О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 131
София 06.02.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на тридесет и първи януари през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 911 по описа за 2011 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Н. И. Д. и Г. И. Д. чрез пълномощник адв.Д. А. против решение № 221 от 8.03.11г.по в.гр.дело № 1608/10г.на Окръжен съд – Варна.С него е отменено решение № 1957 от 3.06.10г. по гр.дело № 3174/09г.на Районен съд- Варна и вместо него е постановено друго,с което е отменен договора за дарение,сключен на 25.09.97г.с нот.акт № 57/97г.,по силата на който С. Н. Н. е дарила в полза на Н. И. Д. и Г. И. Д. по ? ид.част на всеки от тях 600 кв.м.ид.ч.от недвижим имот,целият с площ от 1000 кв.м.,намиращ се в м.Т.,пл.№ 638,при граници за целия имот: от две страни път,Ст.М.,Р. Р. и Т. П.,ведно с построената в него постройка с площ от 35 кв.м.,на основание чл.227 ал.1 б.”в”ЗЗД.
В приложеното изложение касаторите сочат,че са налице основанията на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК за допустимост на касационното обжалване.
В писмен отговор ответницата по касационната жалба С. Н. моли да не се допуска касационно обжалване.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.2 ГПК правният въпрос,от значение за изхода на спора,трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд,въззивен съд или решение на ВКС,постановено по реда на отм.ГПК.Касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,като израз на диспозитивното начало в гражданския процес.Непосочването на правния въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване,без да се разглеждат сочените хипотези.В случая касаторите не са формулирали правен въпрос от значение за изхода на делото,който е разрешен от въззивния съд в противоречие с приложените съдебни решения,а в изложението в тази му част се съдържат оплаквания за неправилност на решението.Ето защо не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.2 ГПК за допустимост на касационното обжалване.
Правният въпрос от значение за изхода на спора,разрешен в обжалваното решение,е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика,или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са неясни,непълни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им.
Касационно обжалване на въззивното решение следва да се допусне на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК по въпросите:следва ли в необходимите средства за живот на дарителя да се включват и разходи за наем,след като такива не се заплащат и не са искани от него и следва ли в необходимите средства за живот на дарителя да се включват и разходи за друго лице.Същите са от значение за изхода на спора и от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото доколкото по тях няма утвърдена практика.
Не е налице основанието на чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допустимост на касационното обжалване по въпроса следва ли да се отмени дарението,когато в съдебно заседание дареният изрично заяви,че е съгласен да дава поисканата издръжка,а дарителят заяви,че не желае издръжка,а желае дарението да бъде отменено,тъй като има трайна практика на съдилищата,че кредиторът не е длъжен да приеме закъсняло изпълнение от длъжника.Липсват изложени аргументи какво налага тя да бъде променена.
По въпроса за новите доказателства,които могат да се представят пред въззивния съд има постановена практика на ВКС по чл.290 ГПК – решение № 417 от 12.07.2010г.по гр.дело № 788/09г.на ІV г.о.,решение № 859 от 11.01.11г.по гр.дело № 1295/09г.на ІV г.о.,решение № 893 от 29.12.10г.по гр.дело № 111/09г.на ІІІ г.о.,решение № 359 от 5.10.11г.по гр.дело № 1878/10г.на ІV г.о.В тях е прието,че видовете доказателства,които могат да се представят пред въззивната инстанция са три групи,като първата от тях включва доказателства,които страните не са могли да узнаят,посочат и представят до подаване на жалбата,съответно в срока за отговор.Досежно втората група е прието,че тя включва доказателства,които са нововъзникнали след подаване на жалбата,съответно след изтичането на срока за отговор,а третата група включва тези,които не са били допуснати от първоинстанционния съд поради допуснати от него процесуални нарушения,за които обаче въззивният съд не следи служебно.
При наличието на задължителна практика на ВКС по приложението на чл.266 ГПК не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на възивното решение по този въпрос.
По въпроса може ли да се разпитва като свидетел адвокат,който е давал консултации на дарителя и това не е ли нарушение на чл.33 ал.4 от Закона за адвокатурата също не следва да се допуска касационно обжалване,тъй като цитираната разпоредба е ясна и не се нуждае от тълкуване.Няма законова пречка адвокат,който е давал консултации на страната и не е неин процесуален представител по делото да бъде разпитан в процесуалното качество на свидетел по нейно искане.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 221 от 8.03.11г.,постановено по в. гр.дело № 1608/10г.на Окръжен съд – Варна.
УКАЗВА на жалбоподателите Н. И. Д. и Г. И. Д. да заплатят държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 314.18 лв по сметка на ВКС и да представят доказателства за това.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва на Председателя на ІV г.о.за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.