Поставеният от жалбоподателя въпрос не е от значение за изхода на спора, тъй като не е обусловил решаващите изводи на съда за недопустимост на производството. Ето защо този въпрос не съставлява основание за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за спора от твърденията на жалбоподателя и сочените от него факти в касационната жалба.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на основание чл.280, ал.1 ГПК на определение от 25.10.2011г. по гр.д.№ 7280/ 2011г. на Градски съд София, по жалба на [фирма].
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: