3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 843
гр.София, 16.06.2011г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети юни, две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
Боян Цонев
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N192 описа на ВКС за 2011 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 12.11.2010г. по гр.д.№741/2010г., с което ОС Плевен е отхвърлил предявените от В. К. Г. искове срещу [фирма] с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и 2 КТ.
Жалбоподателят – В. К. Г. поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по процесуален и материалноправен въпроси, които са решавани противоречиво от съдилищата.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е отхвърлил предявените от В. К. Г. искове срещу [фирма] с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и 2 КТ. Установено е по делото, че жалбоподателят е бил в трудово правоотношение с ответника, на длъжност ръководител звено “Контрол и предоставяне на Ви К услуги”. С процесната заповед на управителя на „В и К Е. от 04.01.2010 год. на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение” за нарушения на трудовата дисциплина, квалифицирани по чл. 187, т. 7 и т. 10 от КТ. В обстоятелствената част на заповедта е посочено, че за периода м.януари – м.октомври 2009 год. В. Г. не е събрал и обобщил информацията при проверка на звеното, което ръководи, свързана със задълженията му по осъществяване на контрол на старши инкасаторите за отчитане на събраните суми от „частно инкасо”, съгласно заповед №262/21.05.2008 год., и не е изпълнил задълженията си по т.8 от длъжностната характеристика. Посочено е също така, че като не е изпълнявал тези си задължения същият е допуснал старши инкасаторите на райони да отразяват произволно събраните от „частно инкасо” суми за посочения период в касовите апарати, без да се спазват утвърдените в дружеството правила. С покана, връчена на жалбоподателя на 19.11.2009 г. управителят на въззиваемото дружество е поискал от същия обяснения въз основа на изнесената в доклада на главния счетоводител информация досежно допуснато от него неизпълнение на трудовите му задължения, произтичащи от заповед № 262/21.05.2008 год. В отговор на поканата, с писмено уведомление до управителя от 25.11.2009 год. Г. е заявил, че е изпълнявал съвестно задълженията си по цитираната заповед. При тези данни съдът е приел, че в случая не са налице нарушения на процедурата по чл. 193, ал. 1 от КТ. Работодателят е поискал писмени обяснения от ищеца-въззивник за извършени от него конкретни нарушения на трудовата дисциплина и такива са били предоставени преди издаването на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание.
Като е обжалвал решението на въззивния съд с касационната жалба служителят е изложил становище, че касационното обжалване на решението е допустимо, тъй като въззивният съд се е произнесъл по процесуалния въпрос за правните последици от нарушаване разпоредбата на чл.193 КТ, както и по материалноправния за наличието на дисциплинарно нарушение свързано с неупражнен контрол, когато работникът или служителя е имал такова задължение по длъжностна характеристика, по които има противоречиво произнасяне на съдилищата, но не представя решения на състави на ВКС и други съдилища.
При тези данни Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о, намира, че не е налице основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 КТ. Само при необходимост от преодоляване на погрешните виждания относно прилагането на закона, когато се налага формирането на безпротиворечива съдебна практика по конкретни разпоредби би било налице основание за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК.В случая отговор на поставените въпроси е даден както в трайно установената практика на ВКС, така и в постановените по реда на чл.290 ГПК решения – от 30.09.2010г. по гр.д.№700/2010г. ІV-то г.о. на ВКС, решение от 26.04.2011г. по гр.д.№1917/2010г. ІV-то г.о. на ВКС, решение на ВКС от 05.05.2010 г. по гр.д.№ 301/ 2009 г., ІІІ г.о.; от 24.06.2010 г. по гр.д.№ 826/ 2009 г., ІV г.о.; от 01.11.2010 г. по гр.д.№ 279/ 2009 г., ІV г.о., от 01.04.2011 г. по гр.д.№ 1035/ 2009 г., ІV г.о. и решение от 24.06.2010г. по гр.д.№410/2009г. на ІV то г.о. на ВКС. В същата е прието, че обект на дисциплинарното нарушение като основание за дисциплинарна отговорност са трудовите задължения на работника или служителя, чиито обем произтича от съдържанието на конкретното индивидуално трудово правоотношение – това, което работникът се е задължил да извършва при спазване на трудовата дисциплина. Няма значение обстоятелството дали работникът по принцип – за по-кратък или за по-продължителен период от време – не е изпълнявал тези си трудови задължения и как работодателят се е отнасял към това му поведение. Когато на работодателя станат известни обстоятелства за нарушаване на трудовата дисциплина, той трябва да получи от работника обяснения по тези обстоятелства, без да е необходимо да са посочени обективните и субективните елементи на изпълнителното деяние или правната му квалификация. Достатъчно е по разбираем за работника начин да бъде изложено за какво нарушение на трудовата дисциплина се изискват обясненията. Обясненията на работника, които работодателят е длъжен да изиска съгласно чл.193 от ГПК, трябва да са достигнали до субекта на дисциплинарната власт преди налагане на дисциплинарното наказание, но няма значение дали са изискани лично от този субект и дали са дадени лично пред него.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК на решение от 12.11.2010г. по гр.д.№741/2010г. на ОС Плевен по жалба на В. К. Г..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: