3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1378
гр. София, 31.10. 2011 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 485 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Б. Г. срещу решение № 159/02.12.2010 г. по въззивно гр. дело № 160/2010 г. на Пернишкия окръжен съд. Със същото – постановено по реда на чл. 218з от ГПК от 1952 г. (отм.), като е оставено в сила решение № 840/29.02.2008 г. по гр. дело № 433/2007 г. на Пернишкия районен съд, жалбоподателят е осъден да заплати на [фирма] сумата 6 000 лв., представляваща стойността на получени за продажба билети за периода 02.02.2004 г. – 10.10.2004 г.; както и е отхвърлен предявения от жалбоподателя срещу [фирма] насрещен иск за сумата 2 926 лв., представляваща дължим наем по договор за наем от 01.07.2002 г. на автобус “кароса” с рег. [рег.номер на МПС] за периода 04.04.2004 г. – 03.03.2005 г.
В касационната жалба се поддържат оплаквания за недопустимост и за неправилност на въззивното решение, като се излагат подробни съображения в тази насока.
Ответникът по касационната жалба [фирма] в отговора си поддържа, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
В писменото изложение на жалбоподателя по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, също се сочи недопустимост на обжалваното въззивно решение. В тази връзка се поддържа, че въззивният съд се произнесъл по непредявен иск, като се излагат съображения, че без да са изложени твърдения за това в исковата молба, въззивният съд приел, че между страните е сключен трудов договор; че сключеният между тях договор за наем с елементи на гражданско дружество е нищожен; че между тях е сключен и допълнителен договор с гражданскоправен характер за покупко-продажба на билети; че последните съответстват на чл. 39 от ЗАвтП и посочената там наредба. Също в тази връзка се сочи противоречие с конкретни решения на ВКС. По повод оплакванията на касатора за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, в изложението се поддържа, че изводът на въззивния съд за нищожност на договора за наем от 01.06.2002 г. и Вътрешните правила е в противоречие с указанията по приложението на закона, дадени с постановеното по делото отменително решение на ВКС; сочи се и противоречие с други конкретни решения на ВКС.
Съгласно т. 1 от тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е процесуално недопустимо, ВКС е длъжен да го допусне до касационен контрол и по правен въпрос, който не е посочен от жалбоподателя.
За да постанови обжалваното решение при новото разглеждане на делото след връщането му от ВКС, въззивният съд е приел, че тъй като заобикалят ЗОП, сключените (подписаните) между страните, договор за наем от 01.06.2002 г. и Вътрешни правила, са нищожни; приел е, че не е налице и валиден договор за гражданско дружество. От друга страна, е прието, че между страните е бил налице друг договор с гражданскоправен характер – за продажба на билети, който съществувал за времето на действие на трудовия договор между тях, и по силата на който касаторът, като шофьор на процесния автобус, получил процесните билети от ищцовото дружество, което е техен собственик. След прекратяването на този договор за продажба на билети, касаторът дължал отчитането на процесните билети на ищцовото дружество – той следвало да внесе сумата от продадените билети и да върне непродадените такива. При липса на доказателства за заплащането на тяхната стойност, той дължи същата на дружеството.
В исковата молба на събирателното дружество не са изложени твърдения за сключване и за прекратяване на договор за продажба на билети между страните. Във връзка с такъв прекратен договор за продажба на билети, няма и дадени указания с постановеното по делото отменително решение № 209/18.03.2010 г. по гр. дело № 593/2009 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС. Дадените с него указания са при новото разглеждане на делото въззивния съд с помощта на вещо лице да прецени основателността на претенциите съобразно договора за наем от 01.06.2002 г. и Вътрешните правила, като се съобразят, както приходите от продажбата на предадените на касатора билети и стойността на неотчетените билети, така и разходите, съобразно клаузите на същия договор.
Предвид гореизложеното е налице вероятност обжалваното въззивно решение да е процесуално недопустимо, – като постановено по непредявен иск. Тъй като преценката за неговата валидност и допустимост следва да се извърши с решението на касационната съдебна инстанция, то касационното обжалване следва да се допусне.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 159/02.12.2010 г., постановено по въззивно гр. дело № 160/2010 г. на Пернишкия окръжен съд;
УКАЗВА на М. Б. Г. в 1-седмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер 178.52 лв.; в противен случай касационната му жалба ще бъде върната.
След представянето на горния документ, делото да се докладва на Председателя на Четвърто гражданско отделение за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.